Днес давам старт на поредица разходки из Мароко. Тази земя, владяна от финикийци, бербери, римляни, византийци, араби, вестготи и вандали е задължителна спирка от атласа за всеки с приключенски гени в кръвта. Тя отправя покани към пътуващия човек с вкусове, цветове и богата история. Обожавам я. Сред всичко красиво там може да ти поискат подкуп, да срещнеш руснак търговец в тюрбан и да те навали дъжд в пустинята…
Първата спирка из държавата е най-популярната цитадела в северна Африка – Касба Айт Бен Хадду.
Ако не си чувал емблематичната песен на The Clash „Rock the Casbah” – първо отскочи до YouTube и тогава ще ти кажа повече за мястото, вдъхновило пънкарите за най-големия им хит от 80-те.
Ако си виждал въпросната отбранителна крепост в „Гладиатор“ и „Игра на тронове“ – значи знаеш, че поемаме към гореща Сахара.
Историята
Според учените крепостта е съществувала още през 12-ти век. Разположена е на пътя на търговските кервани между Сахара и Маракеш. Била е посещавана най-често от търговци и пътници за отдих.
През 1977-а е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Заради миграцията към големите градове касбата е занемарена. Днес тя отново предизвиква интерес и сякаш изживява ренесанс.
Туризмът и киното са основните причини за разцвета. Конкурентните цени в Мароко превръщат страната в примамлива дестинация за кино продукции и Айт Бен Хадду често е използвана за снимачна площадка. Първият филм, заснет тук, е „Лорънс Арабски“ от 1962-ра.
Сред най-популярните „роли“ на крепостта са тези в „Гладиатор“, „Игра на тронове“, „Мумията“, „Американски снайпер“ и други. Киноманите могат да посетят срещу символична сума музея на лентата с Ръсел Кроу, намиращ се в касбата.
В близост до крепостта се намират две кино студиа, в които да разгледаш декорите на филмите. Струва малко множко – около 15 евро на човек. Важно е да отбележа, че всичко е на открито. Затова, ако имаш нашия изключително рядък късмет и в пустинята завали – няма да ти е приятно да обикаляш мокър между брони и римски колони.
Архитектура
Цитаделата е типичен представител на мароканската архитектура, но далеч не е единственият пример за подобно строителство в региона.
Земите около пустинята Сахара са наричани „пътят на хилядата касби“. И до днес някои са отлично запазени, а други – почти изцяло разрушени.
По същество Айт Бен Хадду представлява група жилищни и обществени сгради, скупчени една до друга, за да образуват крепост. Те се намират на хълм с видимост към цялата долина. Построени са от глина и други земни материали.
Когато решиш да я видиш с очите си – обърни внимание на декорацията над главната порта на касбата и начина, по който в миналото са обособявали прозорците и вратите на домовете си. Срещу две евро можеш да посетиш малък музей, отразяващ начина на живот на местните. В него са пресъздадени битови сцени, но ако не знаеш, че е изложба – може и да не разбереш. Не е особено поддържан и информативен, но все пак си струва.
Предизвикателствата
Най-лесният начин да стигнеш до Айт Бен Ходду е от Маракеш. Вариантите са няколко:
- Градски транспорт към Уарзазат (голям град в околността на касбата, наричан от местните Варзазат), слизате на разклона за крепостта и след това 7 километра пеша или такси, ако се спазариш.
- Организирана целодневна екскурзия, заради която ще ти се наложи да прекараш известно време в „апетитни“ търговски обекти. Гидовете често водят туристите на пазар при търговци, с които имат уговорка. Това изяжда много време и не е най-добрият начин за покупки в арабския свят.
-
Кола под наем. Така постъпихме ние, но движението в градовете в Мароко е изключително голяма хапка за неопитни шофьори. Пътят към цитаделата е планински. В момента е в ремонт и ограничението на скоростта варира от 60 до 20 километра в час. Въпреки това трафикът е натоварен, а полицаите, които поне веднъж ще те спрат за „рутинна проверка“, могат да поискат подкуп за измислено от тях нарушение. На нас ни се случи. Понеже карахме внимателно, два камиона се бяха наредили да ни изпреварват, но полицаите обвиниха нас, че сме ги задминали в забранен участък. След това ни споделиха, че срещу 200 евро ще ни се размине. При представяне на журналистическата ми карта колегата на подкупното ченге веднага обясни, че нещо не сме се разбрали с английския и ни пусна да си ходим без обявената „такса“. Ако имаш камера за автомобил, можеш да я инсталираш в колата под наем, за всеки случай.
За да стигнеш до цитаделата трябва да прекосиш малка рекичка. Около нея услужливо чакат хлапета, които искат пари, за да помогнат на туристки. В действителност децата повече пречат, но ако получат категоричен отказ на предложението си – ще те оставят на мира. Ако се разходиш още малко, стигаш и до мост, пред който пък има тълпа продавачи на шалове, чанти и арганово масло.
Съвети от мен
Комбинирай приключението до касбата с разходка до града Уарзазат – не е кой знае какво, но ти дава по-спокоен поглед над мароканския начин на живот. Забавното около нашата обиколка на града беше, че попаднахме на продавач руснак. Той опита да скрие произхода си когато ни чу, че говорим на български. Телефонът му обаче звънна и от отсрещната страна се разнесе познат славянски език. Не купихме нищо, но се посмяхме здраво.
Сахара и оазисите ѝ също са силно препоръчани, но на нас не ни стигна времето да се убедим в това.
Предвиди си два дена за това пътуване с каквото и да си решил да се движиш.
Задължително носи вода, слънцезащитен крем с висок фактор и удобни затворени обувки. Моите бяха твърде топли за сезона и краката ми не се чувстваха ок в тях – помисли все пак за прохлада.
За дамите бих препоръчала да носят кърпа на главата. Регионът е силно туристически и няма да имате проблем, но местните все още се заглеждат с интерес в русите коси и погледите им може да са притеснителни.
