Каква е Колумбия отвъд нарко митовете, страховете на туриста и обикновените очаквания от една латино дестинация?
Какво да видим в родината на Фернандо Ботеро, Габриел Гарсия Маркес, Шакира и Малума?
Защо там наричат авокадото палта и какво ти се случва, когато пиеш местна ракия агуардиенте?
През юни два пъти се сблъсках с въпроса „Била си в Колумбия – кажи нещо интересно за правене там. Търсих в блога пост, но не намерих нищо – защо?“… ами и аз самата нямам отговор. Докато аз още се мотая, любимата ми Bibons дори се върна и вече качи супер четиво с впечатленията си от Медежин (така е правилно да се произнася името на втория по големина град в държавата според местните, но дори жителите на останалите райони в Колумбия му казват Меделин).
Понякога преживявам в главата си пътуването стотици пъти и не искам да го облека в думи, все едно ще го пусна да си иде от мен и няма да се е случило. Този текст сядам и го мисля за четвърти път. Трия, редактирам, чета какви ли не статии за Колумбия – губя се в спомена. Причината е, че толкова много искам да кажа, но емоциите най-трудно се разказват.
И все пак, година по-късно ето как полудях по тази дестинация и сън не ме ловеше докато не стъпих там.
Как се роди идеята?
Не съм от хората, които лесно се вманиачават. Никога не съм била фен на определена музика или банда. Не съм се влюбвала в актьор и не съм следвала тенденция сляпо. За всяко нещо има първи път и тази фраза не е случайна. Моята истинска мания се появи, когато бях на 30 и се наричаше Колумбия.
По време на голямата истерия миналата пролет около „Narcos”, случайно попаднах на статия със заглавие „Нещата за Колумбия, които няма да видите в сериала за наркокартелите“. Реших, че е от онези подвеждащи четива, от които не научаваш нищо ново, но бърках. След първите няколко реда осъзнах, че изобщо няма да говорим за горещата криминална тема, а за природата и историята на латинската държава. Освен джунглите и колониалната архитектура, Колумбия крие древни градове, розови водопади и магически кафе плантации. Местните казват, че са необходими пет седмици, за да се разгледа държавата им. След това се влюбваш в нея безпаметно и не искаш да я напуснеш. Аз имах само седем дни и успях да стигна до така известния Меделин и неговите скрити съкровища.
Expectations vs. Reality
Реалността и фантазиите ми имаха няколко пресечни точки, но не всичко беше като в главата ми.
Представях си, че видяното в сериала ще се доближава до действителната картинка в страната – жега, мотори, големи булеварди и озъбени мъже с потници. Очаквах да има опасности кажи-речи зад всеки втори ъгъл. Ситуацията хем е така и хем не е. Една случка от първия ден на престоя ни много ясно го доказва. По време на разходка на един от големите пазари в Меделин (представи си битака, не спретнати сергии с ананаси като за снимка в Instagram) крадец дръпна чантата на една жена.
Тя се стресна и започна да крещи:
– Помощ! Ограбиха ме!
Точно в този момент всички продавачи зарязаха сергиите и стоката си и подгониха джебчията. Едно атлетично момче го настигна с два-три големи прескока през улицата, свали го на земята с няколко шамара и върна откраднатото… Определено колумбийците са по-агресивни и бързо им кипва кръвта. В същото време не се страхуват да зарежат всичко свое, за да помогнат на справедливостта.
Още в първите минути на колумбийска земя човек осъзнава, че градовете са огромни и доста урбанизирани. В някои има лифтове вместо метро, молове и много европейски изглеждащи музеи. Не липсват и изискани ресторанти. Страната се слави и с няколко популярни по цял свят модни марки като бижутата на Даниела Салседо – любима на всички блогъри.
В Меделин има и много спокойни квартали, в които не прелитат мотори, а през прозореца може да видиш колибри или папагали… да и не всички носят потници за по-удобно.
Природата от своя страна не е така дива като на снимка. Местните са се постарали да монетизират красивите кътчета, с които са дарени. Затова на места като скалата Пиедра ел Пеньол има капанчета и сувенирни магазини, пълни с фалшиви дамски чанти.
И все пак смесеният колорит от криворазбрана цивилизация, латино и гледки придава на местността Антиокия (така се казва регионът около Меделин) незабравим дух.
