Този текст е за теб, ако си изпуснал да гледаш как бъркам коктейли и разказвам за мадам ЛаЛори (позната от третия сезон на American Horror Story) в Преди обед. Сега планирам да те потопя в мъглите на Ню Орлиънс, да ти разкажа защо 17 милиона туристи годишно отиват там и как пламна моята любовна история с кулинарната столица на САЩ. В следващите редове те очакват истории за вампири, пържени стриди, пирати, императори, а за финал ти оставям и рецепта за коктейл. Read & Enjoy!
Защо Ню Орлиънс?
Защото обичам празниците, а градът е най-известен заради пищния карнавал Марди Гра. С него луизианци празнуват идването на пролетта. Традицията повелява по време на шествието хората да хвърлят гердани с мъниста по тълпите около себе си. Накитите и без да има фестивал могат да бъдат видени висящи почти на всяко дърво. В миналото се очаквало всяка жена, хванала такъв гердан, да си покаже гърдите. Днес обаче ще я арестуват, ако го направи… законите са се попроменили.
Аз лично винаги съм си мечтала да посетя този град, но не само заради фестивала. В него сякаш има перфектен баланс между история, култура, мистерии, вкусни изкушения и нощен живот. Тук е измислен първият коктейл в света – Сазерак. Тук е роден джазът и големият музикант Луис Армстронг. Местните разказват истории за вуду и вампири. В миналото по улиците край пристанището са се разхождали пирати. Магично място, казвам ти…
Това, което си чувал за Ню Орлиънс…
От тук тръгва джазът – вече ти разказах за музиката на града тук. Затова в този пост прескачаме банджото.
Тук е измислен Табаско сосът – така е, но Луизиана е дала на света още много видове люти сосове.
Тук ядат алигатори – не само, тук ядат всичко, изпълзяло от блатата и менюто е безкрайно.
Тук е измислен първият коктейл в света – абсолютно да, негов създател е фармацевт, смесил бренди с битер тоник за успокоение на стомаха, после добавил абсент и днес имаме Сазерак.
Тук е вторият дом на вуду – да, заради Мари Лаво, която се провъзгласява за Кралицата на вуду ритуала и малко по-късно ще ти разкажа за живота ѝ, а сега…
Историята на града
Ню Орлиънс е основан от френската колониална компания за Мисисипи, която получила правата за разработване на новия свят срещу изплащането на дълговете на Луи XIV. Кръстен е на Филип II Орлеански и е бил свързан с очаквания за бързо забогатяване. Голяма част от първите заселници са принудително доведени по тези земи, защото те се оказали не особено богати и плодородни, а блатата често поглъщали къщите им. Много от първите жители са затворници, оженени за проститутки, оковани в обща верига и качени на корабите за новия свят.
Първият икономически възход на града е свързан с търговията с роби. Все пак френското влияние и наложеният Code noir позволява на робите да откупят свободата си и по време на войната между Севера и Юга градът има значително цветнокожо свободно население.
Архитектурата
Парадоксален факт е, че най-старият и известен като френски квартал тук всъщност е с испанска архитектура. От постройките на първите заселници са останали само три, всички други са изгорели при честите пожари. В тези години градът е силно свързан със събитията в Европа и в резултат от Седемгодишната война преминава в ръцете на испанците за близо 40 години. От това време датират къщите с големи тераси и колонади от ковано желязо.
Забележителностите
В The Big Easy има няколко неща, които задължително трябва да видиш.
- Старото гробище, популярно с гробниците и причудливите надгробни плочи. Там може да се отиде само с гид, защото бездомници често плашат случайните минувачи.
- Музеят на фармацията, който е най-старата аптека в Северна Америка. Легендата мълви, че първият ѝ собственик разфасовал тук жени и деца живи, за да изучи анатомията им, но за това няма исторически доказателства. Все пак сградата е мистериозна и красива, а билетът, за да я видиш е по-евтин от коктейл.
- Къщата на Мари Лаво – тя е превърната в нещо средно между музей и сувенирен магазин, като по стените ѝ има храмове на вуду божествата. Вътре може да си направиш заклинание за успех и да измолиш късмет от тях. Твърди се, че самият Елвис оставил шофьорската си книжка, за да сбъдне свое желание, но както и с много други истории от града, границата между реалност и измислица не е ясна.
