Струва ли си да платим 42 лева за порция мусака и как да си гарантираме прекрасно прекарване на острова?
Това лято извадих късмет и успях да видя няколко места, които плуват в туристи и са трудно достъпни заради тълпи и обективи. Остров Миконос е едно от тях. Сигурно това не е първият блог пост, на който попадате по темата. Този текст обаче има за цел да покаже отново красиви кадри и да бъде полезен на онези, които искат да отидат там…
Дали заради страха, че цените там ще са колосални, или заради голямата популярност на дестинацията, въпросното пътуване отлежаваше в wish list-а ми с години. Покрай пандемията и опасността да се наложи отново да останем по домовете, реших да използвам всяка възможност. Исках да наваксам всичко и без да мисля за маски на плажа и тестове на границата, купих два билета. Няколко дни след завръщането съм убедена, че постъпих правилно. Да, цените не бяха нормални. Да, маски се носеха на всички закрити места. Да, да, тествахме се и не беше много приятна самата манипулация. Ако ме питате дали пак би отишла… прочетете следващите редове.
Плажовете или къде да събираме тен
Започвам с тази точка от дневния ред, защото голямото синьо в тази част на Гърция е още по-привлекателно. По пясъка обаче попаднахме на няколко изненади. За разлика от стандартната гръцка практика, тук уредените плажове не просто събират такса за чадър и шезлонг, но и често има задължителна консумация. Цените варират от 15-20 евро на ден до над 200 за първа линия на парти плаж, като половината могат да са консумация от бара или ресторанта. Шумните барове са отделени в едната част на острова, а по-спокойните – в съвсем различна. Сред алтернативите за онези, които не искат да плащат, е носенето на собствени принадлежности и разполагането в свободните зони или направо посещение на някой от все още дивите места. Пясъкът е копринено фин, а водата – кристално чиста.
Ние избрахме Elia Beach, който е разделен на нудистка free love част и бийч бар с много музика и коктейли. Предпочетохме скалите и голотата. Признавам си, че не го бях правила досега, но ми хареса.
Друга алтернатива на шезлонга е наемането на лодка. Това е и по-удобният вариант. Придвижването на острова без кола или моторче е доста сложно, а плажовете не са разположени в самите градчета. Затова лодката създава повече възможности и за обиколки от бряг на бряг и за плажуване на палубата. В условията на пандемия това е и много лесен начин човек да се дистанцира от останалите.
История и забележителности или нещичко за любопитните
Миконос и регионът е вековен център на древногръцката култура. Преди войната между Спарта и Атина остров Делос се оформя като съсредоточие на политическия, търговски и религиозен живот на елините. Тук се формира първата по рода си организация на обединените нации. На пристанищата на малкият къс земя спират търговци от далечни земи като Египет. В храмовете на сушата се стичат хиляди, за да почетат своите богове. Изкуството не остава на заден план. В амфитеатъра се поставят драми и комедии, а кварталът около него става най-модерния и желан за времето си.
Защо се случва всичко това и как този малък и много ветровит остров привлича елините? Отговорът се крие в мита за раждането на Аполон и Артемида, които са спасени от гнева на Хера и скрити тук. Ежегодните чествания, посветени на тях, докарват хиляди пътешественици от всички крайчета на тогавашния свят, които носят своите култура и дарове.
Населението на Делос е наброявало 25 хиляди души, а техният бит може да бъде разгадан в руините. Музеят в Миконос пък разказва други легенди. Там се съхраняват много артефакти от класическия гръцки период. Най-ценна сред тях е вазата, изобразяваща Троянския кон и победата на ахейците.
За хора като мен, обсебени от историята, тази дестинация е уникална. Тук всички уроци за древността сякаш придобиха по-пълен смисъл. През цялото време в музеите бях с отворена уста и исках да науча повече.
Локациите за снимки или кое е най-инстаграмъбъл местенцето
За мелниците няма какво да говоря – построени са по венециански образец и са хубави за щракване през цялата част на деня. Малките улички са малко преекспонирани от туристите. Затова препоръчвам Малката Венеция. Кварталът е разположен на самия бряг. Сградите са леко рушащи се заради силните вълни, но пък въображението може да роди десетки снимки с тях.
Нощният живот или причината тълпите да посещават острова
Каквото и да си говорим, малко хора са дошли тук заради музеите. Миконос е известен с купоните и дори през лятото на 2020 заведенията са пълни. Няма да лъжа, не на всяко място се спазва дистанция, но посетителят може да избере и такива барове. Част от големите клубове са преминали към по-тих вариант с изолирани за отделни компании маси, но съдейки по шума в други – забавата не спира. Това пътуване не е от онези, в които има по няколко забавни и високоградусни истории. Първо се дистанцирахме заради вируса и второ тази година купонът не е толкова горещ за никого. Въпреки това успяхме да се измокрим до кости заради една вълна, заляла бара ни и беше забавно.
Правилото за цените е „колкото по-близо до брега, толкова по-скъпо“. Коктейл на първа линия пред водата често е около 18-20 евро, в по-скритите места е 12, а в рекламиращото се като най-изгодно място на острова – сумата пада до 8.