Does & Don’ts
Oбезателно трябва да знаете и да се постараете да запомните, че отивате в ColOmbia, нищо, че на български пишем Колумбия. Да, държавата е кръстена на откривателя на новия свят – Христофор Колумб, но местните се обиждат, ако бъркате изписването на тази буква. Още на летището ще видите шеговити надписи, акцентиращи върху правописа.
Вторият ми съвет е да не се прехласвате по трафиканстската линия – колумбийците днес никак не са щастливи от миналото си. По време на една от обиколките на Меделин с гид се случи към нас да се доближи възрастен мъж с бастунче и тъмни очила. Гидът обясни, че често се случва и дядовците обичат да общуват с чужденци. Той беше много възпитан и ерудиран човек. След като ни разказа за живота си и актуалната политическа ситуация в страната буквално каза:
– Със сигурност знаете историята на онзи, който тук не бива да се назовава. Надявам се да не сте от неговите поклонници, които ще прескочат оградата на затвора му, за да разгледат как е живял. Заради него в красивия ни град загинаха хиляди хора. Много от тях ми бяха приятели и точно тук се срещахме вечер…
В този момент си дадох сметка за лицата на онези хора, които в сериала се появяват само за секунда, за да умрат. Терорът на Ескобар има хиляди имена, които никой вече не помни. Въпреки това 25 години след смъртта му държавата все още не може да се отърве от легендата за „ел патрон“.
Първи впечатления и от къде започва обиколката
Пристигането в Меделин се случи късно вечерта, но за щастие хотелът ни се оказа на метри от един от препоръчаните ресторанти – Hatoviejo. Така любовта към града на вечната пролет буквално мина през стомаха с порция царевична супа, паниран банан и десерт от маракуя.
След един здрав сън с Лари поехме към централната част на втория по големина град в Колумбия за първия в моя живот free walking tour. Не крия, че имах резерви към подобен род туристически мероприятия. Очаквах групата да е огромна, местата да са подбрани заради близостта си едно до друго и гидът да не се разкарва, но грешах. Нашата пътеводителка Монса се оказа най-енергичният човек на света. Като малко скакалче тя ни прекара през почти всеки сантиметър и не спираше да разказва за историята на държавата си от първото заселване на племена тук. Отговаряше на всички мои въпроси – а аз питам много. От това защо старата гара е превърната в музей до причините да има танцьори в градската библиотека – всичко научих. Отговор номер едно е, че са преместили линиите при ремонт и въпросната гара е останала откъсната, но на възлова локация, затова хоп – станала историческа забележителност. Отговор две – стрийт спортовете и графити културата са помогнали на населението да намери нови интереси след смъртта на Ескобар. Правителството приветствало желанието на младежите да се занимават с танци, фитнес на открито и добавило рафтове с книги около тях, за да ги образова. Така изникнали библиотеките в размирните квартали като Комуна 13 и се превърнали в сборни пунктове за срещи на подрастващите.
Съветът ми е в този квартал да направите популярния графити тур и така да се запознаете си историята му извън митовете за престъпните барони.
Тотално противоположна на известния квартал е централната част на Меделин. Сградите в нея са проектирани от европейски архитекти. Този ърбан оазис е обсипан със скулптури на родения тук Фернандо Ботеро. Преувеличените, сякаш надути с хелий, фигури пазят паметта на града. В една от тях, оформена като гигантско пиле, избухва бомба по време на религиозен празник преди повече от двадесет години. Това се случва след смъртта на Ескобар, когато наследниците му се опитват да преразпределят пазара. Кметът на Меделин решава да махне отломките на пилето, но самият Ботеро му се обажда и заявява, че ще направи идентична скулптура, която да седи до разрушената, за да помнят жителите какво е било миналото им и да не повтарят грешките си в бъдеще.
Тази история почти ме разплака, защото Монса, която ни я разказа, обясни, че е на възрастта на най-младата жертва, загинала по време на взрива. Родителите ѝ просто се отказали в последния момент да отидат на площада и може би спасили живота си по чудо.
За да избягам напълно от историята и човешкия фактор ще Ви изпратя в ботаническата градина на Меделин, известна със своите стотици орхидеи и кактуси. Тук се срещат множество цветя и пеперуди, които няма да видите никъде другаде. В близост до нея се намира природо-научен музей, който определено ще е интересен за децата и ще им помогне да научат повече за динозаврите и космоса.
Задължителни спирки по пътя
Те са извън самия град, но не му отстъпват по чар.
Както вече споменах, причината за пътуването ми до Меделин е скалата Пиедра ел Пеньол.
