On a train like this…
… нещо като песента на Кайли Миног On a night like this, но всичко се случва във влак, през деня, в перуанската провинция и в стила на Агата Кристи. Разликата е, че всички слизат от влака живи и здрави и с незабравими спомени.
… нещо като песента на Кайли Миног On a night like this, но всичко се случва във влак, през деня, в перуанската провинция и в стила на Агата Кристи. Разликата е, че всички слизат от влака живи и здрави и с незабравими спомени.
Има едно място, на което Апокалипсисът сякаш вече е настъпил. Там пясъци се гонят из ръждясалите, изтърбушени туловища на огромни локомотиви. Нескопосани графити по вагоните опитват да си спомнят неслучили се любовни истории. Изгладнели кучета пресичат полето, а туристите търпеливо чакат своя ред, за да научат какво се е случило.
Гробището на влакове в Боливия е достойно за снимачна площадка на филм, разказващ истории след края на света.
Тази година отказвам да се спра в София.
С този пост отлагам есента и тичам обратно към пролетта.
Завъртам глобуса и се впускам в ново приключение.
В неделя, точно в 04:54 часа ще се сбогуваме с лятото. Вече прибрах банските във вакуумиран плик, за да си починат до следващия юни. Сменям цветовата гама и давам старт на играта с вносно име “learing”. Есента носи чара на едро плетените oversize жилетки, любимите шлифери и шапките с широка периферия. Когато към всичко това прибавиш поля от слънчогледи – вече не страдаш така силно за голямото синьо, жегата и слънчевия загар.
Внимание! Този пост е малко по-различен от тези, с които сте свикнали да четете в блога. В него не купувам билет за далечна страна. Не обличам онази рокля, която пазя за специален случай. Той дори не показва нещо красиво. Той е моята малка кауза, с която искам да кажа “И ние има какво да покажем, стига да не го погребваме под прах и ръжда.”
На първи юли сложих край на режима, който следвах. Знаете, от април с Ипси живяхме по принципите на Програмата за здравословно управление на теглото на SOpharmacy. Това далеч не означава, че един месец по-късно съм се върнала към старите, вредни навици и съм търкулнала стрелките на кантара обратно. Напротив, толкова горда съм от себе си, че реших да ви споделя как върви живота, храната и спорта месец по-късно.