- Къщата, бивш бордей, за която се смята, че вдъхновила песента на The Animals – Тhe house of the rising sun. С изненада научих, че това е стара фолклорна песен от Луизиана, на която англичаните правят кавър.
Говорейки за къщи не те съветвам да пропускаш…
Къщата на Наполеон
Правилно разбра… истинският френски император Наполеон. Френският пират Жан Лафит, заедно с тогавашния кмет на града, създават план как да измъкнат любимия си завоевател от заточението му на остров Света Елена. Те дори набират екипаж и определят резиденция за Наполеон. Преди да тръгнат към острова, обаче получават новината за смъртта на Наполеон и планът им пропада. Така отделената за дом на императора сграда сменя няколко собственика докато се превърне в ресторант, известен с най-хубавата муфалета (сандвич с пастърма, шунка, салам и още сто неща) в града.
Митове
Освен с красиви къщи, градът е пълен с мистериозни случки, митове и легенди – от превъплъщението на безсмъртния граф и баща на алхимията граф Сен Жермен, разкрит от скочилата през балкона проститутка, за да избяга от него, до зазиданите роби в стените на богаташкото имение ЛаЛори. Впоследствие този имот става собственост на Никълъс Кейдж, който фалира заради проклятието, тегнещо над него. Твърди се, че на последния етаж на Урсулинското абатство в града има 20 ковчега, докарани от Европа, в които гладни вампири спят през деня. В хотела на Андрю Джаксън пък не трябва да се учудваш, ако нощем те погъделичкат по краката. Това са умрелите при пожара в бившото сиропиталище деца. В бара на пирата Жан Лафит духът на прочутия женкар понякога разкопчава сутиените на посетителките… побиха ли те тръпки…
В един от именитите ресторанти също няма да останеш на спокойствие. Смята се, че и в него има призрак, който много мрази да остава гладен. И така собствениците всяка вечер оставят свободна маса за него, за да не го разгневят.
Мога да разказвам още часове, но май е време за…
Вуду
Вудуто не е родом от Ню Орлиънс. То възниква по карибските острови като смес от западноафриканските традиции на докараните роби и католическата вяра на местните колонизатори, но достига и до Ню Орлиънс. За споменатата вече Мари Лаво се говори, че никога не е остаряла, можела да се появи едновременно на няколко места, умеела да влюбва и разделя хора и да превръща враговете си в зомбита. Така печели короната на вуду вещица. Тривиалното обяснение на дарбата ѝ включва нейните дъщери, с които се обличат еднакво, професията ѝ на фризьорка, заради която имала достъп до всеки важен дом в града и знаела всички клюки, както и отличен маркетинг. Тази фатална персона е вдъхновила много женски образи в киното, но е любопитно, че в родния ѝ град са снимани много, много ленти…
Филмите, заснети тук
В Ню Орлиънс са заснети иконичните заглавия „Интервю с вампир“ с Брад Пит и Том Крус, третият сезон на American Horror Story, „Стоманени магнолии“ с Шърли Маклейн, „Странният случай с Бенджамин Бътън“, „Зелената книга“ с Виго Мортенсен и българската следа в лицето на Димитър Маринов. Този холивудски свят лесно може да бъде докоснат, защото всички локации, на които са заснети лентите, могат да бъдат лесно разгледани. Повечето места са заведения или къщи, които дават лесен достъп. В момента единствено къщата от „Интервю с вампир“ е затворена за реставрация, бъдейки и последната с оригинална дървена конструкция, каквато са имали жилищата в града при пристигането на колонизаторите (другите френски постройки са Урсулинското абатство и презвитерият към горялата няколко пъти централна катедрала).
Безспорно обаче най-великият филм, правен тук е с главно действащо лице…
Трамваят от филма „Трамвай желание“
Той все още върви по улиците на Ню Орлиънс. Маршрутът му минава през целия град и позволява бързо да бъдат разгледани не само централните части, но и жилищните квартали и така да се усети как живеят местните. Вагоните са предимно запазени в автентичния си ретро вид и са доста романтични и добавените климатици за горещото лято почти не се забелязват.
