В разгара на лятото говоря за горещи теми с журналиста от New York Times и носител на награда „Пулицър“ Елизабет Бекер. Във фокуса на разговора ни попадат свръхтуризма (overtourism) и отговорностите на всеки пътуващ човек. Да, това не е типичното четиво за блога, но вярвам, че е полезно и интересно. Четете, пътувайте и бъдете отговорни към местата, които посещавате. Нека красотата им я има и за тези след нас.
Както вече споменах, в следващите редове обсъждам туризма като индустрия с Елизабет Бекер. Тя е завършила „Индийска филология“ в университета във Вашингтон, след това изучава индийския в родината му. Кариерата й започва като военен кореспондент в Камбоджа.
През 1978-та година тя и още двама журналисти са единствените чужденци, допуснати на посещение в страната по време на режима на червените кхмери. Една нощ тя се буди от странен шум пред вратата на стаята си и вижда мъж с насочен към главата й пистолет. Час по-късно разбира, че британският й колега, с който пътува, е убит. През 2013-та година тя издава книгата „Свръхрезервирано: екслодиращият бизнес на пътуването и туризма“ и предрича, че в близко бъдеще пътешествията ще се превърнат в сериозен по мащаб проблем за много държави по цял свят.
В продължение на няколко години тя обикаля най-желаните туристически дестинации и констатира с какви проблеми се сблъскват местните там в следствие на тълпите курортисти. Пътувала е по целия свят за книгата си – в Азия, от Китай до Камбоджа, Тайланд, със спирки в Монголия, след това Близкия изток, особено Дубай и Абу Даби, защото те са големи туристически центрове, в цяла Европа, на сафарита в Африка, круизни кораби и разбира се Централна и Южна Америка, разбира се САЩ и Канада.
А ето какво си казахме:
И: Как се роди идеята за книгата ви?
Е: Идеята ми дойде докато бях международният кореспондент по икономическите въпроси за Ню Йорк Таймс и отразявах глобализацията. И индустрия, чийто печалби растяха от глобализацията – туризмът, но никой не го коментираше. Интересно е, но също и притеснително, защото още тогава се проявяваха много проблеми, които никой не забелязваше. Сега, само няколко години по-късно, overtourism е горещ картоф в много публични дебати.
И: Каква е разликата в туризма от 2013 до 2019?
Е: Промени се много, бумът е такъв, че никой вече не оспорва това, което съм описала. Другата разлика е, че правителствата започнаха да поемат отговорност.
AirBnB промени нещата коренно, защото, на практика много хора го харесват, защото прави достъпни повече места, но то е на практика заобикаляне на законите за градоустройството. На практика този механизъм дава възможност за избягване на законите и много предприемачи и корпорации го използват, за да имат еквивалента на хотел или дори групи хотели, без да имат нужните разрешителни и да следват правилата и законите. Цели квартали са унищожени заради това, особено в исторически градове. Барселона е най-известният пример, настроенията срещу туристите са много силни, графитите срещу туристите са на практика заплаха за живота им. AirBnB увеличи омразата, реакциите срещу туризма.
И: Какви са последствията от свръхтуризма по ваше мнение?
Е: Околната среда е един пример. Замърсяването, например това на круизните кораби, те цапат не само вода, но и въздуха. И те казват, че са съвестни граждани, но ги хващат все повече да замърсяват. Например Карнивал, една от най-големите, наскоро трябваше да се яви в съд в Маями, защото многократно ги бяха хванали да нарушават правата за опазване на водата. И след това е въздухът – замърсяването на въздуха от круизните кораби е по-лошо от хиляди автомобили. И в град като Венеция, в който няма автомобили, корабите цапат изключително много въздуха. И разбира се боклукът.
Ефектът върху околната среда е голям, представете си, че сте кмет и правите планове колко боклук трябва да съберете и рециклирате и колко енергия и вода са нужни на града, тези основни неща, транспорт, инфраструктура, и изведнъж се появяват хиляди, стотици хиляди нови хора, които не плащат за тези услуги и това също е голям проблем. Разбира се социално-културната загуба.
И затова местните жители въстават, те са тези, които са построили града, които са създали хубавите части и подменили неработещите, а след това туристите идват, туристическата индустрия не плаща нищо. Икономически, те твърдят, че докарват толкова много пари на мястото, че няма нужда. Но всъщност тези приходи, често те не остават в града и това е най-голямата измама, която много от новите изследвания разкриват – на много места по-малко от десет процента от този приход остава в местната икономика.
И: Какво води до този проблем, какви са причините?
Е: Глобализацията е основната причина, за първи път в историята на човечеството всички граници са отворени, а имаме и техническите средства на пътуваме по целия свят. Имаме самолети, немислим транспортен метод преди само сто години, отворените граници и политическата ситуация, която позволява пътуването, а също и тази консуматорска нагласа, все по-голямата средна класа по света. От гледна точна на туристическата индустрия, това е златна епоха, стойността на пътуванията е над трилион долара. Но от гледна точка на дестинациите, това е катастрофа, кошмар на моменти.
Места като Тадж Махал, Анкгор, Италия, местата са препълнени. Местните не биха искали да се стига до там, но често политическите водачи не искат да се включват в регулации. А няма как да се остане в предишното положение, нещата или се подобряват или тотално се сриват. Има острови в Тайланд, един остров, който е изцяло затворен за посещения, също и един във Филипините. В Бангкок има храмове, които са изцяло затворени за посетители, защото те не уважават местните традиции.
Ще виждате все повече църкви в Европа с ограничения, в Милано или Флоренция, мисля че беше Флоренция, кметът е наредил по обед да се заливат с вода стълбите пред църквите, за да не пречат ядящите туристи на службите.
