Избягай с мен до Италия поне за 15-20 минути. Нека ти подаря Неапол и заедно да помечтаем за топло време, шумни хора, вкусна пица, истинско изкуство и малки улички с огромен чар.
След девет месеца пандемия, мисля че знам как се чувстваш между твоите си четири стени. Моят глобус също се е свил до ежедневни задачи, сериали и разговори в zoom. Май мога да отгатна какво искаш. Какво най-много ти липсва по време на тази „изолационна“ година? Безгрижието в баровете? Споделеността на вечерите с приятели? Спокойствието да прегърнеш някого без да мислиш за негативния му PCR тест? Луксът да си правиш планове? Пътуванията?
2020-та не ни предложи много възможности за обиколки на нови и далечни места, но не се оплаквам – успях да посетя най-любимия си гард, Неапол. Сега го споделям с теб, за да те откъсна от сивата, градска реалност, от задължителното и трудностите. Потопи се в мечтата за този луд, луд град…
Ако идваш за първи път…
… очаквай неочакваното. Неапол е странен като висок, мистериозен непознат. Той има характер и не го крие. Той е красив, но и опасен. Той винаги има идеи за забавление, но не всички са добри. Контрастите са чара на града. Може би е по-добре да посетиш по-колоритните му части (около гарата и пристанището) на дневна светлина, а нощем да се придържаш към по-сигурните квартали, облагородени с улично осветление. Не си представяй, че във всяка тъмна уличка дебне опасност, просто Неапол има свой темперамент и е добре сам да се предпазваш от бъркотии с него.
Сигурно ще се изкушиш да видиш онова лице, което познаваш от сериалите и филмите за мафията. Случвало ми се е да го погледна и то не е красиво. Не е дори интересно за любопитните. Посещенията на места от „Гомора“ като предградията Скампия и Секондиляно са по-скоро безразсъдни, защото там наистина има висок процент престъпност. А и истината е, че на лента този тип локации изглеждат значително по-привлекателни от мръсната и потискаща заради бедността действителност. И като сме се заговорили за бандити – нека ти разкажа за…
Quartieri Spagnoli
Сега идва моментът да разбия един мит. Този регион от Неапол не е постоянно свърталище на престъпници, както статиите в мрежата ни разказват. Повечето му жители са много отворени и искрени, но част от тях са в наричаната тук „сива“ икономика. Понякога вглеждането твърде близо в техните дела може да ги подразни и гостоприемството им да се изпари. Уличките на квартала са малки, тесни, пригодени от населението като продължения на дневната или спалнята. Магазинчетата по ъглите са малки и семейни. Децата летят с моторчета (да, да още от 10-11 годишни) и вдигат шум до Бога или поне до последния етаж на сградите.
Създаден като гарнизон за испанските войници, първоначалната лоша слава на квартала е придобита покрай питейните заведения и проституцията. Постепенно военните са изместени от бедните местни граждани, които завземат и допълват сградите с причудливи надстройки. Днес там битуват около 14000 души на 0.8 квадратни километра, с което Неапол става едно от най-гъстонаселените места в околността. В последните години покрай интереса на туристите и студентите около университети в съседство се появяват ресторанти и барове. Спаньолите се успокояват и сменят озъбеното лице с усмивка за новодошлите.
Местният футболен отбор Наполи е религия, чийто пророк е наскоро починалият гениален играч – Диего Марадона. Той има свой храм в квартала, а лицето му е изрисувано на почти всяка голяма стена тук. Не съветвам никого да носи каквито и да е спортни артикули на други отбори при посещение. Споменавайки…
Студентски квартал
… искам да споделя повече за него, струва си. Той е различен от нашия, но не по-малко жив и отдаден на веселие.
Карето между университета Федерико II и базиликата Санта Киара е известно като парти мястото. Тук съжителстват барове със строг дрес код, питейни заведения, в които цените са по-ниски от тези в магазина, шот-барове с километрични менюта, пицарии, сладоледаджийници и безкрайна тълпа от забавляващи се под надзора на карабинерите младежи. Животът започва около 20 и свършва призори, а между напитките и храната всякакви случайни хора ще ти предлагат сувенири, картички, цветя и забранени забавления.
