В последния ден от тази интересна и доста бурна за мен година споделям едно бързо и леко четиво за онези локации, които ще останат в съзнанието ми и след много месеци. Пожелавам и на себе си, и на всеки един от вас пред монитора в 2020-та да ги направим поне два пъти по девет… приятно четене.
9. Варшава
Имам афера с този град от 2014-та. Тогава, на път за Лондон го открих и като в романтична комедия той промени много неща в мен и начина, по който обичам. Случайностите на съдбата никога не са случайни. Затова и често се връщам с полската столица. Обожавам баровете с евтини коктейли, старите пазари, превърнати в ресторанти и музеят на социализма, който е все едно спомен от детството.
И понеже през 2019-та бях вечно заета – така и не написах пост за любимата Варшава. Тази грешка ще се поправи съвсем скоро, обещавам си… но новогодишните планове и равносметки са една изцяло друга тема…
8. Искърското дефиле
Често започвам постовете си с думата “най”, но вече с чиста съвест мога да я заменя с “най-най, ама наистина най” хубавите уикенди в живота се случват спонтанно, без план и посока… е, в моя случай имаше начална и крайна точка и пътуване с влак (знаете, че обикалям света, за да опитвам храна и да преживявам жп трипове, голяма страст са ми). Вчерашният не беше какъв да е влак, а онзи, с който лично цар Борис III се е придвижвал. На това историчвски важно и красиво возило се насладих на royal brunch. Менюто се базираше на рецепти, датиращи от 1912-та до 1929-та година. Сред тях шедьовърът беше баница с телешки мозък, за която се твърди, че заслуги лично има Борис III, който обичал експерименти с наши национални ястия и френската кухня.
През прозорците Искърското дефиле ни показа най-очарователните си цветове в последните топли дни на есента, а една от дамите на масата беше донесла сребърна лъжичка, подарък на семейството й лично от царя (не мога да Ви опиша какво е да попаднеш сред такива хора).
Есауира
По-малко от 200 километра делят 40-градусовите жеги на Маракеш от вечната пролет на Есауира. По улиците й щъкат десетки котки, които веднага се превръщат в добра компания за дружелюбните чужденци като нас. А сега нека споделя малко за историята на това място.
През вековете градът преминава през много трансформации. Бил е римско място за отдих, след това португалска крепост, по-късно свърталище на пирати-корсари, а след това е препостроен от френски архитекти по поръчка на султана като град за дипломати и търговци.
Султан Мохамед III избира Маракеш за своя столица и стимулира развитието на Есауира като най-близко пристанище, заповядвайки на чуждестранните дипломати да преместят посолствата си там, а неговият наследник Сюлейман преселва в тази територия всички еврейски търговци, които дори стават повече от мюсюлманското население.
6. Малта
Тази държава ме научи, че има места, на които човек трябва да се върне. Там имах три дни и амбициозен план, разграфен до минути, за да посетя всяко важно местенце. Нали е малък остров – ще успея! На втория ден си казах „Ирина, спри! Гледай и опитвай сега, а за каквото нямаш време – ще откриеш следващия път!“ От заселването си преди построяването на египетските пирамиди до днес групата от острови тук е била дом на много народи. Сюжетът на „Игра на тронове“ би бил познато описание на ежедневието за жителите на островите през Средновековието или Ренесанса.
Сигурно затова създателите на сериала са избрали за снимачна площадка няколко локации в държавата с най-малка столица в Европа.
5. Касба Айт Бен Хадду
Мароко – тази земя, владяна от финикийци, бербери, римляни, византийци, араби, вестготи и вандали е задължителна спирка от атласа за всеки с приключенски гени в кръвта. Тя отправя покани към пътуващия човек с вкусове, цветове и богата история. Обожавам я. Затова е тази годишна класация тази държава се появява два пъти.
Първата спирка из държавата е най-популярната цитадела в северна Африка – Касба Айт Бен Хадду. Ако не си чувал емблематичната песен на The Clash „Rock the Casbah” – първо отскочи до YouTube и тогава ще ти кажа повече за мястото, вдъхновило пънкарите за най-големия им хит от 80-те.
