Живеем между четири стени, бюрото и дивана, новинарската емисия и поредния въпрос „Какво ще ядем за вечеря?“. Не е лесно. Потребностите ни се свиват до запасяването с консерви и тоалетна хартия. Очите ни плуват в красиви снимки на безкрайни плажове в социалните мрежи. Мечтите ни все едно някой ги е отстрелял с въздушна пушка – аха да литнат към ваканцията, за която сме стискали джоба с месеци, и реалността ги приземява на асфалта в средата на уж празната „Витошка“.
Изолираме се, за да предпазим близките си и тихичко теглим по една майна на всички, които избират да изолират главите си пред стряскащата статистика. Изходът е един. #останетесивкъщи и пътувайте виртуално. Няма нищо по-зареждащо от енергията на непознатото място, която вдишваш с първите крачки след пристигането си. Няма нищо, което да дава по-големи крила на мозъка от приключение извън границите на родината и видяното. Няма и да има по-голям кеф от онзи, който ще изпитаме след края на пандемията и кризата, когато натъпчем джапанките в саковете и се отправим към онзи бряг, по който точим в момента лиги, седейки с телефона в ръка по домовете си.
За да направя по-лесна изолацията, аз мога да случа само едно нещо – да ви разкажа за своите пътешествия на близо и далеч, за които все не ми е оставало време… не че сега имам повече свободни минути, просто липсата на срещи на четири, шест и повече очи ме кара още по-силно да искам да го видя този свят, пък каквото ще да става след това… и хей така се пръкна идеята за кратка изолационна поредица с елементи на разсъждения и пътеписи на име One World to Dream About.
Днес започваме да скитаме по глобуса, а първата онлайн спирка е последната ми дестинация – Венеция…
След години отлагане заради свръхтуризма и чакане на подходящия момент, аз се озовах в меката на гондолите по време на световно известния карнавал и ден преди новината за вируса да премине мълниеносно през област Венето.
Много бих искала да го видите този град, но не какъвто е сега. Красивият туристически град изнемогва под тежестта на болестта и страда заради паниката и неясното бъдеще. Той обаче е създаден за любов, красота, бохемски страсти и дълги разходки. Още от основаването си изглежда на ръба на унищожението, заливан, нападан от хора и болести, но оцелял въпреки всичко, дори бъдейки равностоен съперник на големите империи по време на златната си епоха. Затова ще ви разкажа за него, защото след цялата тази драма той ще има нужда от подкрепа и от туристите си, за да се вдигне на крака, но …
Кога?
Със сигурност за Венеция периодът на „нисък сезон“ ще се задържи заради страха от болестта. Не бързайте, градът потъва, но не толкова бързо, че да си струва да рискувате и да идете твърде скоро. А веднъж попаднали там, има много с какво да поглезите очите си…
Забележителностите, които не бива да пропускаме
Площадът и катедралата Сан Марко
Започвам с нещата, които всички сме виждали по картичките и сувенирите и няма как сърцето на града да не е на първо място.
Венецианската република е водила много успешни войни и армиите са се връщали с малко по-големи сувенири от приетите днес. Типично за Венеция, почти всичко, на което се възхищаваме в нея, е или откраднато от друг народ, или внесено с търговските кораби. Дори светията Марк е внесен от Александрия през 820 г, допълвайки оригиналния свети Теодор като патрон на града. От Константинопол пък идват четирите коня, украсявали тамошния хиподрум, намиращи се днес в катедралата. Те са донесени след Четвъртия кръстоносен поход. Тези върху фасадата на храма са копия, поставени през 80-те, за да опазят оригиналите от природните стихии. Колоните на площада пред изящната катедрала са сглобени от различни части. За летящия лъв на връх едната се предполага, че е от областта в днешна Турция Киликия, посветен на божеството от 300 г пр. н. е. Сандон. Свети Теодор и крокодилът, който всъщност представлява дракон, върху другата колона, са части от римски и гръцки статуи. Според легендата е трябвало е да има и трета колона, но при разтоварването я изпускат в морето и тежкият гранит потъва дълбоко в глинестата почва. От 2016 е започнало търсенето ѝ, но все още то не се е увенчало с резултат.
