Момичета, нека сме честни пред себе си – обувките на висок ток НЕ са удобни. Всички – от Маноло Бланик до сандали за 50 лева, водят след себе си болката. Това са красиви менгемета и аз лично не мога да свикна с тях. На този свят има една голяма група жени като мен – sneakers’ princesses. Те обичат да им е удобно. В тяхна чест реших да стартирам мини поредица от постове, показваща, че елегантните дрехи вървят ръка за ръка с кецове. Enjoy the comfort.
Всички знаем историята на Пепеляшка и нейната стъклена пантофка.
Така също всички знаем какво означава да обуеш подобни обувки, да танцуваш с тях на бала пък било то само до полунощ и след това да докуцукаш до дома си… Аз лично ще съм благодарна, ако загубя някоя по трасето, за да запазя поне едното си ходило невредимо.
Затова съм толкова щастлива, че комбинирането на кецове с поли и рокли се превърна в категорична класика, а не е само мимолетен тренд от подиума.
Вече дори майка ми, която е класически консерватор (разбирай учителка в текстилен техникум) намира за нормално да нося тюлена пола и маратонка.
Преди близо 15 години тя нон-стоп ме критикуваше, че нямам „нормални обувки“. Това беше общият знаменател за всички дамски инквизитори от малките токчета до иначе красивото стилето.
Тогава моята визия беше скромен тийн бунт. Носех кецове в най-големия сняг. Не ги свалях и в жегата. Слагах ги под дънки, рокли и сукмани. Привличах погледи и коментари, повярвайте ми.
Пред 15 години улиците бяха по-сурови и скучни.
Днес подобен избор е норма за градските момичета, но знам от къде е тръгнала тя и колко трънлив път е изминала.
Въпреки всички все още се смята за „добре прието“ да оставиш снийкърсите у дома, ако отиваш на важно събитие. Отказвам да се подчиня! Даже за сватбата си бях купила кецове. С правилния стайлинг може да ги сложиш дори пред Кралицата. Сега като се замисля, дори знатните особи „слизат от високото“ в наши дни. Принцеса Мария-Олимпия, наследница на гръцката кралска фамилия и Кейт Мидълтън са сред любимите ми бунтарки с маратонки.
Сега Ви оставям да се порадвате на кадрите ми от Будапеща, където подскачам в удобство. Следващата седмица пък обещавам да Ви разкажа за първите си любими кецове, които все още ми липсват…