Ако си виждал въпросната отбранителна крепост в „Гладиатор“ и „Игра на тронове“ – значи знаеш, че поемаме към гореща Сахара. Сред най-популярните „роли“ на крепостта са тези в „Гладиатор“, „Игра на тронове“, „Мумията“, „Американски снайпер“ и други. Киноманите могат да посетят срещу символична сума музея на лентата с Ръсел Кроу, намиращ се в касбата.
4. Шпрее парк в Берлин
Мечтите са създадени, за да се сбъдват! Някъде там във Вселената има таен код, който кара всеки човек да мечтая и да тича след тази мечта. Един иска власт, друг любов, трети – да покори следващото място върху глобуса. Мисля, че е излишно да казвам от кои съм аз , затова минавам направо към историята… Преди година в интернет попаднах на клип от изоставения лунапарк в Берлин – Spreepark .
Мрачно, пусто поле с виенско колело в средата. Сега като се замисля – напомня ми на някои от кадрите в сериала Chernobyl , но без да носи ужаса. Това е бил единственият подобен парк в Източна Германия по времето на социализма.
Построен е през 1969-та, а след като Стената пада, мястото става частна собственост.
3. Източна Турция
За мен това беше една изумителна седмица, не преувеличавам. Сега превъртам лентата в главата си и си пожелавам отново да ми се случи… Заминах, когато в София времето се беше постоплило, а моята посока беше с температури под минуса. Така удължих зимата, попаднах в плен на ските, но преди да ги достигна имаше няколко спирки по пътя… най-впечатляваща за мен беше източната част на държавата. Местността се гордее с богатата история още от Средните векове. От тук е минавал пътят на коприната и една от важните спирки по него е бил град Ани. Той се намира на самата граница с Армения и е бил столица на средновековното им царство. Познат е като „града с хиляда и една църкви“ и населението му от близо 200 хиляди души го е поставяло на едно ниво с Kонстантинопол, Кайро и Багдад по значимост в древността.
На това място напълно разбрах защо толкова си приличаме в много отношения с хората от съседните ни държави.
Ние делим едно богато на събития минало, в което сме преплели кулинарията, значимите си битки, битовите си навици и обичаи. Да, днес ни делят границите, но на практика сме като голямо семейство. Точно така ни посрещаха местните – с много любезност, отрупани трапези и готовност да ни споделят много любопитни факти за начина си на живот.
2. Ню Орлиънс
Тази дестинация все още я преживявам и осмислям. Ню Орлиънс е град като никой друг в САЩ. Тук Скот Фицджералд е написал “Отсам рая”, роден е Луис Армстронг и джазът, а жени като Мари Лаво са създали легендата за вуду ритуалите. Архитектурата сякаш пази всички тези животи под покривите на къщите и не спира да ги разказва. Именно тук се развива и действието във филмовата класика с Марлон Брандо и Виван Лий “Трамвай желание“. Историята се развива на същото това място, на което стоя аз в момента, посветена е на същите тези вагони. Това е една от най-драматичните ленти в киното, но толкова я обичам заради реплики като цитата в началото на поста… защото само магията може да направи живота различен.
Скоро ще разкажа повече за града на джаза и коктейлите…
1. Шанхай
Шанхай е като шапката на магьосник – пълен с изненади, неочаквано вълнуващ и винаги подготвен за нов фокус. Китайският град държи световния рекорд по жители. Населението му надхвърля 24 милиона в централната част и 31 милиона с предградията.
Ето ти няколко факта за Шанхай, с които се сблъсках и които със сигурност ще те изненадат, и няколко полезни съвета как да „хакнеш“ този град и да го заобичаш:
- Една от най-големите туристически атракции в Шанхай е музеят на пропагандата, който поразително напомня на огромна колекция от соц слогани от младостта на майка ти.
- Китайците вярват, че ако вържат любовно желание върху панделка или картичка, то ще се сбъдне и те ще открият половинката си. Затова някои от тях пишат и телефонните си номера на бележките, за да знае любовта на кого да се обади.
- Всяка неделя в най-големия парк в Шанхай – People’s Park, родители организират импровизиран пазар за булки и младоженци. Там те „продават“ децата си в уреден брак, като залепват върху чадъри обявите си.
