Бързам да посъветвам всички бъдещи булки – представете си как искате да изглежда този ден за вас. Планирайте много по-рано всичко, но очаквайте изненади зад всеки ъгъл и знайте, че той никога няма да се повтори (поне не с този мъж) и никога няма да бъде като в мечтите ви – ще бъде още по-хубав.
Да си призная – бях решила да не пиша за сватбата, да пусна една снимка и хората да се чудят майтап ли е, или не. Промених си решението, защото осъзнах колко много работа съм свършила за това събитие и колко време ми е отнело. А дори не съм имала класическото тържество с 200 гости в голям ресторант и много роднини, които тепърва трябва да запознаеш. Споделям опита си с малко ирония, защото не е важно как и къде се случва сватбата, а да я усетиш като най-щастливия си ден.
Организацията, обаче, си е ангажимент на пълен работен ден, а резултатът не винаги е реципрочен на вложените усилия.
Първото доказателство, което прилагам, за да защитя тази сватбена теорема, естествено е свързано с роклята… по-правилно е да кажа роклите.
РОКЛИТЕ
Преди да избера с какво да се облека си направих табло за вдъхновение – принтирах и пинвах по старомодния начин модели, търсих, умувах и накрая реших платът да бъде обсипан с пайети, а гърбът – гол. До тук добре, но сериозно ударих на камък с намирането именно на плат и един ден случайно попаднах на реклама на английски сайт, който според Vogue се слави с коректност по отношение на доставките. Проверих сайта – изглеждаше читав и поръчах, но грешката ми беше, че не предвидих, че те тепърва ще изработват роклята. За това им трябвало много време, с което аз не разполагах. Така се простих с избраница номер едно и премиха към план Б.
Не обичам суетата, затова избрах този вариант с онлайн покупката. С днешна дата съветвам всички кандидат-булки, решили да спестят време, да не се подвеждат като мен и все пак да изберат дизайнер, на когото да се доверят. Ще ви се получи по-лесно и чудесно.
След тази неприятна случка вече нямах много време, а държах на пайетите. Затова по стара сватбена традиция „взех на заем“ от приятелка модел, близък до това, което исках.
Избрах и аксесоари, обувки – всичко издържано в глитър стилистиката от 80-те.
Осъзнах, че съм небрежна булка и се надявах всичко все пак да се получи красиво. Събрах багажа, но отново в последния момент си промених решението и реших да дам шанс на Amazon и да поръчам рокля номер три, която повече да се доближава до първоначално намисления модел. За самата сватба пътувахме до Флорида и именно там очаквах последната бяла премяна. Оказа се че американските доставчици са съвсем изпълнителни и още с кацането в Маями открих моята булчинска рокля. Познахме се веднага, а и вече нямах време да търся нова изгора. Роклята ми стоеше добре, не беше скъпа, изглеждаше удобна и тя остана финалният вариант.
БАЛОНЪТ
Удобството беше едно от основните ми изисквания, защото бракосъчетанието се случи в небето, в балон с горещ въздух.
Никога не съм си представяла сватбения ден и когато получих предложението и стана ясно, че ще чуя Менделсон, на шега казах „Хайде да е сватба в облаците“.
Да де, но у нас балони не летят много, а още по-рядко се случва да има булки в тях. С огромна радост открих, че във Флорида (любимо мое място за студените месеци), това е цяла индустрия и без много излишни увертюри мога да кажа заветното „Да“ по този романтичен начин. Уговорката с „попа-шофьор на балон“ беше направена, документите легализирани и дойде време за самата церемония.
ПОЛЕТЪТ
23 декември, 04:00 сутринта – събуждам се и осъзнавам, че сама ще се погрижа за косата и грима си. Бях изгледала и усвоила десетки тюториъли, за да се справя и без срам си пиша добра оценка.
06:00 часа сутринта – булката, пищно декорирана със сватбено було, стои на паркинг и чака балонът да бъде докаран. Той идва. Булката се качва в малък микробус, превозващ нея, бъдещия съпруг, двама пилоти и още четирима души, които ще летят с друг балон. Тя, тоест аз, се вълнува и цялата процесия от непознати хора поема извън града, за да намери подходящо място за полета. Извън града обаче се появява МЪГЛА. Гъста като прясно мляко и упорито пречеща на сватбата да се случи. Пуст късмет, но метеорологичните условия не ги интересува аз колко романтично съм настроена и колко ми е коствало да се сдобия и напъхам в тази рокля. Полетът се отлага, а след час обиколки, един бус посърнали хора слизаме поне да погледаме изгрева. Точно тогава мъглата се вдигна като с магическа пръчица. Все едно някой разбърка млякото в чаша кафе и всичко си дойде на мястото – церемонията се случи. По моя малко оплетен, но много захаросан и романтичен начин. Като бонус хората в другия балон си предложиха брак и направиха нещата още по-приказни.
Над блатата във Флорида прекарах първия си час като Мисис Лари (така ме наричат приятелите).
След това се приземих с воала и съпруга си в двора на четиричленно семейство с две деца, които умряха от кеф, че по Коледа им е кацнала булка до басейна. В близост имаше алигатор, който направи еклектиката пълна, а аз не можех да спра да се усмихвам и да благодаря за шанса този ден да ми се случи по толкова невероятен начин.
11:00 часа сутринта – трескаво стоя на входа на Дисниленд и чакам пореден урок за съпружеския живот, защото нали знаем…
…любовта е като влакче в увеселителен парк и трябва винаги да си нащрек за следващия завой.
Аз: Рокля Amazon, Клъч Furla, Боти ZARA, Обеци Folli Follie, Було от Сватбен Център София
Той: Костюм SASCH, Тениска Velvet Underground Banana, Кецове Converse Andy Warhol Banana
