Той е роден в родината на модата – Италия, където се произвеждат 40% от луксозните стоки на Европа. Работи като модел, продавач в магазин за дрехи, финансист, пиар и консултант на едни от най-скъпите и популярни модни марки. Днес Стефан Зигел е предприемач, който променя облика на модата.
Само за осем години уебсайтът му се превръща във витрина, на която се излагат повече от 20 хиляди дизайнера от над 127 държави. Опознал потайностите на модния бизнес, днес вярва, че браншът трябва да се промени.
С: Хората не си дават сметка, че модата е най-голямата индустрия в света. Погледнете само колко хора работят в нея, тя е най-големият работодател. В същото време мнозинството от служителите са подложени на нечовешки условия на труд, част са от една неетична среда. Също така, последствията, които модата нанася на природата, са опустошителни. За нещастие достъпните и луксозните марки не говорят за това. А хората забравят ценностите си и гледат само модните ревюта, копират знаменитостите, чакат разпродажбите, пазаруват в аутлетите. Никой не обелва дума за манифактурата, колко в действителност струва да създадеш чифт дънки, колко вода отива за тях и колко боклук остава след това. Мастилото от джинсите отива в океана и реките. Това е дискусия, която трябва да започнем да водим. Според мен, единственото решение на проблема, е да забавим темпото и да купуваме по-малко.
И: От колко тениски според теб имаме нужда за една година, да речем?
С: Ние сме израснали в свят без бърза мода, защото тя се е появила в последните 10 – 15 години. Преди това си купувахме по-малко неща, сигурен съм, че и ти си била така…
И: Да, носехме нещата по цял сезон…
С: Или пък получавахме неща от родителите си, защото те са пестили пари, за да си купят хубаво палто, костюм или чанта, затова са го пазили повече. Сега ние не инвестираме в модата, а я поглъщаме все едно е бърза закуска. Имам чувството, че си пълним торбите всеки четвъртък, обличаме нещата в петък вечер, излизаме и след това ги изхвърляме.
И: Каза ми, че обикновено една дреха се носи само четири пъти и след това се изхвърля – истина ли е това.
С: Точно така, в момента нещата стоят по този начин в Европа. Качеството на дрехите понякога е толкова ниско, че ти не може да ги ползваш дългосрочно. Ако си купиш бяла тениска за евро и 99 – ти не я оценяваш. Следващият път, ако решиш, че искаш розова тениска – купуваш я, а не пазиш предната и не я ползваш повече. От тук идва нов проблем – материята на този клас дрехи не е достатъчно добра, за да се рециклира. Ако ти хрумне да ги дадеш за тази цел е добре да знаеш, че 80% от дрехите дадени за вторична употреба не стават за това…
И: Не могат да бъдат използвани изобщо…
С: Не, не могат и завършват в Африка, където има огромни поля с Американски и Европейски дрехи, които са изхвърлени.
И: Ти самият колко тениски имаш?
С: Около 10, гардеробът ми никак не е голям и наистина се опитвам да купувам само неща, които наистина харесвам и мога да нося често.
И: А имаш ли неща от родителите ти?
С: Нося часовника на баща си, имам и други неща от него.
37-годишният италианец е убеден, че не етикетът прави една стока луксозна, а уникалният подход на дизайнера към моделите. Затова често подава ръка на прохождащи таланти.
И: Ти работиш с много млади дизайнери…
С: Точно така…
И: Опитваш се да ги подкрепиш, защо това е толкова важно за теб?
С: Трябва да запазим занаятчийството и трябва да дадем на младите таланти вярата, че те наистина могат да продължат да работят в независима среда… Младият дизайнер няма нужда от 8 колекции в годината, от 4 ревюта на седмиците на модата, не е нужно да продават в големите магазини, където никога няма да им бъде платено подобаващо – дизайнерите могат да се освободят от тези стари схващания, да работят с нас и да достигат директно до потребителите, стилистите, звездите… Мисля, че през 2016 вече нямаме нужда от стария ред.
И: Но ти си роден в Италия, лесно ти е да кажеш това, ако си от България да речем или по-малка държава с малък пазар е трудно.
С: Не мисля така. Шансът, който ни е даден от дигиталния свят, е равен за всеки. Просто трябва да си умен и да разкажеш собствената си история. Мисля, че талантливите хора от държави, които не са властелини в модата, имат по-голям шанс, защото нов дизайнер, идващ от България, ползващ материи, които имате само тук, вдъхновен е от местни истории и легенди, създава дрехи, свързани с културата тук – той е уникален, той не може да бъде копиран, той е автентичен и всъщност е човекът, който продава най-много. Дизайнерът има нужда от автентичност. За родените в Париж, Лондон и Ню Йорк е по-трудно – там има много като тях, те имат еднакъв достъп до материали, информация и вдъхновение. Вярвам, че дизайнерите, които идват от други краища на света имат огромен шанс.
И: Искам да те върна назад във времето – каза ми, че като дете си искал да бъдеш пилот. Какъв беше пътят от тази мечта до модата?
С: Станах пилот, доскуча ми и се захванах с други неща. Опитвам се да се занимавам с много неща, обичам предизвикателствата, харесва ми да стартирам проекти от самата нула. В самото начало на тази кариера работех в магазин, а след това се докоснах до почти всеки аспект на бизнеса – работил съм с големи марки, с финанси съм се занимавал, в пиар отдел – видял съм всеки ъгъл на индустрията и си мисля, че точно това ми помогна да създам собствена компания.
И: Бил си модел – какво може да споделиш за този период?
С: Това беше много добър опит. Бях на 21, обиколих света, и днес работя с повечето хора, които срещнах тогава – сприятелихме се дори. Много е важно да си отваряш очите, когато си много млад, и да скачаш в нови начинания. За мен почти лудост, работил съм в Азия, бях сам там – не беше безкраен купон…
И: Да, тази професия е трудна…
С: … вярвам, че… образованието е велика работа, но уроците на живота са по-добри.
И: Спомняш ли си първото си ревю или снимки за някоя марка?
С: О, да. Дефилирал съм в Милано, заставал съм пред фотоапарата на големи имена и съм си казвал „Къде попаднах“, но си мисля, че в тези моменти не трябва да забравяш от къде си тръгнал, трябва да останеш верен на себе си. Само така може да постигнеш и по-големи успехи.
И: А защо се отказа от моделството?
С: Завърших икономика и си казах „Твърде умен съм за модел и мога да правя нещо по-добро“.