Пиша този текст с малко тъга, че пътуването до Сицилия приключи. Това късче земя има отредено място в сърцето ми заради красивата природа, богатата история и горещия темперамент на жителите си. Затова с Лари се връщаме там за трети път. Въпреки, че вече много съм разказвала за средиземноморския рай, имам какво още да кажа. Сред местата, които бих препоръчала за лятната отпуска на всеки заклет пътешественик и поради факта, че случаите на вируса там бяха малко по време на цялата пандемия, с което островът се нарежда и на челно място по безопасни дестинации.
Какво се случва след COVID-19?
Единствената разлика с миналото лято е фактът, че сега на Сицилия ѝ липсват американските и азиатски туристи, които обикновено пълнят площадите и големите хотели. От една страна това направи нашето прекарване по-приятно, но от друга – някои локации са създадени, за да събират тълпи и е малко странно да ги видиш празни.
Тук наистина няма паника относно корона вируса и местното население не говори за него като надвиснала над здравето и бизнеса заплаха. По време на нашия престой на острова имаше средно по три ново заразени на сто хиляди жители от населението. Може би имахме два-три разговора с италианци, които споменаха пандемията като неприятен период, в който са били заключени по домовете си, но за щастие на живущите в региона са преминали без множество жертви. Въпреки това всеки член от персонала на хотелите, заведенията и дори продавачите на пазара носеха маски. На закрито всеки е длъжен да носи маска освен когато се храни и нарушения на правилата почти липсват. Дезинфектантът е задължителен аксесоар във всяка обществена сграда, а за дистанцията не се следи толкова много колкото в Испания.
Извън вируса, Сицилия си остава едно неповторимо красиво място. Ето какво препоръчвам да посетиш, ако ти падне възможност да поемеш натам.
Модика
Освен барока, свързващото звено между горна и долна Модика, е шоколадът. Той е толкова специфичен, че има защитен географски произход и все още се произвежда по донесена от испанците технология за обработка на какаото, за която се предполага, че е с ацтекски произход. Според производителите студената обработка запазва всички полезни съставки, а неразтопената захар остава на кристали в крайния продукт. Липсата на добавено какаово масло го прави рохкав и той не се разтапя, когато се задържи в устата. Много е вероятно това да е първата форма на шоколада, смесвайки какаото на ацтеките със захарта на европейците. Градът е пълен с магазини, барове, ресторанти и сладкарници, които продават местната гордост. Модика е един от най-големите градове на острова от 15-ти до началото на 20-ти век и може да се похвали с бароковите си катедрали, църкви, манастири, дворци, замъци и дори опера.
Рагуза
Известен като града на мостовете, Рагуза е най-южната административна столица на регион в Италия. Легендарният произход на града сочи Дафнис, син на бога Хермес и сицилийска нимфа като един от местните жители. Построен е наново след земетресението от 1693 година и е сред включените в световното наследство на Юнеско барокови градове от долината на Ното. От обширното средновековно селище, построено от византийците, е останала подредбата, с виещите се улици и множество стълби, готическата врата на старата катедрала Сан Джорджо и една стена на църквата Сантисимо Тровато. Освен романтичните гледки от мостовете, десетките църкви и дворци, сред забележителностите са и кулите и замъците, вилите и градините.
Катания и Калтаджироне
За тези два града вече съм ти разказвала подробно тук и тук, но отново ги посетих и не мога да ги пропусна. Сред нещата, които да добавиш в to do листа, ако се отправиш към тях са обиколка на street art и графити локациите в Катания. Градът е известен с творците си, които не просто рисуват по стени и фасади, но и разсмиват минувачите с хапливи плакати на социални теми. Заведенията в града са се адаптирали към новото нормално и са изнесли дори диваните на въздух, за да спазват мерките и да привлекат повече хора на свеж въздух.
Бенедиктинският манастирът Сан Николо, разположен на десетина минути пешеходно разстояние от центъра на града, е идеален начин да погледнеш над Катания от птичи поглед. Неговият покрив е отворен за посетители и дава 360-градусова гледка над всичко живо под краката ти. Фасадата е барокова, а в самата църква към манастира може да се разгледат не само религиозни артефакти и изображения, но и огромни статуи върху платформи, с които вярващите обикалят улиците по време на религиозните процесии и празници.
Калтаджироне остава локацията, от която най-изгодно да купиш цветна керамика и дом на рисуваните плочки.
Вулканът Етна
Тук трябва да те предупредя, че разходката до Етна изисква подготовка, екипировка и ден, специално посветен на нея. Ние нямахме достатъчно време и се изхитрихме. Ако и ти си кашкавал планинар като нас – имам страхотно предложение за теб. Може да обиколиш вулкана с кола и да наблюдаваш малките кратери от безопасно разстояние. Така по пътя ще разгледаш и няколко интересни села, известни по цял свят с уникалния продукт, който произвеждат. Ето кои са те:
Зеленото пистакио от Бронте
Известната и като шамфъстък ядка, тръгнала от региона на Иран и позната още на древните гърци, сега се отглежда на много места по света, от Индия до Калифорния. Но на склоновете на Етна, във вулканичната почва, сухия климат и изгарящото сицилианско слънце, се раждат най-зелените и ароматни ядки, заслужили името си на „зелено злато“ и етикета „защитено наименование за произход“ в ЕС. Те са произведени от един регистрираните към 5000 малки земеделци, всеки обработващ около 1 хектар и осигурява прехраната на региона. Използва се в кулинарията и за сладко, и за солено – слага се в паста, като сос, в сладкиши, сладолед, бисквити и всякакви десерти. Стоката е толкова търсена, че всяка година полицията пази насажденията от бракониери.
Рандацо
Склоновете на Етна са всъщност най-гъсто населеното място на острова и изобилстват с древни и съвременни градчета и селца, всяко с интересна история и архитектура. Едно от тях е Рандацо, на чиято територия са живели гърци, римляни, византийци, евреи, араби, нормани, арагонци, оставяйки своите следи и влияние. Има почти 30 църкви, сред които се отличава построената през 1214 Санта Мария, с чийто готически стил контрастира с барока в Катания. От същата епоха и в същия стил са и Сан Николо и Сан Мартино. Освен с кола, до градчето може да се стигне с „метрото“, което обикаля Етна
Еолийските вулканични острови
За тях са необходими поне три дни, защото достъпът е органичен и се случва единствено с ферибот. Островите са известни като „рибарските селища“ на Сицилия и са кръстени на бога на вятъра – Еол. Природата, с която са дарени, е неповторима. Те имат вулканичен произход и планински релеф и са обитавани още от времето на древните гърци. Ние не успяхме да ги достигнем, но пък по време на полета си до Неапол прелетяхме ниско над тях и разгледахме как изглеждат. Препоръчвам ги, защото определено са живописни и подобно нещо не може да се види на много места по света.
