Сиракуза е град между модерна Италия и древна Гърция. Тук среща си дават новото и забравеното старо. Пазарът Ортиджа и пристанището ме накараха да се чувствам като героиня на София Лорен с твърд характер, а централните улици и бутиците, накацали по тях, ме върнаха в хубавата и удобна реалност на съвремието. Срещата ми със Сиракуза беше съвсем кратка, но съм обещала да се върна…
Наистина не бих могла да разказа всичко за този град.
Гидовете съветват да не подминавате древния гръцки театър, замъка Маниаче,с ветилището на плачещата Дева Мария и музея на Архимед.
Това са две от най-силно препоръчаните места на острова според всеки, с когото говорих преди да замина. Случи се така, че времето не беше особено хубаво и имах само няколко часа, а не цял ден тук. Затова не се насладих на Сиракуза в пълнота. Въпреки това няколко детайла грабнаха сърцето ми.
Канолите
Въпреки, че за техен роден дом спорят Палермо и Месина, мога да кажа, че аз опитах най-вкусния десерт с рикота именно в Сиракуза. На улицата, от количка и наистина си облизах пръстите.
Хората в този град предлагат не само традиционния вкус, но и каноли с портокалов крем или с вкус на шам фъстък. Понякога деликатесите бягат от родния край, развиват се и стават още по-добри.
Катедралата
Площадът, на който се намира “Рождество Богородично” сякаш я предпазва от околния свят. Това е място, на което Барокът е жив. Въпреки типично християнската архитектура сградата е известна с храма на Атина, над който се издига, и дорийските колони, които все още могат да бъдат видени във фасадата й.
Попаднах пред нея по време на сватбата на обичан и уважаван военен от областта и пищността на събитието надмина и най-смелите ми мечти. Дамите бяха цветни и изискани, кавалерите – в униформи.
Всичко беше като по сценарий, но усмивките на всички издаваха италианска спонтанност, която вярвам са проявили по-късно по време на тържествата.
Театърът на Аполон
Има риск да го пропуснете, защото не е най-запазената или красива забележителност на острова. Все пък си струва да го потърсите, ако сте около него. След залез той отново се превръща в сцена с помощта на светлина и разказва истории.
Гледката към морето
Фонтанът на Аретус я прави още по-неповторима. Това е сладководен извор, за който още от древногръцки времена се разказва легенди. Според местните нимфата Аретус е била вкаменена точно тук, затова оазисът е така красив.
Обещавам си пак да се върна, за да довърша аферата си с този град за истории.
