Няма да ви занимавам с Чехов или Пушкин. По-скоро съм вдъхновена от съчетаването на съветски етно мотивите и нотки от рейв вълната там, която в последните години сякаш властва и из модния свят. Смесвам винил и бродерия пък каквото ще да става.
Предполагам, малко от вас знаят, че баща ми е роден в Москва. По тази линия винаги съм имала любопитство към културата и историята на бившата империя. Да кажем, че любопитството е било сериозно стимулирано от родителите ми с покупките на различни лакомства. Така добре са ме стимулирали, че даже опитах да науча руски. Посветих напълно безуспешно четири години от образованието си на тази кауза. Тате до ден днешен се шегува, че ще ме остави без наследство заради факта, че така и не направих стъпка по-горе от стихотворението “Жди меня” на Константин Симонов.
Въпреки това последния моден полъх от родината на Тату ме привлече и реших да видя какво ще се случи, ако комбинирам на пръв поглед несъвместими елементи като мъниста, винтидж дамска чанта и панталон от червен лак.
За локация избрах място, пазещо спомени от детството ми. Не си представяйте, че е топла сладкарница или библиотека в малък град.
Това е гарата в Пловдив, която в продължение на години беше свързващото ме звено с целия свят.
От тук минаваха влаковете за всички екскурзии и лагери. Тук баба ме водеше за разнообразие през летата. Една Коледа, на връх 25-и, бях пощуряла, избягах от нашите и чаках приятели да ме вземат от същия този перон, за да отпрашим към Solar парти.
Днес се връщам и ми е хубаво, почти като у дома.