Канал Гранде
Основната пътна артерия на Венеция, дългият почти 4 километра канал с формата на буквата S, се вие около красивите дворци, църкви и обществени сгради в лагуната. Наричан също „венецианската река“, каналът е мястото, около което водещите фамилии в миналото са се надпреварвали да демонстрират богатството си, строейки своите палати по брега. Възможността във водите да влизат и по-големи плавателни съдове води до появата на специфичен тип сгради, които са с директен достъп до водата. Архитектурата, запазена до днес, носи белезите на византийската култура, но преминава и през готически, ренесансов, бароков, неокласически стил, за да стигне до необарока.
На практика каналът не може да бъде обходен пеша, а най-добре се вижда от лодка или вапорето (моторизираният градски транспорт в града). Все пак опции за разходки около водния път не липсват…
Мостът Риалто
Един от четирите големи моста, които пресичат Канал Гранде и на него все още има функциониращи магазини и сергии. Увековечена от Шекспир във „Венецианския търговец“, повече от хиляда години тази забележителност е центърът на живота. Тук се случва ежедневният пазар, но първоначално смайващото сдание е било от понтон от лодки, докато към края на 16-ти век е построен в днешната си каменна форма.
Мостът на въздишките
Това място всички сте го виждали на снимки и във филми като „Туристът“ с Анджелина Джоли и Джони Деп. Да, спира ти дъха с визията си. Любопитен е фактът, че носи името си заради разположението си. От тук в миналото прекарвали осъдените престъпници към последния им дом, „в който няма да видят дневна светлина“. За да избегнеш тълпите от брега, мога да посъветвам да се промъкнеш от страни на моста и да надзърнеш към него през една от малките улички. По-романтично е. Но стига толкова за местата, които всички познават… нека поговорим за…
Местенцата, за които малко хора знаят
Пирейският лъв
Той е още един сувенир, донесен отдалеч. От 360 г. пр. н. е. до 1687 г. е бил символ на атинското пристанище в Пирея, но след успешната война на Свещената лига, бъдещият дож Франческо Морозини, който винаги ходел в червено и с котка под ръка и пътем разрушава Акропола, успява да отмъкне лъва и да го постави до Арсенала във Венеция.
Дворът, в който ремонтират гондолите
Не си мислете, че веднъж купена, гондолата остава разкошна завинаги. Солената вода и постоянното движение налагат непрекъснати ремонти на плавателните средства. Гондолиерите, от своя страна, обичат любопитните очи на туристите само по време на разходки и крият мястото, където поправят лодките си. Дворът не е официално отворен за посетители, но можете да надзърнете през някоя врата или да видите „резервните части“, складирани в околностите.
Недалеч от тази локация се намира и именитият графит на Бански, създаден преди няколко години по време на биеналето в града и посветен на тежкия живот на мигрантите.
Книжарницата „Висока вода“
Не точно непознато място, но много фотогенично. Затова сигурно сте попадали на някой кадър от тази романтична книгопродавница из социалните мрежи и доста вероятно е да се наложи да чакате на дълга опашка, за да стигнете до красивия заден двор. Струва си не само заради снимката, които ще направите. От вътре може да купите на разумни цени албуми с фотографии на именити майстори зад камерата или с гледки от региона. Вътре можете да се сдобиете и с относително стари картички и красиви плакати.
Костите от дракон в храма „Санта Мария и Сан Донато“ на остров Мурано
Според легендата през 4ти век свети Донато убива ужасяващ дракон някъде около Епир. Както сигурно се досещате, костите на чудовището се озовават в църквата на остров Мурано след като били „събрани“ при поредния поход през Балканския полуостров през 1125 г. За тези, които не вярват в легенди и дракони, учените предполагат, че са от голям бозайник, но не са изследвани подробно. Те не присъстват в описанията на забележителностите в църквата, но се намират зад олтара и лесно могат да бъдат видени.
