Не ви се стои на бюрото цял ден. Обмисляте да купите билети за произволна посока и да забегнете за уикенд. Не сте единствени – и аз се чувствам така.
Затова за повече слънчево настроение в края на седмицата отново ви водя в Малта.
Вчера бях практична в написаното, а днес искам да ви покажа красивите места.
Чували сте за плажовете и за снимачните площадки на „Игра на тронове“, но в съседката на Сицилия има още много да видите.
Marsaxlokk
Това малко рибарско селце, чийто неделен рибен пазар се е превърнал в популярна атракция, е като copy-paste от приказка. Лодките са цветни, рибарите заети, чайките – винаги гладни.
Важно е да спомена, че за да видите пазара трябва да сте на пристанището рано. След 10 – 11 сутринта те са разпродали улова и се разотиват. Тогава мястото става гурме зона. Ресторантите вадят маси по крайбрежната алея, но са почти изцяло резервирани и към 12 е много трудно да намерите място за сядане.
Рибата е прясна, вкусна и на разумни цени. Лодките са украсени според традициите, водещи началото си от финикийските заселници преди 3000 години.
Селцето е много популярно и привлича стотици туристи на ден – горещо препоръчвам да го посетите максимално рано, за да ги избегнете. То не се е поддало на “чара” на бетона и все още изглежда както преди 200 години.
Blue Lagoon
Това е красив залив, в който водата е с цвят, който би накарал фотошоп да откаже да го подобри, което води и до съответната популярност.
Дори в нисък сезон тълпите са сериозни, по склоновете на острова продавачите на храна се надвикват в опитите си да привлекат купувачи, на красивите места за снимки има опашки от хората, чакащи ред, за да се снимат. Възможно е да наемете морски каяци или дори цяла яхта, за да разгледате по-спокойно околните пещери и заливи, които си заслужават отделеното време.
Въпреки някои неудобства, заливът не е за изпускане и може да бъде сравнен с райските кътчета на Азия.
Popeye village
Уж селце, а реално декор, построен за филма „Попай“ с Робин Уилямс от 1980 е превърнат в мини атракционен парк. Не си представяйте Дисниленд – има няколко ресторанта, двама-трима актьори, облечени като главните герои, магазин за сувенири и максимум забавления за два-три часа, по-скоро насочени към малчугани.
По информация на моя позната, днес актьорът, влязъл в кожата на Попай, е от Враца, но аз не влязох в парка и не мога да потвърдя връзката на тази забележителност със страната ни.
Mdina
За старата столица на Малта ще споделя само няколко реда. Тя е такава магия, че си заслужи отделен пост, който ще прочетете съвсем скоро.
Построена е преди пристигането на рицарите-хоспиталиери в региона. Разрушавана и препостроявана няколко пъти.
Днес е град с едва 292 жители, които се ширят в красивите дворци и къщи от 16ти век, предавани по наследство сред старите благороднически фамилии на острова. Уличките са толкова живописни, че влизат в първия сезон на вече споменатия хитов сериал „Игра на тронове“, а мястото все още не е превзето от феновете на поредицата.
Храната – удоволствие на върха на езика
Един съвет – не се лишавайте от нищо. Вкусовете са уникални и могат да изкушат и най-капризния сред нас.
Също като езика, кулинарните традиции на острова включват елементи от различни култури и влияние, чиято смесица създава хем нещо ново, хем много познато.
Най-разпространената и евтина закуска са завити в многолистно тесто плънки като рикота, леща, наденица и дори сьомга, наричани пастици (pastizzi). Често цената е символична – 30-40 цента.
Местното сирене е прясно, меко и козе, нарича се Ġbejna и се продава почти навсякъде.
И тук имат пица, но й казват Ftira. Може да е с различни пълнежи, а крайчетата на тестото се прихлупват върху плънката.
Свинската наденица е деликатес и се сервира сурова, печена или сушена, самостоятелно или като част от други ястия.
Големият специалитет в малтийската кухня е заек с доматено-винен сос и грах.
Сред морските представители в чинията на почит са моруната и рибата меч, а есенно време специалитетът е пържен лампуки.
Сладките изкушения са многобройни, от сладолед, който не отстъпва на италианския, през интерпретациите на сицилианските касата и каноли, до халва с мед, геврекът с маков пълнеж qagħaq tal-għasel и пресни плодове, така че няма да бъдете лишени от избор.
Ето и няколко идеи за ресторанти, които може да посетите:
Rubino и Noni – традиционна атмосфера, прилични цени, с предварителна резервация
Legligin – дегустационно меню, според сезонните продукти на пазара
LaPira – семеен ресторант с типичните заек, паста с наденица, риба
Amorino – прекрасен сладолед
Барове:
67 Kapitali – крафт бира и коктейли
Gugar Hangout&Bar – бюджетни напитки и непретенциозна атмосфера
В Сейнт Джулиан е пълно с питейни заведения, основно ориентирани към британските момински и ергенски партита, предлагащи табли с шотове на изключително ниски цени (12 евро за 15 шота) и съответстващата атмосфера.
