В името на гледката

За тази история от Сантяго ви давам само няколко ключови думи и знам, че ще ви запаля да я прочетете – хълм, замък, цветя, сълзотворен газ, протест…

Последната спирка от пътуването ми в Южна Америка беше столицата на Чили. Сантяго няма нищо общо с гетата на Ла Паз в Боливия. Не прилича на вечно зеления Меделин. Не омагьосва с историята си като Куско и Лима. Въпреки това си струва да го видиш.

Наричат ситито му Санхатън заради покъртителната прилика с Ню Йорк. По светофарите хората не просят, а продават аспержи.

Ресторантите са достойни за звезди „Мишле“ и се пръскат по шевовете от хора с прекрасни костюми. Всичко това ще ви разкажа в специален пост, а сега… се спускаме в сърцето на града.

Разходката ни е из хълма Санта Лучия. Тук коренното население е живеело дълги години преди Педро де Валдивиа да завладее земята. В началото е приет за свещено място и е използван като място за молитва срещу болести.

Малко след 1800-та година тук се появяват две крепости и замък, а през 1949-та и астрономическа обсерватория по американски образец.

За да се стигне до върха на хълма се минава през огромна градина. За да се поддържа живота на екзотичните растения в нея се симулира тропически дъжд. Изключително яко е да се намокриш за кеф на такова място.

По-интересно е обаче какво ми се случи на входа на градината.

Спонтанно усетих, че очите ми започват да парят и почувствах вкус на черен пипер в устата си.

Казах си: „Ей, толкова си чувствителна, че тук някакви екзотични растения ти влияят така.“ Забелязах, че и Лари търка клепачи и направих някаква тъпа шега, че сме глезени европейци. Само след секунда паренето се превърна в плач и двамата не можехме да отворим очи. Някак си усетихме, че около нас има и други хора, които се чувстват така и много се паникьосахме… аз, той не.

Осъзнах, че сме били обгазени часове по-късно, когато в новините съобщиха, че стачка срещу пенсионната реформа в Чили е била разпръсната със сълзотворен газ.

Така и не видяхме протестиращите, но усетихме вкуса на разочарованието им.

На следващия ден се върнахме, за да разгледаме хълма. Струваше си да попаднем косвено в мелето и да пролеем няколко сълзи в опит да се насладим на гледката.