За седмицата на модата отвътре, достъпните ресторанти, тайните барове, забележителностите и изкуството, които си струват.
Архитектура. История. Култура. Мода. Храна. Туризъм. Вино. Любов. Париж е нарицателно за толкова много неща и съм сигурна, че всеки четящ може да добави поне още една дума към изброените определения и поне една идея какво да видим във френската столица. Именно затова отлагах този текст толкова дълго. В афера с Париж не се влиза лесно, не всеки вкус възприема града, а и наистина тази дестинация крие противоречия в себе си. Как да го разкажа този Париж – този въпрос си задавам отдавна. Все пак събрах смелост. След година, в която въпреки пандемията прекарах сумарно повече от месец работейки или почивайки в Града на светлината, организирам мислите си и съвети в редове и ги споделям за всички, които нямат търпение да го видят с очите си. Ще се фокусирам основно върху своите преживявания – поклюкарствайте с мен. Ще споделя много заведения, за които не сте чували, но си струва да посетите. Ще отбележа на картата и най-важните забележителности, без които един новобранец няма как да премине през Париж…
Седмицата на модата отвътре
Ще започна с модата, защото винаги това ме е привличало най-силно в Париж. И макар градът в момента да не е такъв, какъвто го помним, очарованието му през септември е сериозно свързано с подиума. Тълпите отчаяно търсещи покани за шоутата са рядкост. Фотографите и street style иконите – също. Първите редици на ревютата са превърнати в огромни видео стени, от които се усмихват обичайните заподозрени модни лица като Ана Уинтър и актриси от ранга на сестрите Фанинг. Колекциите обаче са повече от впечатляващи. Сякаш кризата и изолацията побутна дизайнерите в правилната посока и модата се усети по-близка до изкуството от много време насам.
За да съм съвсем gossip girl ще споделя, че…
- Да, моделите масово пушат и го карат на глад и вода. Истина е и че буквално минути преди ревюто дизайнерите могат да се откажат от тях и въпросното момиче да не излезе на подиума.
- Да, знаменитостите получават с експресна доставка до хотелите си дрехите, които искат да имат.
- Да, на партитата може да срещнеш любимите си инстаграм лица и дори да се сблъскаш с тях пред тоалетната…
… но нека обаче не се отплесвам. Реших да включа редовете за модата със съвсем друга цел.
Често хората приемат тази индустрия за безкраен френски гламур, в който всеки замесен се къпе в шампанско и приеми. Задълженията на абсолютно всеки по веригата не се ограничават до това да отбележи присъствие на поредното ревю или да разгледа новите модели на няколко големи имена в бранша. И за модните къщи, и за баерите, които избират кои модели да поемат по пътя към клиентите в магазините, модата е преди всичко задължение. Инфлуенсърите и журналистите не правят изключение. Почти всички, които познавам лично или косвено, стават рано, тичат цял ден (често в дъжда, защото Париж е доста буреносен в модните месеци), а вечер изпращат купища имейли, за да потвърдят всичко случило се в изминалите 24 часа. Всеки знае, че от решението му зависи нечий бизнес, следващия сезон и тенденциите, които всички ще следват.
Така колелото се завърта и модата става все по-голяма индустрия. Дизайнерите правят по-големи колекции, моделите обличат повече дрехи за ревю, фотографите снимат повече, журналистите отразяват повече събития, баерите селектират повече марки, инфлуенсърите публикуват повече постове, консуматорите купуват повече.
Грандиозно, нали? И е доста напрегнато в същото време. Никой не бива да подценява сериозността на бизнеса. Скоро попаднах на изказване именно на Ана Уинтър, която каза, че става преди 5 всяка сутрин, за да смогне със задачите си. След това в едно стори на Леони Хан осъзнах, че за един ден тя се преоблича 25 пъти на ден, за да заснеме всички предвидени материали докато е в Париж… за хората като мен, които отиват в Париж, за да покажат нова колекция, адреналинът е още по-голям.
В рамките на седем дни почти никой не спи, но и не иска. Почти никой не се отделя от колекцията, защото я изследва, анализира, опознава и помага тя да бъде популяризирана. Почти никой не може да отрече, че след края на всяка седмица на модата има една носталгия, по-силна от умората, и огромно нетърпение за следващата подобна въртележка. Обожавам я и нямам търпение отново да скоча на нея.
Градът обаче е много повече от фешън шоу…
Ако си в Париж за първи път или ако си арт любител
Уцелил си мястото. Отреждам на изкуството и забележителностите втората почетна стълбичка в своя пътепис. Тук има толкова много за виждане и преживяване, че наистина не знам как да се концентрирам само върху най-важното.
