Ето го и втория текст от изолационната поредица One World to Dream About. Реших да го споделя, защото Китай е изумителен. Отвъд всички страхове, които имаме в момента, отвъд митовете за китайската храна и старинните храмове това е една страна на мечтите, която искам да ти покажа.
Приготви се за обиколка на най-големия град в света с население над 30 милиона, пътуване с влак, развиващ повече от 400 километра в час и камери за наблюдение на улиците, улавящи дори когато кихаш. Неповторимо е, несравнимо е и трябва да го видиш.
В самото начало е важно да кажа, че Шанхай е наистина далеч и ако не предвидиш удобно пътуване или ден за справяне с jetlag-a – може да не преживееш идеалната ваканция. Особено, ако си отделил седем дни, за да разгледаш всичко в и около гигантския мегаполис.
Истината е, че с правилната подготовка и партньор дори далечни дестинации като Шанхай са постижими за седмица. Летейки с билет „Бизнес класа“ през Истанбул с нощния полет на Turkish Airlines до Китай, пристигнахме отпочинали, сякаш не сме прекарали осем часа в облаците и готови за приключения. Екипажът не просто прави всичко в името на комфорта и удобството на пътника, но и създава атмосфера, доближаваща се максимално до усещането за дом във въздуха.
По време на трансфера в самия Истанбул пък лаундж зоната се оказа перфектно място за нас. Освежихме се, позабавлявахме се с атракции като състезателна писта за мини автомобили и отново вкусихме деликатесите в ресторантите. Семействата, които пътуват с децата си, спокойно могат да оставят малчуганите в детския кът и да бъдат спокойни, че там няма да им доскучае.
На борда не просто може да се настаниш удобно в леглото си, да изолираш околния свят с помощта на noise cancelation слушалки, които получаваш от екипажа, но и да се насладиш на изумителната турска кухня в менюто. Готвачът лично идва, за да ти разкаже какво ще сервира. Всеки пътник получава комплект луксозна козметика, с която да прекара още по-добре, да се хидратира и наслади на хубава почивка преди приключението, наречено Китай. Удоволствие в пълния смисъл на думата. А когато кацнеш в Шанхай…
Маглев влакът или на крилете на скоростта
… силно препоръчвам да не пестиш от транспорт, а да се насладиш на човешкия прогрес и да използваш Маглев влак, за да стигнеш до града. Той е по-скоро демонстрация на технологията, отколкото практичен метод за придвижване. Развиващият скорост до 430 км/ч влак. След има-няма седем минути трябва да смениш и да използваш градския транспорт на Шанхай, но за сметка на едно прекачване можеш да си се возила във влака с най-бързото разписание. И споменавайки другите възможности за превоз, не може да пропуснем…
Транспортът в най-големия град в света
Изключително удобно, бързо и ефикасно, метрото е сред постиженията, с които жителите на Шанхай се гордеят. Дори в час пик те чакат чинно на опашка, за да бъдат проверени багажите им на скенер и да се качат в новите климатизирани вагони, спасяващи всички пътуващи от летните жеги. Сега, логично, сигурно се питаш как да се ориентирам на кой влак да се качим и как да позная спирката си. Станциите имат надписи и на английски, стигат до повечето забележителности, а машините за билети са двуезични. Повече от лесно е да се ориентираш. Ако все пак се страхуваш да не попаднеш в час пик и да ти е прекалено тясно – имам идея как да се движиш… и не, не ти препоръчвам да хванеш такси.
Такситата би трябвало да са лесен и евтин начин за придвижване и щяха да са идеални, ако шофьорите говореха английски. Или поне, ако можеха да разпознават написани на латиница адреси. За съжаление не е така, но на помощ идва местният конкурент на Uber – Didi. Приложението е изцяло преведено на английски, приема кредитни карти и често е най-бързият начин за стигане до забутан адрес. Колите в повечето случаи са чисти, а хората, които те возят – винаги мили и приятни. А сега е време да ти разкажа как да се ориентираш в град с над тридесет милиона жители без Google Maps…
По GPS линията към търсената локация
Официално услугите на Google не са достъпни в Китай, макар понякога да можеш да заобиколиш забраната, използвайки VPN. Ако си с iPhone – Apple Maps работи и може да помогне с ориентацията, макар и да няма всички магазини и ресторанти, които сигурно искаш да посетиш. Алтернативата са изключително подробните карти на Baidu, които засега са изцяло на китайски и за мен не бяха от полза.
