Често се шегувам с Ипси за онзи лаф „Ей тук ми стана лошо“. Не знам дали се сещате, това е една градска смешка, произлязла май от турски сериал. Въпреки това я ползваме, защото и на двете все нещо ни става като сме на път. Продължавай да четеш, за да разбереш къде точно ми стана лошо…
Днешната история включва вода от душа, два дни в джип, две нощи в пустините на Боливия. Добавям им стада лами, лагуни в причудливи цветове и 5000 метра височина.
Гарнирам всичко с минусови температури, пясъчно-скални образования като в картина на Дали и един горещ басейн на спасението.
Той ме спаси от това да ми е лошо.
С две думи казано, пътувах и се разболях. След себе си това донесе куп комични ситуации. Първо опитах да съм корава и да се снимам с новия си шал. После пребледнях и реших само да снимам с телефона красивите пейзажи пред себе си.
Малко по-късно преминах във фаза „Ще гледам и ще се наслаждавам. Ще запомня със сърцето, не с камерата, това преживяване.“
На финала се предадох. Седнах в колата, отворих прозореца и гледах от там. Наистина ми беше много зле.
Въпреки изпитанието съм щастлива, че го направих. Беше толкова диво и красиво.
Срещнах австралиец, който има бивше гадже българка и мечтаеше за нашите кюфтета.
Забавлявах се с боливиец, паднал с колело от скала по пътя на смъртта. Изядох около килограм бонбони кока.
Научих една дума на новозелански – „бийд“. Да, да – знам, че те говорят английски, но добре го “маскират” като непознат език.
Заобичах да пия чай и си доказах, че girls can do anything. Да са красиви дори болни. Да са смели и да скачат в неизвестното. Стига да го искат.
