Salty hair – don’t care.
Някои дни започват с този рефрен, за да ни донесат само забавление и спокойствие.
За жалост, днешният не е от тях… Работих 12 часа, още 3 събирах багаж за уикенд пътуване, уморих се и си легнах гладна.
Въпреки това продължавам да следвам съветите на професор Радж Рагунатан, за които ви споделих в Instagram. Възпитавам щастието си, един вид.
Винаги съм вярвала, че любимите дрехи трябва да снимаш на места, на които не е удачно да ги носиш. На плажа не ми трябва яке, затова го щраквам там.
Вадя гардероба си от зоната на комфорт. Както правя в последно време с мислите и навиците си.
Намалих кафето, спрях цигарите, спортувам и потискам негативното с упражнения за щастие. Защото оптимистът си личи дори под черни дрехи. Записвам си, припомням си, повтарям си онова, което искам да подобря в характера и мирогледа си. Гордея се с вече постигнатото и продължавам. Трябва да призная, че работи.
Както с уроците в училище и уменията в професията – щастието се случва, когато се научим как да го практикуваме. Не вярвах, но е точно като писането на думи на чужд език.
Първо не си сигурен. После знаеш, че си прав, но все пак търсиш потвърждение в речника. На края драсваш бързо и си убеден… в себе си и се усмихваш.
На брега на морето и лятото е време не само за нови рокли, но и за нов начин на живот. Затова реших да ви занимая не с тенденции, а с въпросната книга, която силно ме впечатли – “Ако си толкова умен и успял – защо не си щастлив?”. Случвало се е да се питам, вярвам и вие. Затова се упражнявам в щастието. Бавно, малко по малко и документирано в кадър, за да знам от къде съм тръгнала. Както бих перефразирала едно старо парче на “Остава”:
Малко мрачен
…
В свойте мисли
Бавно крача
И снимам и снимам своя ден…
Яке ZARA
Боди YammamaY
Сутиен Victoria’s Secret
Къси панталонки ASOS
