След има-няма два месеца ще се навършат точно 50 години от кацането на Аполо 11 на Луната.
Е, няма как да си организирам пътуване до там въпреки огромното си желание да съм толкова голям авантюрист или да имам такива финансови възможности. Затова реших да Ви споделя за най-близкото до това преживяване – долината на Луната в Чили, която е досущ като пейзаж от спътника на Земята.
Поемаме ли към Луната?
Долината се намира на 13 километра от градчето Сан Педро, граничещо с най-сухата пустиня в света – Атакама. Сигурно заради това разположение и липсата на дъжд в последните няколкостотин години, пясъците и камъните тук са придобили причудливи форми под въздействието на вятъра. Те приличат на скулптури, изкусно оформени от човешка ръка, но са дело само и единствено на природата. Цветовете и текстурите поразително напомнят на гледките, които сме свикнали да виждаме във всички фантастични филми, развиващи се в космоса.
Любопитен факт е, че заради сходствата и в климатичните условия, точно тук са тествани роувърите, изпратени на мисии до Марс.
Мястото е национален парк и, а в него освен дюни, скални формации и пещери могат да се видят сухи езера.
Ставам ли за „космически турист“?
По време на моята обиколка из долината реших да се придвижвам с колело, наето за няколко долара от града. Предвид моята физическа подготовка или липсата на такава, може да се направи извод, че не е необходимо да си колоездач или професионален спортист, за да се справиш с подобна разходка. Приключението отнема един пълен ден с моето темпо, а при желание можете да наблюдавате и залеза над долината.
Най-красивата и емоционална част за мен беше влизането в пещери, издълбани в скалите.
Тук плахото ми сърце доста трепереше дали вътре няма да стане адски тъмно и страшно. Реално закритата част е само няколко метра, след които веднага се показва слънчице през цепнатините. Нямаше защо да ме е страх. Нас ни последва едно бездомно куче, което търсеше хлад в сянката на огромните камъни. Животното беше толкова дружелюбно и измина целия път редом до велосипедите ни.
Връщането към града е много забавно, защото се спускаш и колелото развива висока скорост. Заради това е хубаво да проверите спирачките му преди да го наемете. Не са рядкост случаите на повреди, които наемодателите не поправят от немарливост.
Тази разходка ми се стори най-удачният повод и аз да се “тествам” на този терен с байкърските клинчета. В момента на снимките съм една идея по-слаба от сега. Въпреки кантара и изкушението да съм на гребена на модната вълна, не бих се престрашила да се облека така в града.
Преди да потеглиш и ти не забравяй…
Иска ми се да кажа няколко важни неща, без които не Ви съветвам да предприемате обиколка из Долината на Луната.
- Удобни обувки за катерене или тренировки – ходенето е много и комфортът е важен, за да не си развалите преживяването.
- Няколко връхни дрехи – слънцето е силно и преобличането е неизбежно, повярвайте ми.
- Вода и слънцезащитен крем – ако искате да изгорите на ръкави или чорапи – пропуснете крема, но ще съжалявате. Въпреки че се бях подготвила и намазала имаше разлика в тена след обиколката. Слънцето и температурите Ви карат да забравите, че надморската височина е над 2500 метра.
- Фотоапарата – ще си скубете косите, ако не го вземете и не запечатате това място в някой кадър, но ако сте с колело като мен – ще си го носите и ще ви тежи мъничко.
- Фенер или челник – за да не се страхувате в пещерите.
Организиран тур из долината, в който превозното средство е джип или бъги, струва около 25 – 30 лева. Ако искате сами да я изследвате – имайте предвид, че входният билет за парка е близо 10 лева на човек и не включва никакъв транспорт.
За финал Ви „черпя“ с песента To the Moon and Back на Savage Garden и мечтая отново да съм там.