Внимание! Този пост е малко по-различен от онези, които сте свикнали да четете в блога. В него не купувам билет за далечна страна. Не обличам онази рокля, която пазя за специален случай. Той дори не показва нещо красиво. Той е моята малка кауза, с която искам да кажа “И ние има какво да покажем, стига да не го погребваме под прах и ръжда.”
Ваканцията на път почти винаги се асоциира с екзотична природа или исторически забележителности. Мавриций, Рим, Маракеш или Сейшелите – за пътешествениците няма значение. Важно е да има богата флора и фауна и древни руини, които да разкриват своите тайни. Човекът с куфар иска да види всичко, да опита и да се докосне до непознатото и тази страст се превръща в глад за навъртени километри.
Пътуването стана толкова масова практика, че се заговори за overtourism като за проблем, равностоен на замърсяването. Хаваите отчитат близо 12% ръст на посетителите на месечна база. Дубай е приел от повече от 15 милиона души за година.
Венеция е разделена в отношението си по този казус – да запази ли дългата и изгодна връзка с туристите, или да потопи града във финансови облаги, но да претопи местното население и ритъма му на живот. Този проблем има решение и то лесно – вътрешен туризъм. Франция е пример в това отношение, но и ние има какво да видим след табелата “София” край двореца Враня.
През лятото случайно минах покрай старата царска гара в Казичене. В първия момент си помислих, че това е поредната неизползвана съборетина, която ще влезе с фатален инцидент в новините съвсем скоро.
Загледах се и си казах: “Ама това е доста интересна архитектура… сигурно има някаква история зад разбитите дограми и строшените керемиди”. Веднага проверих къде съм и се оказа, че наистина съм попаднала на място, известно с уникалния си външен вид… по-точно е да се каже, че е било такова в миналото. Днес е тъжно и само, компания чат-пат му правят такива като мен, търсещи нови места за снимки…
Но да се върна на гарата. Тя е построена някъде межди 1906-та и 1911-та година. Според източниците именно тук са посрещнати крал Джордж V и Александър I Караджорджевич, който идва на посещение в България седмици преди да бъде убит. Значи история в нея има – остава да не плаши с вида си туристите и може да влезе в някой алтернативен гид за ентусиасти, тръгнали на изток от бившата Желязна завеса…
От същият перон в изгнание поема цар Фердинанд, а по-късно цар Симеон II и останалите от семейство му. Въпреки сменения строй и след 44-та година гарата се запазва като е превърната в канцелария на „Топливо”. След зората на демокрацията гарата си няма вече ни цар, ни господар.
Затова страда от набезите на вандали, “украсили” я с цинични фрази по адрес на футболни отбори и три буквени думи, отсъстващи от речника по анатомия.
От 2009-та мястото е обявено за паметник на културата, но това не е оказало положителен ефект върху състоянието на сградата. Това се опитват да направят с петиция и филм едни много яки хора.
Гарата сякаш разръчка мозъка ми и започнах да търся изоставени, но все пак поддържани сгради по цял свят, които си струва да се видят… и тогава си казах:
“Ама не е нужно да се ходи на другия край на земното кълбо. И ние има какво да покажем, стига да не го погребваме под прах и ръжда.”
Затова се върнах в гарата. Снимах я такава, каквато е днес. Озъбена, но чаровна. Каквато може да бъде запечата в списание, клип или филм – лющеща се, но нетипична и интересна.
Ако гарата беше човек – щеше да е обеднял аристократ, сложил последния лев в джоба на скъсаното палто.
За съжаление мисля, че последния лев, който дрънка в джоба на гарата са тези яки хора, които опитват да й върнат красотата и славата. Затова ви разказвам за тях.
P. S. Май с този пост каузите ми станаха две. Както още през август ви споделих – тази есен съм решена да ви убедя, че красотата на една дреха не изчезва след първото обличане. Ще използвам хаштага #useyourclotheswiseandtwice , а ако идеята ми ви харесва – правете го и вие.
За този пост избрах винтидж риза, купувана от магазин втора употреба. Почти съм сигурна, че тя е била част от пижама, но на мен ми харесва да я нося с кубинки.
Също както гарата и тя има право на втори шанс.
- Винтидж риза
- Винтидж шал
- Чорапи Stinky socks
- Кубинки Daris