Туна Йълмаз е роден в третия по големина град в Турция – Измир. Баща му бяга от Кърджали по време на Възродителния процес и никога не поглежда назад към родината, но днес синът му е чест гост в страната ни. Тук го води работата и страстта към красивите дрехи. Туна владее четири езика, обиколил е земното кълбо, за да организира фестивали и ревюта и всяка година среща модата с киното край Босфора.
Т: Повече от 12 години работех в модния бранш като консултант на млади дизайнери и големи марки. В същото време организирах филмови фестивали в Турция, Ливан, Хонг Конг… и си казах „Защо да не стартирам нещо свое, което да ги комбинира в Истанбул?“. През 2012-та поставих началото като един ден тествах как хората реагират на идеята ми. Привлякох голям интерес и този ден прерасна в голям фестивал, който тази година се случва за четвърти път и вече е международен.
И: Спомняш ли си някой филм, който ти е повлиял с визията си?
Т: О, да. Черно-белите филми от 40-те и 50-те години на миналия век с Хъмфри Богарт и Ева Гарднър са ми любими. Влюбен съм в тези декади. Хората са се обличали толкова стилно, излизали са навън с най-хубавите си двуредни костюми и нови шапки. „Петият елемент“ също е велик филм. Костюмите в него са създадени от Жан Пол Готие и показва какво един дизайнер може да създаде, ако няма ограниченията на пазара, а използва само въображението си. Изумително е да го гледаш.
Днес романтиката на стария Холивуд е изместена и модните филми са далеч по-прагматични.
Т: Досега ревютата бяха основния начин да покажеш колекцията и таланта си, но това вече е малко скучно. Когато правиш моден филм – ти разказваш история, заради която хората го гледат от начало до край. Можеш да го ползваш вместо реклама или пък да изпратиш послания. Всички големи риби в бизнеса – от френските модни къщи до американските производители на деним, използват този похват.
След университета Йълмаз се захваща с търговия, но бързо разбира, че в корпоративния свят му липсва креативност. Кандидатира се за директор на международен фестивал на късометражни филми и печели позицията. От годините в офиса обаче му остава навика да облича класически дрехи.
Т: Винаги нося бяла риза и костюм, дори когато съм с кецове. Така се чувствам добре, не съм себе си, ако съм с нещо друго. Първият път, когато си казах „От сега нататък ще нося само бели ризи“ беше след като си купих една съвсем обикновена от турски магазин, в който се продаваше само този артикул. За жалост той не съществува вече. Собственикът беше голям бизнесмен с мания по белите ризи, който един ден решил да основе своя модна марка. Стана ми интересно, взех си една и не можах да я сваля, след като веднъж се погледнах в огледалото с нея.
И: Разбирам те, човек изглежда по-уверен, когато е облечен така.
Т: Радвам се, че ме виждаш така, но е много трудно да ги поддържаш в идеално състояние, затова трябва да имаш много.
И: И все пак видях снимка в интернет, на която си облечен с тениска на футболния отбор „Бешикташ“…
Т:… да…
И:… гледаш футбол значи…
Т:… нека го кажем така – не съм голям футболен фен, но съм страстен привърженик на „Бешикташ“. Ходя на мачовете им редовно, в действителност живея буквално до стадиона и ми е лесно да отскачам. А и феновете на „Бешикташ“ в Истанбул са уникални. Те имат своя идентичност и емоцията в агитката е неповторима. Харесва ми да се чувствам част от тази общност. В същото време, ако погледнеш към подиума, виждаш как модата черпи вдъхновение от спорта – сещам се за футболните шалчета, тениските от жарсе. И така футболът се доближава до висшата мода.
И: Какво друго мислиш, че трябва да има в гардероба на мъжа задължително?
Т: Зависи от човека. В каквото ти е удобно, но и се усещаш красив. Аз се чувствам така в костюм, но хората нон-стоп ме питат „Не ти ли е тясно в него?“. Не, мога да съм в него и през деня, и нощем. Дори у дома съм със същите панталони. Затова съветът ми е – купувайте си онова, което ви носи комфорт. И все пак няма как да минете без черен костюм и тъмно-синьо сако. То е подходящо за всеки повод. Може да го носите с дънки и с любимата ми бяла риза. Със сакото е подходящо да отидете на вечеря или коктейл, а след това се отървавате от него и се местите в бар или клуб. Всеки мъж трябва да има чифт кецове и чифт черни обувки тип „Оксфорд“ – това ви е достатъчно и може да спрете да купувате неща, които не ползвате.
И: Преди да дойдеш в България си бил в Милано по време на седмицата на мъжката мода. Какво ти направи впечатление – какви са тенденциите в момента?
Т: Забелязвам, че и най-консервативните модни къщи взимат от влиянието на улицата. Преди пет години стрий стилът беше маргинален, но сега виждаш по нещо от него дори в ревютата на най-скъпите марки.
Заради фестивалите Туна Йълмаз често завърта глобуса и стяга куфара за път. Утвърдените модни столици обаче не винаги го очароват.
Т: Живях в Хонг Конг две години и установих, че там всичко е въпрос на марка, на цена. Смешно е, защото там няма истински студена зима, но понеже е февруари – хората носят огромни палта, купени за много пари. Странно е – виждаш много красиви палта, но времето не е подходящо за тях. Хората са наистина заможни, но не и креативни. Модната сцена в Истанбул пък е много голяма, защото фабриките ни за платове са огромни. Повечето големи марки в световен мащаб купуват кожа и деним от нас. В същото време модата по улиците не е много оригинална. Градове като Берлин или Париж имат свой собствен характер и винаги ще познаеш, ако човекът срещу теб идва от там. При нас нещата се харесват, ако са на снимка в списание или в Инстаграм. Хората са облечени според последния писък на модата, но в крайна сметка изглеждат еднакви. Вдъхновявам се от други нации като българската, например.
И: Наистина ли?! Какво в нашата мода ти допада?
Т: Тук има неща, които не могат да се видят в Италия или Франция. При вас все още има традиции, останали от социализма, които носят колорит. Истината е, че някои от най-влиятелните личности в модата в момента идват именно от бившия източен блок – Полша, Грузия и Русия. В същото време вие вече сте член на Европейския съюз и сте близо до запада. Така се получава смесица от старото и новото, в която вие добавяте и фолклорни елементи. Различни сте от традиционните модни столици и имате бъдеще.
