Вчера на излизане от стоматологичния направих една малка крачка, но за самочувствието ми си беше голяма стъпка. След година и половина се разделих с брекетите. Свободен човек съм и ще спра да отговарям остроумно на въпроса „А пречат ли ти, когато се целуваш?“.
Вече няма сила, която да ме спре да се усмихвам широко и повече няма да видите нацупена снимка от мен. Слагам край на сериозните селфита и купувам цяла армия ярки червила. Сега сериозно…
Защо ги сложих?
Познавате ме, знаете, че съм суетна по скалата от 1 до 10 някъде към 4. Затова причина не беше само отражението в огледалото. Горните ми зъби винаги са били доста издадени напред, но не ме смущаваха много. Не мислех, че това е голям естетичен проблем и дори често получавах комплименти от сорта „там ти е чарът“. Наложи се да го направя, защото с годините захапката ми се беше изменила.
Оказа се, че зъбите ми се разместват повече и повече с годините и звукоизвличането при говор се нарушава. С една дума – чух се как фъфля. Това щеше да ми навлече доста подигравки от шеговити колеги и приятели и трябваше да действам. Така смело седнах на стола и отворих широко уста.
Първата сутрин
Вечерта, в която ги поставиха, не беше особена. През цялото време си мислех, че всичко ще бъде песен. Даже ще се хваля с брекетите като с моден аксесоар. Процедурата траеше между час и половина и два, в които планирах как понякога ще сменям лигатурите с цветни за настроение. Излязох с усмивка, показвайки новата си придобивка на всички минувачи.
На следващата сутрин, обаче, се събудих още преди алармата и не можех да си отворя устата. Болеше ужасно. Не можех да гризна нищо и се храних само с бебешки пюрета близо седмица. Не се лъжете, не отслабнах от това.
Всяка изречена дума предизвикваше болка, защото брекетите деряха вътрешността на устата. Слагах восък върху тях, за да мога да върша работата си и да говоря през деня, а вечер си мълчах кротко на дивана в нас. Вече фъфлех жестоко и прякорите в главата ми ставаха все по-реални.
Спомням си как след няколко дни носене седнах в леглото и се разплаках. Мислех си, че съм направила най-голямата грешка в живота си. Комична гледка, в която блондинката си пати от акъла.
Скоро болката отмина. Връщаше се всеки месец при всяко стягане, но за кратко и не така убедителна.
По-големият ми проблем беше, че лигатурите (наречени за кратко ластици) се оцветяват от доста храни и напитки – червено вино, фреш от портокал, цвекло и куркума. Последното осъзнах чак след като изядох порция ризото в заведение и моя приятелка забеляза разликата. Превърнах се в своеобразна Бриджит Джоунс. Все в такива ситуации се забърквах покрай тия брекетите.
Такива неща ми действаха много отегчаващо. Трябваше да отделям незабавно време за смяна, ако нещо се повреди. Все пак не можех да ходя с жълти ластици в устата. Трябваше да питам в коя храна какво се съдържа и дали евентуално то може да оцвети тяхно височество брекетите. Колко учудено погледи съм отнесла.
Миналата седмица разбрах, че колеги се обзалагали, че съм слагала филъри в устните, защото артикулирам странно. Хах, а аз просто криех брекетите.
Трябваше задължително да нося със себе си комплект четки за почистване, за да не съм като в онази сцена от сериала Али Макбийл с марулята между зъбите, заради която тя го заряза. В колко обществени тоалетни съм мила зъбите си… и в колко дискотеки пияни момичета са ми се подсмивали…
Резултатът
Всичко си струваше, всяка секунда и всяко неудобство. Причината е само една. Няма по-хубаво нещо от това да се почувстваш щастлив и да се разсмееш с пълно гърло.
Няма по-хубав момент от онзи, в който спираш да прикриваш с ръка устата си, когато се усмихваш.
Ако се чудиш дали да се стегнеш в брекети – действай. Колкото по-рано го направиш – толкова по-малко ще ги носиш и по-кратко ще търпиш тъпите ситуации около тях.
Практичната страна на подобно решение
Предпочетох ги пред инвизалайн. Мой колега сподели, че другият метод води до по-осезаемо фъфлене и слюнообразуване, а и е по-скъп. Не ми се искаше да плюя по хората и да плащам за това.
Това с брекетите също не е евтино особено ако избереш по-малко видимите керамични или сапфирени пред стандартните метални пластини.
Трябва да си отделиш време. Контролните прегледи са ежемесечни. Зъбите образуват по-голямо количество зъбен камък в този период, което е по-болезнено и дори кърваво от обикновеното.
Зъбите ти трябва да са напълно здрави преди поставянето на брекетите, за да не се наложи лечение, на което те да пречат.
В моя случай извадих зъб по медицински причини. Знам за други пациенти, които се разделят със здрави зъби, за да се освободи място в устата за подредените.
При всяко пътуване в чужбина трябва да имаш едно на ум, че ако ядеш по-твърда храна може да отлепиш някой брекет. Случвало ми се е само веднъж и за щастие тук в София, но е неудобно и съветвам бързо да го поправиш.
За да изглеждат по-бели за повод брекетите може да смениш теловете им с нови, които не са издрани.
Може да ти се наложи да спиш с допълнителни ластици, които опъват силно и болезнено през нощта зъбите, но дават бърз резултат.
Махането се случва с клещи и създава усещането, че ти чупят зъбите, но не крие абсолютно никакви рискове.
След това се носят ритейнъри от вътрешната страна на зъба и шини през нощта, за да задържат захапката в новата позиция…
Изводът
Сложих ги с голямо желание, но бързо ги намразих.
Твърде много значение им отдавах и мислех, че всеки се вторачва в тях, но грешах.
Омъжих се с брекети и това не беше краят на света.
Днес ги няма… няма и да ми липсват. Smile!
P. S. Препоръчвам ви своя ортодонт д-р Боряна Атанасова и зъболекар д-р Явор Николов. Щом могат да ремонтират и изтърпят мен – могат всичко.