Нещата лесно се връзват едно след друго в град като Неапол, който предлага десетки интересни за посещение локации като…
Базиликата Санта Киара
… религиозният комплекс включва катедрала и манастир и ме омагьоса на една снимка в мрежата. Веднага поисках да го видя с очите си. Той е построен от кралица Санча Майоркска през 14-ти век. Започнат е в провансалско-готически стил. След това обектът претърпял бароково преображение, по време на Втората световна война пък е почти разрушен, но следва нова реставрация в средата на 20-ти век. Многото му лица през вековете са го направили неповторим.
Голямата забележителност е градината на абатството, украсена с флорални мозайки. Поставени през 18-ти век от Антонио Вакаро, цветните плочки са били считани за твърде весели за ордена на кларисите, които следвали заветите на свети Франциск от Асизи за бедност и покаяние. Орденът днес го няма, но красотата на този двор остава и вдъхновява.
Освен архитектурата и бурния живот, градът мами и с мистерии…
Подземният Неапол
Любимата ми част от историята днес. Неапол пази отделен живот под краката на жителите си. Тук има няколко различни места, от които може да разгледаш какво се крие под павираните улици и приличащите на дворци жилищни сгради. По-старите тунели могат да ти разкажат за култа към смъртта, прераждането и до къде са стигали силните на деня в миналото, за си осигурят задгробен живот. Ако това ти звучи вълнуващо – трябва да отидеш в катакомбите на Сан Гаудиозо. Там под красива църква ще научиш повече за култове, жертвопринушения и цената на изкупените грехове.
По-близка до наши дни е Галерия Борбоника. Обиколката й започва от входа на позагубил блясъка си дворец, минава през бомбоубежищата от Втората световна война, през възстановения и пълен с вода резервоар от късния Ренесанс и стига до подземна улица, която е пресичала града и е използвана за контрабанда. Сега тя е пълна с конфискувани ретро автомобили и плячка на легендарни престъпници и мафиози.
И за да не оставаш с убеждението, че тук всичко е кримка – хайде да отскочим до един музей…
Музеят на модерното изкуство MADRE
Вдъхновението на блога беше една скулптура на Венера пред купчина разхвърляни дрехи в точно този музей. Разказвала съм тази история, затова ще я спестя сега, но нека спомена, че постоянната колекция в MADRE включва творби на Джеф Кунс, Анди Уорхол и Аниш Капур. На третия етаж пък са временните експозиции. Горещо препоръчвам да ги видите, защото музеят е много модерен, добре куриран и подреден.
А ако искаш да излезеш от града – имам една добра идея за малко разкош и кратка разходка с влак…
Казерта
В миналото неаполитанската фамилия Бурбони са съперничели на испанските и френските си роднини по богатство и влияние и са се стараели да го покажат. Карлос III, крал на Испания, в ролята си на Карл VII, едновременно крал и на Неапол, демонстрира величието си, построявайки операта Сан Карло в града, дворецът Каподимонте и съперника на Версай – кралския палат в градчето Казерта. Комплексът се намира на около 30 километра от Неапол и е бил планиран като самостоятелно населено място, обитавано от владетеля, неговото семейство, министрите и всички нужни бюрократи. Трябвало е да има университет, катедрала и опера и дори умален модел на Сан Карло. Паркът около кралското сдание е толкова голям, че за посетителите днес има автобуси, защото пеша преходът е повече от час в посока. Много влизат с одеала и храна за пикник на поляните, преди да разгледат част от 1200-те стаи и кралските апартаменти, пищно украсени с изрисувани тавани и многобройни картини.
На това място човек наистина започва да се чувства като в приказка и има защо – архитектурата, дизайнът и мащабът са смайващи и вълшебни.
Струва си да обърнеш посоката и пак с влак да посветиш един ден на Помпей и Херкулан, запазили под изстиналата лава от вулкана Везувий начина на живот на местните от миналото. Посещавала съм ги при предишно свое ходене в региона и пак бих се върнала – не ги пренебрегвай.