Една особеност на ориентацията – ако на табела пише наляво, това значи да се обърнеш с гръб към нея и тогава да се отправиш в указаната посока, а не докато я гледаш. Не знам защо, но местните все така даваха напътствия на къде да се движим. В началото имах комични ситуации докато свикна. Опитах да вляза в мъжката тоалетна и се озовах пред стена вместо в ресторанта на хотела, но поне беше забавно.
Веднъж достигнал до заветната цел е време да помислиш за още една важна особеност…
Цените и плащането
Повечето ниски и средни цени са сравними с българските, но в Шанхай няма горна граница. Демонстрацията на финансови възможности е част от новата китайска култура, а начини да изпъкнеш с портфейла си не липсват – от ресторанти с меню от над 500 евро на човек, през италиански луксозни автомобили до молове с повече лъскави магазини от наличните на Шанз-Елизе. Всички ориентирани към чужденци места (на които поне нещо е написано на английски) приемат кредитни карти, но има и изключения. Алтернативата е да плащате в брой, защото двете най-разпространени китайски платежни системи – WeChat и AliPay, не са лесно достъпни за чужденци и регистрацията в приложенията им не винаги е постижима, защото някой с китайско гражданство трябва да ви препоръча на системата като надежден неин член.
Лесно е обаче да избереш какво да сложиш в чинията си и с каква екзотика да погъделичкаш небцето си…
Храна за душата и любопитния вкус
Тук вкусовите ти рецептори няма да скучаят. Китайците наистина ядат скакалци на клечка, пиле със сладко-кисел сос и пържен сладолед. Но освен тях можеш да намериш шао бао, нудълс, речен рак и китайската версия на фондю, в което се готви всичко, от зеленчуци през месо до оризови топки. Важно е само да знаеш, че не всички места са идеално чисти (в един ресторант видяхме щъкащи хлебарки по пода). Друг неоспорим факт е, че пържените блюда в менюто преобладават и нещата, които си ял в български китайски ресторант имат същия вкус и в родината си.
Извън кухнята и чинията, най-големият град в света смайва с дълга история, собствен чар, причудливи обичаи и стотици малки местенца, които да ти спрат дъха.
Историята на Шанхай
В сегашните си размери Шанхай съществува съвсем от скоро. До избирането му за едно от пристанищата, в които чужденци могат да търгуват с корабите на Поднебесната империя, Шанхай е относително малка провинциална столица. В нея в определени периоди се създават условия за търговия, но не особено мащабна. Едва след Първата опиумна война, когато европейските сили получават право да търгуват с Китай, да строят свои сгради и складове в страната, Шанхай се превръща във водеща икономическа сила.
Старият град остава ограден от стени в сърцето на извисяващите се до облаците нови квартали, построени от англичани, французи и американци. Просперитетът, индустриализацията и вече засилената търговия донасят благоденствие и богатство на региона. Започват да се откриват се университети и академии, като в началото на XX-ти век градът е наричан Атина на Китай. Любопитен факт е, че европейското влияние в града е толкова силно, че дори китайската комунистическа партия е родена във Френския квартал. През златното десетилетие (20-те години на миналия век), градът си съперничи с Ню Йорк по строеж на небостъргачи и става финансова столица на цяла Азия. Културата се трансформира като с магическа пръчка и се превръща в своеобразна смесица от местни традиции с тези на над 70 000 чужденци, живеещи в града, сред които 20 000 руски бежанци от революцията и 30 000 европейски евреи, бягащи от Хитлер. Всичко това за жалост приключва при японското нападение над града през 1932-а. То води до разрушаването на десетки хиляди магазини и фабрики, както и до смъртта на много от местните жители. Следват бурни години, битки за надмощие след падането на последния император, външни влияния в управлението на страната, ужасът на Втората световна война, японска окупация и завладяването на Шанхай от китайската народна партия през 1949-а.
И така физиономията на това място сякаш започва да се оформя, запечатвайки по нещо от всеки новодошъл и променя визията си почти изцяло… почти, защото моловете и стоетажните сгради не могат да скрият изцяло типичната китайска архитектура.
Традиционното лице на Шанхай
В сърцето на огромния град се крият Градините на щастието Yuyuan. В тях цари покой и дори туристите не успяват да го нарушат. Те са построени от военен офицер, който искал да покаже на възрастните си родители императорските градини в столицата Пекин, но предвид годините им нямало как да ги посетят.
Изобщо регионът около Шанхай изобилства от множество речни градове, в които се усеща будистката философия и спокойствието, съхранило древните китайски традиции. Тук сякаш темпото е по-бавно и лесно може да се види какъв е бил битът на местните в миналото и как те са се придвижвали с лодки по водата.
