В този пост събирам две от най-красивите неща около мен – BY FAR и Мароко. Две от най-големите си слабости и страсти. Едната се превърна в ежедневие и я случвам всяка сутрин. Другата си остава далечна мечта, към която искам да се връщам пак и пак.
С две думи, в следващите редове и кадри разхождам първата си чанта от любимия бранд в екзотичен арабски дворец в Маракеш. Няма да те заливам с тонове научнопопулярна информация за … Иска ми се само да спомена няколко любопитни факта за мястото.
-
Bahia Palace е построен през 19 век с целта да бъде най-красивият дворец за времето си. Градината му е с размер 2 акра.
-
Dior трансформира този дворец в арена на една от своите вечери и ревю, на което представи моделите си от колекцията Круиз 2020.
-
Мястото е било дом на Бу Ахмед – великия везир на султан Мулай ел Хасан. Там той е живеел заедно със своите четири съпруги и 24 наложници.
-
Дворецът е бил плячкосван и ограбван в миналото.
-
Сградата е едноетажна и съдържа 160 стаи.
Ще ми се да вярвам, че снимките носят и на теб усещане за онази романтика, която лъха от историите за приятелството на Катрин Деньов и Ив Сен Лоран и фотосесиите им по малките улички на същия този град. При едно от пътуванията двамата решили да хванат в кадър и в крачка живота на любимото място. Така се ражда и музата за някои от емблематичните модели на дизайнера, които по-късно кино легендата облича.
Днес същата тази фотосесия може да бъде видяна в музея на Лоран в Маракеш. Надявам се като четеш това и ти да усетиш лепкавия дъх на мароканската перла, топлия вятър на нощите и типичното френско внимание към красивото, което все още владее прашните улици на бившата колония.
Такива са и емоциите ми за BY FAR. Вече два месеца марширувам в редиците на марката и се уча да бъда по-добра и по-добра в работата си. Бавно навлизам в света на модата, която до скоро беше само флирт за мен. Вдъхновявам се от формулата за успеха, която момичетата са проверили и доказали само за три години. Осмелявам се да мечтая и се доказвам всеки ден.
В “Преди обед” бях фурия. След осем години можех да изрецитирам телефонните номера на всекигост на сън, но сега е време за ново начало.
Не ме беше страх да скоча и да го направя. Факт, чувствам се както се чувствах в първи курс в университета. Учех и работех фул тайм. Наваксвах с непознатото в движение и допринасях със свежи идеи в екипа си.
Много искам да вярвам, че поне един човек от другата страна на екрана чете и обмисля своята промяна в живота, а постът му дава кураж да се впусне в неизвестното. То е мрачен тунел пълен с питанки, но със сигурност в края му е светлината на успеха. Няма как да я видим, ако не преминем през тъмното. Няма успешен край без ново начало. Стига съм се разчувствала…
Стискайте ми палци пак да е така… стискайте и скоро отново да се озова с паспорт в ръка на летището в Мароко…