Брегът
Това е втората перла в короната на Неапол след културата. Тук в топлите месеци всичко се случва около брега. Децата, които скачат почти голи от скалите около замъка на Яйцето (Castel dell’Ovo), притичват до рецепцията на петзвездния хотел, за да се почерпят с ябълките за гости. Крайбрежният булевард свързва луксозния квартал Киая с пристанището, а преминавайки по цялата му дължина виждаш как постепенно се променя стандарта на живот на хората. През лятото местните изглеждат като да не се отделят от морето – плуват, наемат флотилии малки лодки, на които се пекат по цял ден, тичат по брега, ловят риба, пият си кафето или ядат любимата си храна до него.
Амалфи и луксозните курорти са една съвсем отделна тема, за която сега няма да ми стигне мястотода разкажа, но обещавам да се разходим и там скоро. Преди това, обаче, нека отидем на пазар – традиционен, шумен и пълен с изкушения…
Пазарите
Като град с голямо пристанище, част от стоката „изпаднала“ от корабите си намира пътя до сергиите на местните пазари. Тържището Порта Нолана, близо до гарата, ще ти покаже комбинация от традиционния рибарско-хранителен пазар с живи морски твари, произведена днес в легени моцарела и всякакви подправки, но и ще те върне във времената на София Лорен от филма „Вчера, днес и утре“. Тук не са измислена сцена продавачките на цигари без бандерол, чантите със съмнителни етикети и „изгодни“ сделки за последните модели смартфони.
Струва си да го вкусите този свят, но не снимайте много, защото местните не обичат обектива и бягат с крясъци и обиди от него.
Храна
Северна Италия може и да иска да се отдели от Южна, но само ако може да запази храната. Пицата, пастата, моцарелата, пържените морски дарове, пълнената пица, неаполитанското кафе, десертът „баба̀ с ром“, ризотото по рибарски, патладжани с пармиджано са само част от примерите за местни специалитети. Именно те са направили наполитанците световноизвестни. Цените са разумни, качеството е високо, а моите предложения какво да вкусите ще намерите в редовете по-долу:
Пицария „Да Микеле“ – след като успя да върне Джулия Робъртс към сладостта на живота, заведението продължава да бъде безкрайно популярно както сред местните, така и сред туристите. Ако опашката пред него ти се струва непоносима, точно отсреща е „Трианон да Чиро“ – семейна пицария с почти 100-годинишна история. Ако все пак си дошъл заради филма и искаш да опиташ именно пицата на „Да Микеле“ – алтернативно можеш да поръчаш с приложение като UberEats, да си вземеш кутиите от прозорчето за доставки и да седнеш в някое от околните заведения. Там ще се радват да поръчаш напитките си от тях. Като родина на пицата тук има още много чудесни места за нея – „Sorbillo“, „Di Matteo“, „Pizzeria Dal Presidente“, „Brandi“, както и много други.
За типична местна храна на изгодни цени, сготвена от семейните собственици – „Il Gobetto“, „Osteria della Mattonella“ и „Trattoria Da Nennella“.
Няма да те убеждавам – ще си оближеш пръстите и ще ми благодариш, е съм те пратила на тези маси. За да стигнеш до тях, а и за да се движиш свободно из Неапол ще оставя няколко идеи тук, който вярвам ще са полезни…
Транспортът
От летището има таксита с фиксирани тарифи до различни точки в града – уговорете се, преди да се качите. В самия град има метро, автобуси и фуникюлер. Последните са като забавни лифтове, които се качват по релси до върха на хълма и са спестявали много ходене на жителите на града. До Казерта, Соренто, Помпей и Херкулан има влакове, от пристанището има кораби до Капри, Исхия и Прочида, амалфийското крайбрежие се достига с комбинация от влак/автобус или ферибот. Шофирането е „забавно“, паркингите са малко и можеш да очакваш цени от 30+ евро на ден по крайбрежието.
Ако сега върна времето назад и никога не съм била в Италия – бих видяла първо юга – по нищо не отстъпващ на имперски Рим и достойно оформящ образа на модерна Италия. Той е луд и цветен. Понякога те хваща страх от него – друг път не ти стига колорита му. Той мирише на прясно изпечено тесто и мръсни улици. Крие под полата контрабандни цигари и ти разказва за величествени крале и дворци. Оставя те без дъх на брега и после те смъква в подземията, за да ти смрази кръвта. Той е любов като онази от филмите и книгите и никога не се забравя.