Речните градове се достигат за около час с влак, но до някои от тях може да отидеш директно с метро. Сред най-малките такива местенца е Чибао, в който отсъстват тълпите туристи и разходката е най-приятна.
Споменавайки традициите, не мога да пропусна…
Пазарът на булки
Нежеланието на последните поколения китайци да се обвързват за цял живот преди още да са навършили 20 години е довело техните родители до отчаяние и така се е родил пазарът на булки. За разлика от Женския пазар, на него се „предлагат“ и момчета, и момичета, които за ужас на родините си още не са се обвързали. На разпънати на земята чадъри са закачени подробни описания на качествата, образованието, финансовото състояние и дори физическите мерки на чедото, което трябва да бъде задомено. Макар и да не е задължително, младите китайци все пак ходят на срещите, уговорени от родителите им, защото не искат да рискуват да разочароват семействата си.
Въпреки, че този обичай у нас е забравен, не ни е съвсем чужд, също както комунистическата пропаганда…
Музеят на пропагандата
Тази забележителност все едно е откъсната страница от учебника по българска история, разказваща за социализма по нашите земи. Официалната пропаганда е много лесен визуален начин да проследиш развитието на китайската комунистическа партия, като възходът и падението на величията си личи по мястото им на годишния парад или внезапното изчезване от всички материали следващата година. Любопитно е как Британската империя от основен враг през 50те, след разпадането си е понижена до групата досадни държави, подкрепящи архиврага – САЩ.
Вечната дружба между китайския и съветския комунистически народи просъществува цели двайсет години, преди от плакатите с гордите миньори да изчезнат руските другари и китайските труженици вече сами да се взират в бъдещето.
За съжаление вътре е забранено да се снима, предполагам се опасяват от нелицензиран копия на интелектуалната си собственост. Отпред все пак има магазин, в който се продават дубликати на част от експозицията.
Ако оставим на страна музеите и културата, Шанхай е идеална локация и за любителите на нощния живот…
Speak Low – 20 най-добър бар в света
Отношението на китайците към алкохола е като на котките към млякото – обичат го. Освен всички традиционни напитки от оризов произход, вариращи по сила от бира през вино до ракия, на голяма популярност се радват внесените от близки и далечни страни ниско и високо-алкохолни питиета.
Тази любов е причина да съществуват безброй питейни заведения, от долни дупки до места като Speak Low, който при посещението ни беше 20-ят най-добър бар в света. Какво го прави толкова специален? Ами тайната около мястото, на което се намира. Посетителят първо трябва да влезе в магазин за бар оборудване. След това трябва да доближи една от витрините на стената, да каже парола и хоп – Сезам се отваря. След тесен коридор любителят на коктейли се озовава в малък бар, където трябва да попита да входа на истинското място, което търси. По преценка на хостесата въпросният посетител бива изправен пред карта на света. Сега задачата му е да посочи от раз къде се намира Шанхай и когато натисне града – стената зад картата се отваря и крайната точка е достигната.
На противоположната страна на монетата, където няма изкушения и висок градус, се намират местата за молитва…
Будистките храмове
Ако преди да посетиш някой от тях си чел, че е на няколко хиляди години и очакваш външният вид да го потвърждава, пристъпвайки прага на храма, ще се изненадаш от липсата на руини. Практичното крило на религията позволява приходите, влезли на светото място, да се използват за негова постоянна поддръжка и обновяване. Затова не е чудно да видиш току-що боядисани в искрящо бяло стени, скелето за допълнителния етаж на кулата или новия покрив.
Освен, че в част от храмовете се влиза с билет, в тях често има магазини за сувенири, продаващи от малки муски за късмет по 1-2 евро до нефритови статуи на Буда за повече от 20-30 000. Дори водосточните тръби за дарения са така изработени, че падащите в тях монети да издават приятна мелодия и да те карат да искаш да тестваш всичките. А популярните у нас ароматни пръчици всъщност са дарения, които се изгарят и според аромата си носят здраве, късмет, пари, любов.
Храмът Jing’an, в който ние прекарахме доста време, е на повече от 1750 години, голямата статуя на Буда в него на над 1300, но въпреки това изглежда като построен преди 2-3 години.
И въпреки всички тези бурни дейности, храмът е отворен към всички и дори туристите са допускани в залата за медитация, получават книгата с писанията на Буда и по една златна писалка, с която да проследяват йероглифите. Счита се, че така получаваш от неговата мъдрост. А дори и да не разбираш нищичко от написаното, след половин час рисуване, излизаш успокоен и с изпразнен от всякакви грижи мозък.
