Като тегля чертата – всичко ми е на плюс. Парите, любовта, реализацията не са се засилили в небесата, но поне не куцат. За жалост и килограмите и те, но няма да ги оплаквам, а до пролет ще ги сваля. И въпреки това един мъничък добавящ знак ме разклати. Нормално било да се стреснеш, когато календара се завърти след 30, но тогава идвало хубавото. Да видим…
Под такъв надслов премина рождения ми ден миналия уикенд. Малко оплакване, повече пиене, твърде много храна, пътуване за разведряване и шопинг (неразумно е, знам) за терапия. Понякога действам като просто устроена еуглена, за да се почувствам добре. Човещинка, какво да се прави.
На сутринта обаче теглиш чертата и си казваш:
– От всички псевдо лечебни действия си струва само едно. Пътуването.
То не води до махмурлук. То не се лепи на бедрата. То не нарушава банковия баланс в семейството. То не заема място в и без това претъпкания гардероб.
Затвърдих убеждението си, че човек е човек, когато е във влак, самолет, рикша, на магаре… абе като е далеч от дома.
Абсолютен мит е, че ти трябват много средства, за да обиколиш света. Е, да – все някакви за бители са необходими, но далеч не трябва да наследиш чичо си Скрудж, за да видиш това-онова из далечни места.
В Перу може да спиш в хубав хостел за 20 долара, в Тайланд – да се храниш обилно за евро-две, а в Мароко дори ще си купиш сувенири за десетина лева. В Берлин, който аз избрах за уикенда на рождения си ден – може и да се празнува съвсем икономично. В клубовете те пускат за 10-15 евро, а напитките са на софийски цени*.
За всичко има начини, стига да ти се експериментира… и да не те е страх. Това важи не само за пътешествията. Май експериментите стартират първо от гардероба. Там човек ги смята за най-безобидни. Облича нещо, не се харесва и веднага го сменя. След няколко такива малки крачки може да започне да стъпва в различни посоки по-смело.
Стъпвам и аз. Поглеждам пак датата си на раждане и си мисля:
