На първи юли сложих край на режима, който следвах. Знаете, от април с Ипси живяхме по принципите на Програмата за здравословно управление на теглото на SOpharmacy. Това далеч не означава, че един месец по-късно съм се върнала към старите, вредни навици и съм търкулнала стрелките на кантара обратно. Напротив, толкова горда съм от себе си, че реших да ви споделя как върви живота, храната и спорта месец по-късно.
Теглото
По време на трите месеца от Програмата успях да сваля 7 от желаните 10 килограма. По важно е, че свалих един размер от дрехите си, 10 сантиметра от талията и толкова от ханша.
Месец по-късно съм се отървала от още два килограма, въпреки че вече не приемам само по 1200 калории на ден. И все пак си правя сметка кога и колко ям.
Закусвам задължително като най-често избирам мюсли или плодове.
Винаги нося ядки в чантата си, ако ми предстои дълъг ден. Искам пак да напомня за един от най-важните съвети на професор Стефка Петрова, изготвола Програмата – важно е да не прегладняваш. За да харесваш тялото си трябва да му даваш хубава храна редовно, а не импулсивно да поглъщаш калории веднъж на ден.
Обядвам риба, супа или омлет и все по-рядко месо.
Вечерите са запазени са салатите.
Не ям хляб, смених го с пълнозърнести тортии, отново по съвет на професор Петрова.
И не си мислете, че съм преминала в другата крайност, имам ореол и са ми поникнали ангелски крила. Пастата и пицата са слабостите ми, от които не възнамерявам да се откажа. Просто порциите са по-малки. Позволявам си да опитам шоколадовия мус на Лари (да, споделих ви скоро в Instagram, че той се е запалил по приготвянето на десерти). И включвам летни коктейли, ако съм край морето, но не повече от 2 за уикенда.
Така менюто и провизиите в хладилника се промениха трайно и категорично.
Навиците
Тук промяната е най-голяма и ме радва най-искрено.
Храня се редовно, между 3 и 5 пъти на ден.
Не потискам глада с ненужни калории под формата на смути, фреш или капучино. Именно така се стигна до факта, че вече пия по едно кафе сутрин. Това е дневната доза. Смених останалите с вода, между литър и литър и половина, но може и още.
Спрях цигарите, тук Програмата няма нищо общо, но тя беше добър повод да преустановя тази зависимост.
Движението стана важно за мен. Тренирам у дома поне два пъти в седмицата и ходя пеша при всяка възможност.
Кантарът не е враг
До този извод достигнах в следствие на измерванията с уреда InBody.
Той показва стойностите на телесния индекс, съотношението мазнини – мускули и баланса на водата в организма. Тези показатели са много по-важни за здравето от отслабването.
При първото измерване през април установих, че мазнините в тялото ми са 35%, което беше доста над горния ръб на нормата. Днес вече са 32% и не се отказвам да ги намаля още. Вече не се притеснявам да се измервам, защото знам, че е по-добре да съм информирана и да предприема промяна, ако се налага.
Спортът не е изтощение
Бях приела, че тренировките са скъпо, времеемко и тежко начинание. Ходех на фитнес със страх, че след това няма да мога да си обуя дънките в следствие на мускулна треска.
В началото на Програмата опитах да тренирам по 5 пъти седмично, но само се отчаях, че това е твърде сложно за изпълнение. Седнах и размислих. Вече си имам крос тренажор у дома и не го ползвам като закачалка за дрехи. Сдобих се и с навик да спортувам редовно, без стрес и без фиксиране върху плочките на корема… те пък взеха, че се пооформиха.
Вече успявам да се включа и в разговорите за спорт, ако някой повдигне темата.
Хората около мен
Това е най-сладката част от Програмата. Най-хубаво е да видиш, че не си сам в битката.
Аз имах щастието да боря рамо до рамо с приятел като Ипси, който ме разбира, подкрепя и се раздели с цели 6 излишни килограма.
Мъжът ми се мотивира и започна Програмата.Приемаше по 1600 калории на ден и наблегне на спорта по-сериозно. Днес е 15 килограма по-лек.
Вчера видях, че още една блогърка тръгва по нашите стъпки. Stylish Toast, с теб съм – можеш!