Пазаруването в чужбина може да бъде много приятно, ако знаеш какво къде да търсиш. Ясно е, че за хората с неограничени финансови възможности всичко може да бъде намерено веднага. За момичета, като мен, обаче, съотношението цена-качество е основен принцип при покупки.
Затова следвам няколко прости правила, когато тръгна на шопинг.
- Първо оглеждам и след това се връщам, за да купя. Струва си дори и цената на това да е още една обиколка на квартала.
- Ако съм набелязала конкретен магазин – проверявам какво има налично в сайта, за да преценя дали има смисъл да го посетя на живо.
- Винаги питам продавачките кога ще има намаление или промоция – случвало ми се е да се върна след ден-два и да си купя неща на половин цена.
- Още преди да замина решавам какво искам да си купя и ако се влюбя в нещо извън списъка – отказвам се от друго. Повярвайте ми, това е основният начин за пестене.
Япония е една от последните ми дестинации. По време на престоя си в Страната на изгряващото слънце се убедих, че митът за прекалено скъпите дрехи и аксесоари може да бъде разбит по няколко начина:
- Дрехи втора употреба: японците са почитатели на европейските марки и умеят да пазят вещите си. Дори обувките изглеждат като чисто нови, а не липсват и артикули с етикети. В районите Акихабара и Хараджуку търговията втора ръка е толкова развита, че има и специализирани магазинчета само за чанти Шанел.
- Концептуалните магазини: в тях под един покрив се продават облекла, козметика, обувки, брошки, книги, винили. Удобни са, защото може да комбинираш много неща и да си създадеш цялостен аутфит. Създадени са специално за източния пазар, затова маратонките може да са с пръсти, а размерите – малко умалени.
- Дизайнерските къщи: тук предел за въображението няма. Пук, пера и пайети се преплитат в едно. Цените наистина са една идея по-високи и с тях трябва да се внимава. Имитации, внесени от съседен Китай, не липсват.
Ето и няколко снимки от обиколката ми.