И: Разкажете ми повече за Франция, техните законодателни инициативи и практики около туризма. Знам, че те са отлични.
Е: Първо, когато са решили как да развиват туризма, те са включили цялото правителство, защото знаят, че той има ефект върху всичко. Така участват министърът на земеделието, на транспорта и на културата, много важен, заедно с туризма и останалите очевидни.
Интересното е, че Франция е първата държава, която има министерство на културата, те са първите, които създават министерство на туризма и на културата, защото разбират, че двете вървят заедно. Те правят неща като да са сигурни, че големите фестивали, музикални, филмови, фотографски са из цялата държава. Не е случайно, че големият кино фестивал е в Кан, фотографията е в Авиньон, музиката в Екс-ен-Прованс, има фестивал на виното в Бордо, а министерството на културата се грижи всички местни музеи да имат първокласни произведения на изкуството и да ги разпределят из цялата страна. И след това правят лесен достъпа до тези места. Влаковете им предизвикват завист в много, много държави.
Искам да споделя още нещо любопитно – аз също съм посещавала всякакви туристически форуми по целия свят, такива, на които участват местните жители. И един от най-добрите беше във Вегас, защото сега много от хазарта се е преместил в Китай, те се съсредоточват върху конференциите. Веднъж месечно имат форум, в който всеки местен жител може да участва и да каже „това работи, а това създава проблеми“. И като резултат, за работещите в туристическата индустрия, там имат най-високите заплати, и най-добрата среда за живот в САЩ, а и най-доброто обслужване. Не е нещо, което ти идва първо на ум, когато си помислиш за Лас Вегас.
И: Какво е drive-by туризъм?
Е: Това е безумно явление в следствие на overtourism-а, би трябвало да е много изгодно пътуване, но прекарваш повечето си време в автобус, претъпкано, шумно, слизаш, имаш само 30 минути със стотици други хора, за да видиш всички тези шедьоври, евентуално да направиш няколко снимки, пак в автобуса, в който прекарваш много повече време от всички останали места и теоретично си успял за седмица да видиш това, което в един нормален живот би отнело месеци да видиш и оцениш. Това обезсмисля цялата идея за туризма. И когато кажа нещо подобно съм обвинявана, че съм елитарна, което е обраното, аз мисля, че показвам респект към местата и красивите предмети, които трябва да бъдат виждани внимателно, а също и към хората, с които иначе се отнасят като със стадо добитък. И накрая – кой получава парите – не местата, които хората посещават, които осигуряват водата, тоалетните и почистването след туристите, а компаниите.
И станах свидетел на това, миналата година, в Норвегия, зад полярния кръг, малко селце от 13 души, е приело 250 000 посетители, защото е толкова красиво. И те не са получили нищо от парите, а е трябвало да изпратят петиция до правителството, за да могат да събират туристически такси, защото в Норвегия има много стар закон, който дава право на достъп до земята, а плажът им е обществен. И сега тези туристи идват, унищожават многовековни традиции, създаването на култура, на идентичност.
И: Какъв съвет бихте дала на самите туристи, за да бъдат по-отговорни?
Е: Не искам да съм крайна, ситуацията вече е сложна, но първото нещо, което правя, а е да забавя темпото. Открий какво наистина искаш да правиш, не отивай на някое пътуване само защото някой приятел го е направил.
Снимките от Инстаграм не трябва да са причина да отидеш на някоя място. Забави, разбери какво наистина искаш да направиш и след това планирай много сериозно. Прочети нещо повече от сайт или три абзаца в туристически наръчник, прочети за историята, прочети малко съвременни новини, това ще помогне и да не се озовеш в Алжир по средата на демонстрации срещу правителството. Провери какви са отзивите за този тур оператор, не е трудно да разбереш каква е тяхната репутация. И след това стой повече време на едно място, не се опитвай да направиш всичко. Колкото по-малко, толкова по-добре. Опитай да научиш малко от езика, прочети някоя местна книга, преведена и отдели поне толкова време на проучване на мястото, колкото отделяш, когато си избираш нов телефон.
Ако например искаш да отидеш до Париж, там е скъпо, има нови и нови регулации, но ти обичаш Париж. Ако не трябва да е по време на ученическите ваканции, отиди в ниския сезон, когато наистина е много по-евтино, можеш да спиш в съседен град и да пътуваш с влака, използвай въображението си и веднъж в града, ще намериш начини да пестиш пари. Но Париж се опитва много да регулира, например начинът, по който се справят с Айфеловата кула е брилянтен, сега трябва да се запишеш онлайн, не да чакаш на опашка на място. И вече има много по-малко туристи, които са ядосани, че не могат да се качат на кулата, защото сега е 2019. Къде искам да отида – в Париж, какво да видя – Айфеловата кула, значи предварителна резервация, Лувъра – предварително билети. В днешно време трябва да планираш. Не е като когато аз бях млада, това просто тръгваш на стоп и разглеждаш, когато стигнеш, сега трябва да планираш, планираш, планираш. Разглеждах гидове от началото на 20ти век, те са много различни, в тях се разказва основно за историята на държавата, какви са природните забележителности, как са се образували и съвсем накрая, много малка секция къде да се спи и яде.
И: Книгата промени ли начина, по който вие пътувате, изключвате ли някои дестинации заради проблемите?
Е: Да, промени го, има места, няма да споменавам кои, на които повече няма да отида, заради пренаселването. Няма смисъл. Защото единственото, което виждаш са тълпи туристи и няма смисъл от това.