Едно от най-известните места на острова, Skandinavian Bars and Disco, привлича клиенти от 1978. Струва си да видите как се забавляват викингите и да изпиете някой шот, наблюдавайки ги от близките тераси на заведението, отделени отвън на бара. Известните парти точки като Skorpions са доста по-тихи тази година.
Ресторантите или как да не платите 42 лева за мусака
Ресторантите на острова се грижат за външния вид на клиентите си – порциите често са значително по-малки от очакваното в Гърция. Цените също са с един порядък по-високи от другите острови. Почти навсякъде има и „специални“ допълнения вместо комплимент като зехтин, хляб или маслинова паста, всяко по едно-две евро. Средната цена на основно ястие в нормален ресторант е около и над 20 евро, рибата и морските дарове към 30, бира или чаша вино по 7-8 и вечеря за двама се върти около 100 евро. Неща, с които ние сме свикнали, като мусаката и гироса, за американските и азиатските туристи са екзотика. Това ги прави необяснимо скъпи за българския вкус. Не бих казала, че си заслужават, защото вкусът е добре познат и не изненадва. Алтернативи все пак има – в сърцето на Миконос има вездесъщите сувлаки шишчета за около 10-12 евро, като порцията е солидна.
Бих могла да препоръчам Бакало – типична гръцка храна, средно големи порции, прекрасно обслужване, нормални за Миконос цени.
Градината на Ева също е добър избор. Скритият в тих двор ресторант има отлична кухня и е от малкото заведения, които публикуват цените си на сайта.
Локал е мястото, на което ходят местните. Порциите са големи, цените почти двойно по-ниски, персоналът е любезен, има дори доставка до хотела.
Хотели или къде да отседнем бюджетно, но с гледка
Популярността сред звездите и богатите хора от цял свят е довела със себе си цени на нощувки, които често съперничат на най-скъпите мегаполиси като Ню Йорк, Лондон, Париж и Токио. Местата за настаняване клонят към два типа – големи комплекси, често със собствен плаж и клуб или средно големи, често семейни хотели. Първите са подходящи, ако отивате за нощния живот и отлично уредените парти плажове, вторите предлагат малко по-спокойна атмосфера, но често са далеч от брега. Все пак има няколко съвета как да извлечете максимума за парите си – вижте отзивите в платформите, но пишете на хотелите директно, те често имат значителни (25+ евро на вечер) намаления за плащане в брой. Проверете за безплатен трансфер от летището, това може да спести още 20-30 евро. При цените в Миконос, включената закуска може да е на стойност 10-15 евро на човек на ден. С наличието на хубав басейн или безплатен плаж наблизо може да избегнете други разходи. В този пост май повече говоря за бюджета, но тук той е определящ. Ако човек му отпусне края, много лесно може да се охарчи.
Ние отседнахме в Алкион – семеен хотел с прекрасно разположение на върха на града, но на 10 минути пеша от центъра. Мястото е с невероятна гледка по залез, голям басейн с чадъри и шезлонги. Стаите са просторни, чисти, с всички удобства (климатик, телевизор, сейф, сешоар, ютия), големи и много чисти бани, халати, хавлии, чехли, които се подменят регулярно. Персоналът е много любезен и може да му се доверите, ако ви препоръча заведение или атракция. Цените варират от 140 до 200 евро в силния сезон, според вида на стаята и дали има гледка, като включват и закуска и трансфери.
Аз можех да прекарам часове на терасата, гледайки морето. Мястото е като онези от картичките и слънцето къпе белите къщички със светлина… приказно е, дори за неособено романтичен човек като мен.
Транспортът или как да не губим ценни часове от почивката
Както вече споменах, тази точка е ключова за доброто прекарване. Въпреки че почти цялото население е в града Миконос, от двете спирки за половин час автобуси могат да ви отведат близо до почти всяка точка на острова. Цената на еднопосочен билет е 1.80 евро, има разписание и часовете се спазват. За жалост обаче рейсовете минават на около 30-40 минути и може да се наложи да почакате под жаркото слънце.
Всяка от четирите алтернативи има плюсове и минуси – 50 кубиковите скутери за около 15-20 евро на ден се задъхват с двама по стръмните хълмове, а постоянният вятър усложнява допълнително шофирането, но се паркират лесно. По-стабилните АТВ-та са бавни, шумни, заемат много място на пътя, което кара колите да изпреварват опасно близко и струват около 30-35 евро на ден. Учудващо, автомобилите под наем често са по-евтини (около 25-30 евро на ден), имат климатик, прозорците пазят от постоянния вятър, но паркирането може да е проблем. Такситата са чудесна и не скъпа алтернатива, но на острова има само трийсетина и понякога се чака дълго.
Една от най-приятните изненади за мен бяха десетките дружелюбни и добре охранени котки, които умират да се закачат пакостливо с туристите в замяна на някоя дребна риба и почесване.
Изводът, поне за мен, е че Миконос трябва да бъде видян. Не само заради тюркоазените води, кадифения пясък и всички клишета, които са абсолютно верни и направо създадени заради острова. Струва си и заради факта, че от този малък къс земя в средата на морето тръгват толкова много митове, дали основа на културата ни. Историята на острова е като магическа приказка, която унася посетителите. Дали бих се върнала – само ако сезонът е слаб и тълпите няма да съсипят иначе скъпичкото преживяване. Епимено и до нови срещи на път.
