Как едно от най-розовите и захаросани места във виртуалното пространство в действителност се оказа балон, надут малко в повече?
Не ме разбирайте погрешно – аз все още харесвам Museum of Ice Cream и всички онези малки сладкарнички и магазини, в които еднорозите и дъги извират от всеки квадратен сантиметър. Просто осъзнах, че хайпът около тях е прекомерно завишен.
Така бъдещият посетител си създава нереалистични очаквания, които няма как да бъдат покрити.
Точно това ми се случи. Убедена съм, че ако не бях изгледала всички story-та и не бях пльоснала сърце на всички снимки на така наречения музей, щях да оценя преживяването си по-високо.
Иначе Museum of Ice Cream е едно красиво място. Успях да се докосна до неговия клон в сърцето на Маями Бийч. Точно там му е мястото – сред ретро сгради в стил Арт деко и тонове боя в пастелни нюанси.
На входа, маскиран като врата на хладилник от 50-те години, те посреща господин в приповдигнато настроение, който те черпи сладолед с коктейлна черешка и ти показва къде може да се снимаш.
Чудесно! И аз за това съм дошла, но като мен има десетки посетители и яките места за кадър са малко пренаселени… и за жалост не особено добре осветени. Всеки Instagram addict знае, че светлината е от първостепенна важност за хубавата снимка. Именно липсата й създава скупчване на много хора на едно място и изчакващи се тълпи.
Въпреки това вътре е забавно след първата порция сладолед идва нова почерпка – желирани бонбони, още интересни вкусове от студения десерт и нови локации за щрак-щрак.
Заставаш пред розова маса за тенис, пъхаш се под множество сладоледи на клечка, моделираш замък от розов пясък, люлееш се на огромен банан, играеш на дама, въртиш обръч на тераса с гледка към палмите на плажа и плуваш в басейн със захарни пръчици.
Кеф! Ама чакаш…
Социалните медии промениха деня на модерния човек. Събуждането за милиони представители на вида „хомо сапиенс“ никога няма да бъде същото след създаването на мобилно приложение за facebook и Instagram, което да отвориш след като си отлепиш очите от сън.
От своя страна тези феномени родиха свои малки феноменчета като Museum of Ice Cream. Те бързо набраха популярност и пораснаха до 300k последователи.
И аз съм част от тази машина и тя ми харесва. Много ми харесва. Кара ме да се чувствам дете в плен на голяма топка захарен памук. Просто понякога срещата на виртуалното и реалното ме приземява малко по-твърдо от очакваното.
Фотограф Валентин Лозев
