Христина Ангелова е един от младите дизайнери, които се надяваме дълго да се задържат на родния подиум, защото има какво да покажат.
Макар детската ú мечта да е била свързана с музиката и сцената тя е наследява професията дизайнер от дядо си. Днес марката ú Maison TINA впечатлява с внимание към детайла и изработката, смели модели и истинско усещане за жена.
Разхвърляйки гардероба ú, за да намерим онези дрехи, които облича за специални поводи, с нея си говорим за първата училищна колекция, за линеала на дядо ú, големите мечти, модата и манталитета в България и вдъхновението, пренесено у дома от далечна Куба.
И: Ще те върна назад във времето още с първия въпрос – за какво мечтаеше като малка, каква искаше да станеш, когато пораснеш?
Т: Когато бях малка мечтаех да бъда, колкото и клиширано да звучи, певица. Мечтаех за сцена за публика. Имах някакви гласови заложби, които така и не развих, но в крайна сметка музиката винаги е била неизменна част от мен. Аз лягам с музика и ставам с музика. Не мога да работя без музика и изобщо не мога да дишам без нея. Хората, които добре ме познават, са наясно с това.
За мен музиката е най-великото изкуство, способно както да те завлече на дъното и да те накара да се почувстваш най-нещастния човек на света, така и да те възнесе на седмото небе от щастие, да изпълни всяка твоя частица с положителен заряд. Вярвам че музиката може да лекува.
И: Как така при положение, че дядо ти е бил в модния бизнес. Какво си научила и наследила от него?
Т: Да, дядо ми по бащина линия е бил главен моделиер в завод Витоша в Плевен. Баба ми пък е била шивач. Работили са заедно, за съжаление бях твърде малка и все още неподозираща каква ще е професията ми, за да мога да попия нещо от него, но в крайна сметка кръвта вода не става. Вярвам че всичко се предава генетично през поколенията.
До ден днешен помня кредите, линеалите, които бяха вкъщи. Следобедното тракане на машината… Аз много съм си играла с всички тези неща и няма начин да не съм поела от енергията им. Даже в момента работя с линеала, който ми остана за спомен от дядо ми. Майка ми грижливо го беше запазила и когато дойде момента, ми го връчи.
Радвам се, че продължавам делото му, във време в което мога да изразявам себе си, привилегия която предполагам по време на социализма в България той не е имал.
И: А как се появи твоята страст към модата и помниш ли първите си модели?
Т: Като малка съм минала през всякакъв вид изкуства, като започнем от танци, пеене, изобразително изкуство, керамика, грънчарство, театрално изкуство… В гимназията по облекло и текстил, където учех, чествахме ден на Франкофонията и там всъщност имах възможността да правя малки колекции и модни ревюта. Може би това е била и една от първите ми изяви. После ме приеха в Нов български университет, специалност мода и с годините някак си вече се занимавах сериозно с тази професия.
И: Как се промени марката ти и ти самата в годините?
Т: Марката претърпя няколко метаморфози. Започнах с VENUS, извървях няколко стъпки и тогава дойде TINA SOCIAL CLUB, зад която стоеше и голяма идея, обвързана със социални каузи, както и много други дейности. До някои от които успях да достигна, до други не.
Днес официално е факт Maison TINÀ. Хай-енд бранд с лек френски привкус, който взаимства елегантността от миналото и я трансформира в съвременен и женствен стил, създавайки перфектния аутфит, прилягащ на една неустоима жена, която стъпва с увереност, но и деликатен стил.
А аз самата също много се промених. Надявам се към по-добро. Ставам все по-взискателна предимно към себе си. Старая се към съвършенство, което знам че е практически невъзможно, но когато си поставяш високи цели, резултатът ти винаги е сред добрите.
Творчеството и модата в частния случай са процес. Поглеждайки назад и проследявайки работата си през годините съм горда, че всяка следваща колекция е по-добра, с по-добро изпълнение, концептуално по-издържана…
Така че да, променям се и съм щастлива от този факт.
И: Повечето жени имат свои слабости и мании като пазаруването на обувки или чанти, а ти?
Т: Имам мания да подреждам. Искам да подредя дома си, ателието си, живота и мислите си и мисля че успявам.
И: А колко важна е марката на дрехите, които носиш?
Т: Нося предимно това, което ми е удобно и според повода. През деня нося кецове и тениски. Имам, разбира се, прекрасни и ценни обувки и чанти в гардероба си, но тях слагам за поводи. Когато се забавлявам предпочитам да съм на удобни обувки и същевременно да не ми е жал, че ги съсипвам. Обичам да танцувам, а скъпите обувки не са за танци.
И: Прекара доста време в Куба – какво си “донесе” от там?
Т: Куба е най-невероятното ми пътуване до този момент. Влюбих се безвъзвратно в това място, в тези хора, в тази музика и в тази еуфория във въздуха.
Новата ми колекция е инспирирана от Куба, това беше решено още преди да замина. Върнах се по-заредена и вдъхновена от всякога, даже мисля че още не съм се върнала съвсем, от сутрин до вечер в ателието се слуша Буена виста соушъл клъб и се твори. Така че зарядът, който ще носи тази колекция, ще е по-силен от всякога.
И: А на родна земя какво ти прави впечатление по отношение на модата – какво бъдеще и очертаваш?
Т: За съжаление ми е малко неудобно да коментирам тази тема, тъй като е деликатна и много хора могат да се засегнат.
Ще кажа само, че мода в България няма. Манталитет също. Има единици, които са много добри и талантливи, но пак за съжаление си търсят пътя в чужбина, тъй като там има необятен пазар и друг манталитет. Но пък България е едно от най-добрите места за производство на мода, така че ние, които живеем и работим тук трябва да сме щастливи заради този факт. Можем на добра цена да произведем нещо качествено.
И: Какво ново да очакваме от теб скоро?
Т: Новата колекция е на път. Надявам се до две седмици да е напълно готова. Вълнувам се и нямам търпение да ви я споделя.
Фотограф: Валентин Лозев