Островът Торчело
Не бих го нарекла пустеещ, но островът определено не е докоснат от цивилизацията и туристите. Това е един от първите късчета суша в лагуната, който приел бегълците от набезите на Атила и по-късните варварски нашествия, бил дори за повече от хиляда години седалище на епископа на цялата област. Около 14 век блатата около острова стават труднопроходими, каналите му се задръстват и търговските кораби започват да го подминават. Многото болести, сред които и малария, принуждават повечето жители да се изнесат във Венеция, Мурано или Бурано. Понеже те буквално взимат камъните и тухлите на къщите си, от предишните сгради днес са останали само един дворец с прилежащата катедрала, една базилика с камбанария и малък музей. Така Торчело се превръща в призрак на отминалата си слава и днес привлича само почитателите на dark tourism-a.
Островът на чумата
И той спада в категорията „мрачни места, които мамят посетителите със стряскащи истории“. В действителност не един, а няколко острова в лагуната са използвани за карантиране на пристигащите пътници и товари в миналото. С всеки са свързани ужасяващи легенди за призраци и мъчения. Най-страшният може би е островът Повеля, за който се твърди, че е последната спирка на толкова много хора, че половината от почвата му се състои от техните тела и кости… тръпки ме побиват, затова нека отидем на слънце…
Лидо
… и по-точно на плажа. Венеция има своето късче рай и то е дългият остров в предната част на лагуната, наречен Лидо. Той е подходящо място за почитателите не по-спокойната атмосфера. За онези, които не си падат по часовете, прекарани под чадъра, и предпочитат разходките може би ще е по-добре да се отправят към…
Мурано и Бурано
Не ги пропускайте – цветните къщи и наклонената кула на Бурано и прочутите стъкларски работилници в Мурано придават неповторимо обаяние на тези острови. Заради страха от пожари, през 13-ти век всички майстори стъклари били принудени да се преселят от Венеция на по-малката група острови Мурано. Техният занаят бил толкова високо ценен, че те нямали право да напускат републиката. Именно на тях дължим едно изобретение, без което Ренесансът можеше и да не настъпи – оптичното стъкло. То довело до изобретяването на очилата и увеличили броя на грамотните, телескопите, които са променили разбирането за Вселената и космологията, мястото и ролята на човека, а малко по-късно и на микроскопите и свързаните с тях открития и изобретения. Днес муранското стъкло не се използва с чак толкова висши цели и служи предимно за украшения за дома, бижута и магнити, но красотата му не е изстинала през вековете.
От толкова обиколки, сигурно огладняхте. Ами нека тогава погледнем към масата и…
Храната
Чикети
Местните ще се обидят, ако ги наречете тапас. Но функцията на тези венециански специалитети е същата – те представляват дребни солени изкушения, които вървят с вечерния аперитив. Някои хубави и изгодни места, на които да се насладите на чаша просеко или soave, местните сортове, са Al Timon, Al Botteghon, Caffe Rosso, Bacaro Risorto.
Съвсем логично, регионът се слави с морските си деликатеси, а италианците се шегуват, че венецианската пица прилича на мокър хляб. Нямам чак толкова лошо впечатление, но съветвам да заложите на пастата и рибите.
За финал оставих най-практичния абзац, свързан с логистиката…
Транспортът до и из венецианската лагуна
Най-удобният начин да се придвижите из лагуната са вапоретите на градския транспорт, местният еквивалент на метро. Има около 30 линии, които покриват почти всички интересни места. Единичните билети са скъпи и най-добрата опция е неколкодневната карта. Цената ѝ не е ниска, но лесното и бързо придвижване я оправдават, а след няколко дена пътуване само с корабчета и пеша, започваш да се чудиш защо съществуват автомобили и влакове.
И защо изобщо някой би искал да напусне Венеция… тази земя на изобретатели, писатели и фантазьори, които се крият зад карнавални маски, за да измислят по-хубав живота.