В обратна посока пък може да стигнеш до…
Блатата
На по-малко от час от града можеш да отидеш на обиколка с моторни лодки из блатата на Луизиана. Тук много ясно се вижда как природата поглъща всичко и в близко бъдеще блатата ще са обрасли с толкова гъста растителност, че няма да са проходими. Докато това обаче се случи, посетителите могат да видят как живеят местните рибари в наколни жилища. Голяма част от тях са били разрушени по време на урагана Катрина, но след него хората масово са се върнали, защото блатата са единственото им препитание. В някои от къщите няма ток, но това не спира желаещите да се установят дори с децата си, защото за такива жилища в мочурищата не се дължат данъци. В блатата голямото забавление си остава наблюдението на животни. Алигаторите спяха и не успяхме да ги видим, защото е зима, но пък храних семейство еноти с протеинови барчета и беше голям кеф. Освен това видях диви прасета между дърветата и двойка белоглави орли. Искам пак да ми се случи нещо подобно… а и трябва да призная, че все пак срещнах алигатор – в чинията си, под формата на наденичка… и беше вкусно.
Храната
Определян като кулинарна столица на САЩ, Ню Орлиънс изобилства от ястия, които трябва да се пробват. Голяма част от продуктите за тях идват именно от блатата.
- Панирани стриди – добивът на стриди в региона е доста висок, но в миналото местното население било много бедно и ги панирало, за да ги направи по-засищащи. Любопитно е, че този бизнес се държи от хърватски емигранти в момента масово.
- Тук има два сандвичи, които си струва да се опитат – муфалета е на базата на сицилиански хляб, а пубой – на френска багета. В днешния си вариант и двата са препълнени с какво ли не, като дори 1/4 порция е повече от достатъчно за един човек.
- Супа гъмбо – може би най-известното блюдо от Луизиана след Табаското. Прави се с бамя и морски дарове, която се вари дълго време и само се допълват нови порции морски дарове към старата супа.
- Джамбалая – това е ориз със свинско и лют сос, не е лош.
- Супа от костенурки – не мога да разкажа много, защото не я пробвах, но името ѝ описва всичко, което трябва да знаете.
- Бейнети – те са нещо като пържени мекици са, но от тесто за еклери – по-леки и малки. Идеална закуска за уикенда.
След като похапнем май е време и да си кажем „Наздраве“…
Нощен живот
Ню Орлиънс е едно от малкото места в САЩ, на които може да се пие алкохол по улиците. Този факт е превърнал Френския квартал в място за забавление на открито. По Бърбън стрийт на практика баровете се преливат от един в друг и посетителят може да избира от дайв барове, музика на живо, исторически места като пиратския бар на Жан Лафит и къщата на абсента. Именно той, заедно с рома, е сред най-популярните питиета в града – заради доброто старо пиратско време, а в баровете по класическа американска традиция винаги има джубокс. В един любезно ни помолиха да си изберем друга песен освен Rocketman на Елтън Джон, защото я пускахме три пъти, а след това започнахме да влизаме в случайни заведения и да зареждаме една и съща песен на музикалната машина, а после да бягаме… май е ясно, че сме опитали от всички видове коктейли….
От тук тръгват не само Сазерака, за който ви разказах, но и Ураган (ром със сокове от тропически плодове), Ръчната граната (в този коктейл не е важно какво има, а чашата да е във формата на граната и с високо гърло, за да събира литър течност) и Кайджунското Блъди Мери, което ти предлагам сам да опиташ…
Необходими са ти:
-
лед
-
охладен доматен сок
-
охладена водка
-
резен лимон
-
няколко капки сос Уорчестър и сос Табаско
-
сол
-
туршия от бамя
-
скарида
-
резен бекон
-
две коктейлни маслини
-
стрък целина
А как да го забъркаш:
-
в шейкър с лед слагаш водката, доматения сок, щипка сол и сосовете
-
след като шейкнеш сместа до охлаждането ѝ, я изсипваш във висока чаша, в която предварително си поставил лед и резенче лимон
-
на коктейлна пръчица поставяш бамята, скаридата, бекона и маслините и с нея декорираш напитката
