Вместо новогодишни обещания влизам в 2019-та с действия. Предизвиквам себе си в следващите дванадесет месеца да бъда по-смела, експресивна и експериментираща. Снимането на пост при минусови градуси май е добра първа стъпка.
Малко след Коледа с един приятел обиколихме любимите винтидж втори употреби в София и той ми подари този халат от снимките. Да – халат е, но идеално се вписва в гардероба ми като лека връхна дреха. Нямаше как да го включа в снимки веднага.
Не очаквах да бъде толкова лек и да усещам студа с него като кинжали, но въпреки това съм щастлива, че избрах него, а не палто. Казах ви, обещала съм си да се предизвиквам и се надявам да ви мотивирам да действате в същата посока.
И така – аз, моят халат и Лари поемаме към едно място, което той откри преди време и искаше да ме изненада с него…
… изненадата в първия момент беше посрещната с типичната за мен реакция:
-Ама това място е просто изоставено, в него няма вайб…
Добре, че той ме познава и след доза спокойствие и няколко крачки намерих вайба под формата на старо бяло пиано.
Веднага започнах да фантазирам зимни приказки около него и живота му, изтекъл между клавишите. Представях си как красиви жени са свирели на него. След това то някак си се е озовало на това забравено място и може би бездомници с чувство за ритъм са се забавлявали с музиката му.
Поизмръзнахме, но се забавлявахме. Аз се смях за прибързаната си реакция и вайба, той ми се смя за халата и празничните обеци, но първият ни снимков експеримент за годината май се получи…