Тази необикновена природна атракция се издига над изкуствено създаден язовирен басейн и омагьосва с неизвестния си произход от векове. Според легендата джудже се напило по пътя от Антиокия (старата столица на Колумбия) към Меделин и изпуснало пиедрата от товара си. Според други, това е просто вулканичен камък, чието образуване геолозите не могат да обяснят напълно. Каквато и да е истината, трябва да признаем едно – местните малко са се постарали да опорочат красотата на скалата. Веднъж я продали, а собственикът ѝ иззидал бетонни стъпала до върха, за да прекара туристи и печели пари. След това жителите на градовете в околността се скарали на чия територия точно е камъкът Пеньол и съдебният спор завършил с опита за “татуиране” на името на победителя с гигантски черни букви. Слава богу, на втората буква държавата спряла „овапцването“ и започнала да се грижи за уникалната си забележителност.
На има-няма двадесет минути от тук се намира градът Гуатапе. Той не прилича на никое друго място, в което съм била.
Със закон жителите му са задължени да изрисуват в цветове домовете си и да ги украсяват с приказки, разказани в картини. Всеки нов собственик трябва да направи същото, като най-често хората разказват семейната си история по външните стени на къщите. Земевладелците, скотовъдите, хотелиерите – всички могат да бъдат разпознати още от прага. В миналото по време на голямо наводнение жителите на Гуатапе първо спасили плочите с рисунките на застрашените къщи и чак след това започнали да мислят за покъщнината си.
Дали разбират стойността на автентичната си култура, или са наясно, че тези плочи привличат туристи и вливат средства в региона – не мога да кажа, но вярвам, че са постъпили правилно.
Споменах Антиокия, втория по големина град в областта. Той вече не е икономически център, но все още е от културен интерес за всеки новодошъл. Центърът е тих, пазарът не е голям и определено не предлага стандартните сувенири.
Има две църкви, едната от които е строена още при заселването на местността. Тук са снимани филми и популярните личности на Латинска Америка са прекарвали летата в хотелите на Санта Фе де Антиокия, както е пълното наименование на бившата столица.
Мястото пази колониалната архитектура от 15-и век и е доста по-спокойно от лудия Меделин.
Може да стигнете за малко повече от час до там с кола под наем. По мое мнение тук този превоз е напълно подходящ и сигурен, достатъчно е само да спазвате ограничението на скоростта по пътищата и да паркирате на лицензирано място с охрана, в противен случай рискувате солени глоби.
Храната
Най-вкусните за мен неща в Колумбия са палтата (авокадо) и крем-ромът (алкохолна напитка, подобна на Бейлис, но с ром). Струва си да опитате местната ракия агуардиенте, за която пеят от Антонио Бандерас до Малума и Рики Мартин, но махмурлукът от нея не е за всеки.
Ясно е, че няма как да изкарате престоя си само с тези две-три чудесии за небцето, затова опитайте две места, препоръчани от приятел на Лари, роден в Меделин:
Изисканите вечери е тук
Традиционната храна е тук
Емпанадите на площада със скулптурите на Ботеро между Carrera 52 и Calle 52.
Животът нощем
Важно е да знаете, че купонът започва след 1-2 през нощта.
Пак по препоръка открихме, че меделинци се забавляват в капанчетата около Parque Poblado. Добрите барове са La 70 (Estadio Metro Station) и La 33, а луксозна атмосфера предлагат местата в кварталът на богатите – Las Palmas. Имайте едно наум, че в града заведенията често отварят врати, а след това бързо фалират. Затова може би е по-добре да прегледате препоръки онлайн, непосредствено преди заминаването си.
Практично като за финал
За много хора тази дестинация звучи екзотично и скъпо.
Бях от тях, но след подробно проучване установих, че самолетните билети до Богота в месеците октомври и ноември падат и могат да са между 300 – 400 евро, а от там до Меделин има полети за 20-30 евро. Нощувките са под европейските цени (60-70 евро за хотел 4*), а храната е изключително евтина. Неслучайно Меделин е наричан “Градът на вечната пролет” – температурите са около 27 градуса през деня и 17 през нощта, без значение от месеца. Най-дебелата дреха, която се продава там, е суичър с качулка.
Организираните екскурзии за ден струват около 20 – 30 евро, а входът за забележителностите е символичен.
Вкусът на Колумбия според мен няма цена и не искам да слагам точка на този текст, защото сърцето ми все още живее на толкова много километри от тялото, в своята нова родина…
