Десислава Николова е на 24 години, завършила е английска филология, след това превод и редактиране. Смело казва, че семейството и е доста откачено, че не харесва живота по график и обича да експериментира – танцувала е ориенталски танци, тренирала е айкидо, яздила е и обожава да чете.
Тя е един от малкото алтернативни модели у нас не заради ръста си, а защото е албинос. Заради почти прозрачната, фина кожа и дългата русо-бяла коса често я спират на улицата, наричат я ангел или пък чудаци и дават съвети как да се пази от слънцето. Въпреки това животът и не минава в сянка и Деси попада пред обектива и светкавицата.
И: Помниш ли първите си снимки?
Д: Разбира се. Снимахме с Цвета Видева на една уличка в центъра, с нея се запознахме на един курс по фотография в Софийския университет. Бях страшно притеснена и не знаех какво се случва – понякога все още се чувствам така! – но пък станаха много хубави снимки.
Канили са ме за всякакви проекти, но много подбирам с какви хора работя и какво точно снимам. Мои снимки може да намерите на доста места в интернет.
Когато започнах, изобщо не мислех за заплащане, но на три пъти ми се случи да снимам с некоректни хора, затова в момента работя само с мои познати фотографи, които се отнасят с истински професионализъм към това, което правят. С всички останали работя срещу заплащане.
Честно казано не мечтая за кариера на модел, имам други планове – просто правя това, което ми харесва, с хора, които уважавам и харесвам. Започнах да се снимам, защото искам да покажа, че няма нищо лошо в това да си различен и да си себе си.
И: Какви дрехи обличаш, когато не те снимат? Какво харесваш?
Д: Обичам удобни дрехи от естествени материи. Намаленията по магазините са мой приятел. Не обичам да нося кафяво, оранжево и жълто, а черното ми се вижда много тъжно и траурно, затова го избягвам. Предпочитам естествени материи, които не запарват. Не нося висок ток. Държа обувката да има опора за свода, защото съм от хората, които буквално тичат за автобуса, ходя много и бързо, комфортът е от основно значение.
И: А като малка родителите ти обличали ли са те по особен начин (знаем, че момичетата с рижава коса примерно ги връзват на две опашки, за да приличат на Пипи, а русите ги дегизират в розово)?
Д: Обличаха ме с всякакви дрехи, любимите ми детски дрешки са роклите и пуловерите, които майка ми и бабите ми шиеха и плетяха за мен. Имам страхотни спомени от детството, не съм ходила на градина, но пък с децата от квартала бяхме неразделни и играехме навън по цял ден чак до тъмно.
И: Какви грижи полагаш за косата и кожата си? Предполагам, че има неща, които можеш и не можеш да правиш?
Д: Аз съм албинос и тялото ми не произвежда меланин, затова на слънце не почернявам, а изгарям. Единственото, което не мога да правя, е да се пека и да ходя на солариум, но, ако щете вярвайте – никога не съм искала да имам тен и изобщо не страдам.
Грижите за кожата и косата ми не се изразяват в това, което правя, а по-скоро в това, което НЕ правя. Избягвам да ползвам сешоар, преса и маша.
Не слагам никакъв грим. Кожата ми не е перфектна, но не се чувствам себе си с грим. Като цяло избягвам да тровя тялото си с повече химия, отколкото се налага.
Старая се да се храня здравословно, да пия повече вода, да се движа и да не се ядосвам за глупости.
Боядисах се веднъж, с шампоан. Исках да се маскирам като любимата ми героиня от „Хари Потър“ за премиерата на седмата книга. Само че вместо лилава, косата ми стана… електриково синя – такъв беше цветът на самия шампоан. Беше един доста забавен месец.
И: Каза ми, че обичаш да експериментираш с различни неща – какви?
Д: Искам да опитам колкото мога повече неща, но истината е, че бързо се отегчавам или пък разбирам, че конкретното занимание не е за мен.
Имам проблем с очите и е истинско мъчение да посещавам групови уроци, защото невинаги мога да видя какво точно се случва, в резултат на което вместо да си почивам и да се забавлявам, аз се чувствам неудобно и се притеснявам.
Започнах да ходя на ориенталски танци от чисто любопитство, но не се справях особено добре в групата. За огромен късмет моя много добра приятелка – Боряна Димитрова – започна да преподава и с моя друга много добра приятелка тръгнахме на уроци при нея. В момента не танцувам, тъй като графиците и на трите много се промениха и няма как да се организираме, но бих искала да кажа, че ориенталските танци са един от най-приятните начини да се поддържаш във форма. Не става въпрос за кючек. Това е изкуство, създадено от жени за жени. Нашите тела са създадени за тези движения, чувствам се много заредена след всяка тренировка, обхващат се всички мускулни групи, освен това са полезни и за детеродните органи.
За кратко се пробвах с ездата, но можах да си позволя да отида само на няколко урока, защото това е едно доста скъпо удоволствие. Много исках да опитам, защото обожавам конете и животните като цяло и винаги се чувствам умиротворена в тяхна компания. Това е един страхотен спорт, надявам се някой ден да мога да си позволя да ходя редовно на уроци и тренировки.
Чета много. Любимите ми писатели са Оскар Уайлд, Джейн Остин, Шарлот Бронте, Дж. К. Роулинг и Стивън Фрай.
През годините съм ходила и на на уроци по пиано, латино и народни танци, айкидо, дори пях в хор една година. Наистина искам да опитам от всичко!
Коса и грим: Иван Валериев
Фотограф: Десислава Тодорова
Интериор: Елена Калпакчиева
Асистент: Рая Радичкова
