Бързам да кажа, че този пост е написан от мъжа до мен. Той обожава вкусната храна и пътуванията за уикенд. Затова Виена е негова любима дестинация. Аз го придружавам, пия по едно кафе с мляко, понякога дегустирам по хапка от вкусотиите в чиниите му (той е човек, който по традиция си поръчва по два десерта) и се радвам на все по-фина талия.
Знаете, от началото на април спазвам Програмата за здравословно управление на теглото на SOpharmacy. Затова страня от обилните трапези, или поне съм само зрител край тях. Все пак не всички са като ме – та, този пост е за вас, гурме туристи. Аз ще хапвам с очите, а вие купувайте билет за Австрия.
P. S. Пускам ви малко мои снимки из Виена, че все пак трябва да участвам с нещо в своя блог.
Традиционната виенска храна изисква да горите поне 5000 калории на ден, за да не ви се отрази на фигурата.
Споровете кои са по-добрите места за дегустация на двата най-известни кулинарни шедьовъра на австрийската кухня – шницела и тортата “Сахер”, датират от десетилетия и не правят избора ни лесен. Ако не можете да отделите цяла седмица, за да прецените чии творения ви допадат най-много, списъкът по-долу може да скъси търсенето.
Най-добрият виенски шницел
Съществува легенда, че е донесен от фелдмаршал Радецки или негов адютант по време на кампаниите около Милано, но тя не е подкрепена с исторически записи. По-вероятно е да е възникнал като еволюция от други панирани месни продукти, типични за региона.
Смята се, че постепенно от шницела са “отпаднали” съставки като сардини, каперси и кисели краставички, докато около 1830 не останали само пет компонента – тънък телешки котлет, брашно, яйца, хлебни трохи и маслото, в което се пържи.
Яде се прясно приготвен, върху него не се поставя нищо, освен четвъртинка лимон, за да не загуби панировката хрупкавината си, дори традиционната картофена или зелена салата се сервира в отделна чиния. И макар само телешкият вариант да има право официално да се нарича Wiener Schnitzel, няколко войни и кризи са направили свинските и пилешки версии също толкова популярни и приемливи дори за местните традиционалисти. Моята лична класация, според честотата на завръщане във всяко от местата:
Първата записана рецепта за шницел
- Schnitzelwirt – на пръв поглед непретенциозното квартално заведение сервира най-големите, златисти и крехки шницели.
Посетителите са все още основно местни, менютата на немски, цените ниски (от 7.20 за виенски шницел от свинско месо до 15.00 за дегустационно меню с четири шницела), а плащането – в брой.
Порциите са толкова големи, че мнозина получават от сервитьорите хартия за опаковане и канап, за да отнесат вкъщи неизяденото. За разлика от туристическите места, салатата е включена в цената, а десерти няма.
- Gasthaus Pöschl – собственикът е виновник Итън Хоук и Джули Делпи да прекарат една от най-романтичните кино нощи на 90-те, обикаляйки Виена в лентата Before Sunrise
Той е и мъжът от каращата се във влака австрийска двойка, която се появява в началото на филма. Актьорът Hanno Pöschl е модернизирал виенска гостилница, в която посетителите се наслаждават на традиционната кухня.
И докато тук менюто е по-богато, виенският шницел е от телешко месо (19.90), картофената салата е включена, а чаша Grüner Veltliner (5.50) го допълва отлично.
- Figlmüller – от списанието в самолета, през рекламите на летището до безброй туристически гайдове, Figlmüller се е опитва да се превърне в синоним на виенския шницел.
Големите опашки и почти неизбежните резервациите са свидетелство за успеха, заедно с отварянето на втора локация за ъгъла, цените по-високи (свински шницел за 14.90), салатата се поръчва отделно (4.70), а атмосферата е съвременна и се чува предимно чуждестранна реч.
Най-добрата торта Сахер
Враждата между Монтеки и Капулети бледнее пред спора кой има право да нарича своята торта “Сахер” оригинална.
Драматичната история започва през 1832. Тогава принц Метерних, известен с преначертаването на европейските граници на Виенския конгрес, поръчва специална торта за голям банкет. Болният му главен готвач и нежеланието на помощниците му да се заемат със задачата прехвърля отговорността на 16 годишния чирак Франц Захер. Той с наличните продукти създава едноименната си торта.
За разлика от приказките, той не става сензация на следващия ден. Трябват още един Захер – неговият син Едуард, още едно чиракуване – при императорския сладкар Кристоф Демел и откриването на хотел Захер, който съпругата на Едуард – Анна ще направи любимо място на европейската аристокрация, преди тортата да достигне световната си популярност.
По това време тя се продава и в хотела, и в сладкарницата на Демел, където Едуард усъвършенства рецептата.
Смъртта на Анна, Първата световна война и финансовите трудности принуждават през 1934 наследника на фамилията, също Едуард, да продаде хотела на инвеститори, а рецептата за тортата – на Демел. Следват години съдебни спорове, разпити на експерти и свидетели относно броя слоеве сладко от кайсии, съотношението между какао, захар и брашно, използването на масло или маргарин.
Те приключват със споразумение чак през 1963, наричайки едната торта “оригинална торта Сахер”, а другата – “истинската Едуард Захер торта”.
Така сервират тортата в хотел Сахер
Коя торта е по-добра?
- Original Sacher-Torte – елегантна торта, която не се разпилява в украси и се концентрира върху най-важното – шоколадов вкус, идеален блат, перфектна глазура и изключително тънък слой кайсиев мармалад в средата.
Леко суха, но затова винаги се сервира с разбита сметана. Обстановката е подобаваща на хотел, в който са отсядали кралица Елизабет II, Грейс Кели и Джон Кенеди.
- Demel – за сладкишите Демел е това, което е Шанел в модата – традиция, елегантност и майсторско изпипване на всеки детайл.
Слоят сладко под глазурата потвърждава впечатлението, че това е торта, която не се стреми да прилича на модни десерти и не е някакъв модерен хибрид – прави се така, както и едно време.
- Gerstner K.u.K Hofzuckerbäcker – създадената през 1847 година сладкарница, доставчик на имперския австрийски двор, предлага десетки изкушения.
Тяхната Sachertorte би била шедьовър на всяко друго място, но във Виена леко отстъпва на конкурентите си, добавяйки може би малко повече сладко.
Вместо нея се насладете на създадената за Световното изложение в Париж през 1867 година Gerstner Torte или прекрасните щрудели.
Снимки Валентин Лозев