Центърът е компактен, поне задължителните за посещение части. Разделен е на квартали, от 1ви до 20ти и препоръчително е да нощувате в някой от първите 8, а в девети и десети на юг от булевард Осман/Сен Мартен. Има райони, включително около някои от гарите, в които вечер може да не се чувстваш комфортно. Все пак тук живеят милиони хора и рискове от грабеж или заяждане не липсват. Въпреки това очаквай повече музеи, красиви улици и сгради отколкото неприятности. И няма как първа спирка във виртуалния ни тур да бъде…
Лувъра
Надали има друг музей в света с по-добро съотношение между цена и изложени творби. Бившият дворец е огромен, може да бъде объркващ и тълпите са непоносими. За щастие в момента пандемията ограничава достъпа на закрито и в Лувъра се допускат доста по-малко хора. Възможността да застанеш сам пред Мона Лиза не липсва и изкуството е много по-приятно за окото. Съветвам всеки, решил да влезе, все пак да си букне билет за точен час и да се сдобие с онлайн гид, разказващ повече за най-известните картини в експозицията. Такова е приложението Smartify, което предлага двучасов аудио тур, в който ще ви преведе през някои от най-известните произведения и ще сподели детайли за авторите. За да разгледате всичко трябват поне два дни, но така рискувате да изчерпате възможностите си за удивление и да забравите какво сте видели. Алтернатива е посещението с гид на английски или френски (26 евро), с предварителна резервация, по време на което за около час и половина ще ви разкажат и покажат всичко най-важно. На сайта на музея има и детайли за нощни турове, специални изложби, безплатни дни.
Айфеловата кула
Впечатляващият символ на града не се вижда от всеки хотелски прозорец, колкото и филмите да се опитват да ни убедят в противното, но е лесно забележим от много места. Сред тях най-красиви са мостовете на Сена. За да се качиш до върха трябва да платиш 26 евро и определено за тези пари може да получиш същата гледка от терасите на много високи сгради в града, но усещането няма да е същото. Марсовите полета под нея са популярно място за пикник, а на отсрещния бряг, около площад Трокадеро, има хубави възможности за снимки със забележителността.
Нотр Дам
Пострадалата преди година и половина от пожар готическа катедрала не е отворена за посетители в момента, но можеш да се разходиш отвън и да проследиш как върви възстановяването. Снимките на изгорелите статуи и стопените стъклописи по огражденията показват колко голяма е загубата от този пожар, но и решителността на французите да възстановят националния си символ.
Сакре Кьор
Храмът, издигащ се на хълма Монмартър, е сред любимите ми места в Париж. Според легендата Бог се явява на монахиня и ѝ известява, че на това място трябва да бъде издигнат храм в чест на неговото свято сърце. Архитектурата на базиликата отразява отдадеността, с която французите изпълняват това желание. Камъкът за построяването е донесен специално в столицата от далеч и при дъжд отделя веществото калцит, което гарантира белия цвят на сградата дори при замърсяване и различни метеорологични условия. Полетата за медитация под храма и гледката правят локацията още по-известна, а в близост може да попаднете на множество малки заведения в бохемски стил. Все пак именно от този квартал тръгва френската бохема и кариерата на именити артисти, сред които Пабло Пикасо, Винсент Ван Гог, Амедео Модиляни, Анри Матис, Едгар Дега, Клод Моне и Салвадор Дали.
В близост се намира и Мулен Руж, който все още не съм посещавала, но вярвам, че славата му не е случайна.
Музеят Орсе
Това е любимото ми място. Бившата гара е спасена от разрушение и сега показва на посетителите си най-богатата колекция от импресионисти и пост-импресионисти. Безкрайните стаи с картини показват въображението на Моне, Мане, Дега, Реноар, Сезан, Сьора, Гоген, Ван Гог и още много други. Архитектурата е впечатляваща, има тераса с невероятна гледка към целия град.
Помпиду
Родният дом на модерното и съвременно изкуство си личи още от фасадата на музея. Цялото здание е опасано в тръби, електрически стълби, метални мостове и определено се откроява от останалата архитектура в квартала Бобур. В началото тази визия буди полемики сред французите, сградата печели ироничния прякор „Света Богородица на тръбопроводите“, но не след дълго експозициите привличат все по-големи аудитории вътре. Центърът е създаден през 1977-а година с идеята да даде покрив на творците, а в наши дни приема близо 6.6 милиона посетители годишно. Така Помпиду заема престижното трето място след Лувъра и Айфеловата кула по интерес от страна на туристите.
