Да, знам, че вирусът все още не е в историята. Наясно съм, че няма лек и неизвестните в уравнението са повече от възможните му решения. Въпреки това с Лари решихме да проверим какво е да пътуваш след края на извънредното положение. Дестинацията беше Мадрид. Решението за нея взехме с идеята, че държава, която е била в тежко положение, ще държи на мерките и ще е дълго стриктна към спазването им. Не сбъркахме – на испанска земя се чувствахме по-сигурни отколкото на родна. Ето как премина уикендът…
Полетът
Това е най-рискованата част от пътуването в днешно време. От една страна пътниците са затворени за няколко часа заедно, от друга – голям брой от тях отказват да спазват установените мерки, а екипажите на борда не успяват да следят всички нарушители. Нашето излитане беше помрачено от доста свалени маски, придружени с глуповати обяснения, че не се диша в самолета. За сметка на това преминаването през зоната на летището нито тук, нито в Испания беше сложно или пък бавно. Проверките не отнеха повече време от обикновено, но бих препоръчала отговорните пътници да не свалят маската си и да минимизират контакта с другите, за да са спокойни за здравето си.
Мерките
В Испания все още са в сила доста от предпазните мерки, които у нас не са спирали да действат, но за спазването им се следи през пръсти. Мнозинството от хората, с които ще се разминете по улиците са с маски, които покриват и носа, и устата, а на затворени места – всички. При влизане в магазин, музей или ресторант може да очаквате любезна покана да използвате дезинфектанта за ръце, а на някои места и да почистите обувките си на специалната изтривалка.
Свободното време
Не си мислете, че пандемията е унищожила желанието на мадриленьосите да се веселят. Ритъмът на живот все още е латино, всички туристически атракции са отворени, но заради спазването на дистанция може да ви се наложи да почакате повече от обикновено.
Музеи
Намаленият капацитет на достъп до националния музей Прадо позволява на всеки, добрал се до билет, да се наслади на изкуството без тълпи и блъскане. В залите се пускат по десетина човека наведнъж, а скупчването е забранено. Така творбите на Гоя и Ел Греко са по-внушителни. В галериите на Рейна София пък човек може да се потопи в Пикасовата Герника или сюрреализма на Салвадор Дали без служителите да го молят да отстъпи място на следващите желаещи да я зърнат. Сред временните експозиции впечатлява тази, посветена на френската актриса, феминистка и отявлен защитник на човешките права – Делфин Сейриг. През 70-те и 80-те тя е една от първите публични фигури, които започват открито да говорят за сексуалната автономия на нежния пол и за правото сами да избираме дали и кога да родим.
Забележителности
Иска ми се да споделя за две безплатни атракции, които може да посетите без да инвестирате много време и средства за билет. Започвам с египетския храм Templo de Debod. Той води началото си от бреговете на Нил, където е бил построен, а след това разглобен, пренесен до Мадрид и сглобен отново. Светилището е подарък на испанската държава от египтяните в знак на признателност за помощта, оказана при спасяването на десетки исторически ценности при изграждането на язовира край Асуан през 60-те години. Недалеч от него се намира гарата Аточа. Тя е същинска джунгла в града, построена през 1985-та. През 90-те години е преобразена и площта ѝ от 4000 квадратни метра е изпълнена с палми и редки растения, за да я превърне в тропическа градина на закрито, в която дори има басейн с костенурки.
Барове на открито
Градът изобилства от кафенета, бирарии и всевъзможни заведения, които приемат посетители на чист въздух. Заради пандемията обаче се е развила тенденцията баровете да предлагат повече уют или пък разнообразяват атмосферата с нетипичен интериор. Някои от тях дори предлагат на посетителите да седнат директно на тревата, все едно са на пикник. Други изнасят на улицата десетки саксии и опитват да наподобят тропическа гора.
Живот по покривите
Испанската столица е известна със своята руфтоп култура, която заради все по-убедително настъпващото лято е още по-силно изразена. Не само коктейлите под звездите разхлаждат хората. Басейните на последния етаж също предлагат прохлада. Покривите на Мадрид сякаш имат свой паралелен живот, на който всичко се случва по-красиво, романтично и оптимистично.
Дълги разходки
Особено в парковете на Мадрид – не се колебайте да прекарате деня на открито под някоя вековна сянка в Ретиро, това е вечен тренд и по поляните човек вижда множество откъснати една от друга компании, които събират слънчеви лъчи и тен.
Храната
В хотела закуската се сервира в индивидуални запечатани порции, а приборите са в плик, който посетителят сам разопакова. Край топлите витрини охраняват готвачите, които помагат на гостите като им сипват в чиниите и така успяват да ги държат далеч от общите прибори и храната, която ще засити следващия човек. В ресторантите маските се свалят само когато си седнал на масата, която е на разстояние повече от два метра от останалите вечерящи, а келнерите и барманите не ги свалят въобще.
Съвет от мен
Пътувайте, носейки маски и спазвайки дистанция, пазете себе си и другите. Нужно е да не забравяме какво е новото нормално и умно да се адаптираме към него. Светът съществува и ни очаква.