Париж за напреднали или къде да се забавляваме
Ако прескочим четирите стени и оставим четките на художниците, ще обиколим Париж заедно нощем. Сега навлизаме в тази част от текста, която е за онези, посещавали града и преди. Локалите от старите филми и кафенетата все още мамят, но аз бих искала да спомена няколко места, които според мен са малко популярни, интересни и за местното население и автентични. Започвам с ресторантите, а след тях идва ред за баровете.
Ла Бел Епок – малко по-скъпо място, за което Ви трябва резервация, но отлична идея, ако искате да опитате ентрекот в Париж.
Auberge Flora – локация, препоръчана от гида Мишлен, в която човек се чувства почти като у дома. Персоналът е много мил, а менюто свежо и непретенциозно.
Le Petit Marche – тук попадаме на романтична маса за двама влюбени, но и въоръжени с търпение, защото резервации не могат да се правят. Виното е божествено.
Poulette – иконично заведение с прекрасен интериор и хубави коктейли
Бульон Шартие – евтино заведение с типично френска атмосфера, да ви сбутат сърдитите сервитьори и да се поглезите с охлюви по традиционна рецепта
Moonshiner – speakeasy бар в стил Гетсби с авторски коктейли, който е скрит зад хладилника на малка пицария
Harrys – още едно тайно местенце, претендиращо да предлага най-хубавото Блъди Мери в града, което е разположено в подземието на английски спортен пъб
Le comptoir general – голям бар до канала Сен Мартен, който отваря рано следобед и също се слави с хубави напитки
Тук е мястото да поговорим за две сладки изкушения, които трябва да сте луди, ако пропуснете в Париж.
За титлата „най-добри макарони“ се борят няколко сладкари, като в момента изглежда превес има Pierre Hermé. Сред деликатните му вкусове се отличава Ispahan, вдъхновен от българските рози, както и Mogador с шоколад и маракуя и Mosaïc (пистакио, канела и череши). Маестрото има няколко магазина, включително в Galeries Lafayette.
Негова конкуренция е Jean-Paul Hévin, признат за царя на шоколадовия макарон, доставяйки най-доброто какао за творенията си от Перу и Венецуела. До тези имена се нарежда Ladurée. Веригата се откроява с голямо разнообразие (ванилия, кокос, маршмелоу са сред многобройните вкусове) и изключително високо качество на относително по-ниски цени, като за Париж.
Закуската на френска територия започва с кафе и…кроасан. Ако държиш да опиташ най-добрите, Vogue Paris се е погрижил да ги класира.
А как да се движим и ориентираме?
Любителите на пешеходните разходки тук имат доста да обикалят. Централната част на Париж е компактна и може да я кръстосваш в удобни обувки.
Най-доброто приложение за придвижване е Citymapper и ще ти покаже не просто препоръчания маршрут, а и кои линии в момента имат забавяния, кой е най-добрият изход от метрото, за да си близо до дестинацията си и дори дали да си в предната или задната част на влака за по-ефективно прекачване. Освен градския транспорт предлага алтернативи с всякакви налични средства – от такси, през Uber, споделени коли, до велосипеди и електрически тротинетки.
Градският транспорт е отличен, но билетите за метрото не са най-евтините (1.90, 16.90 за десет) и при дълги пътувания под земята не виждаш нищо, затова може да си заслужава да платиш по-висока цена за хотела, но центърът да е на пешеходно разстояние.
Няма да пропусна тази част от разказа, защото придвижването в Париж понякога е кошмарно. Случвало ми се е да попадна в задръстване заради стачки и почти да изпусна полета си. Придвижването към града също има своите особености. От Шарл де Гол има няколко варианта – бързото метро RER B, което може да те остави в центъра след 30-40 минути срещу 10.70 на човек, няколко вида автобуси между 2 и 17 евро и такси с фиксирана тарифа – 53 евро за десния и 58 евро за левия бряг. Летището е голямо, въпреки многото надписи може да е объркващо и е хубаво да имаш достатъчно време преди полета.
Ако кацаш на Буве има само една нормална опция – автобусът до Порт Майо, 17 евро на човек в посока, пристига за около час, малко по-евтино при купуване на билет онлайн. В зависимост от трафика, такси струва между 100 и 150 евро, като можеш да се опиташ да се уговориш за твърда цена.
Текстът взе да става твърде дълъг и май ще оставя вратичка, за да го продължа някой ден. Париж просто е неописуем. На тази никак неголяма територия от стотици години се блъскат противоречия. Някои хора мигом се влюбват в града, други никога не могат да разберат защо е толкова прехвален и скъп. Дори самата аз трябва да призная, че не всички мои посещения са били приятни. Не всички места си струват да им отделите време. Гидове за Париж – много, но всеки сам трябва да го усети, за да се разбере с него.
