Не съм достатъчно лицемерна, за да кажа, че след тази гледка ще спра да си купувам естествени кожи. Със сигурност ще ги огранича до минимум.
Мароканският град Фес, третият по големина в страната, е известен по цял свят с кожените си стоки. Раници, чанти, чехли, шапки и всякакъв род аксесоари се произвеждат по един и същи начин вече повече от хиляда години. „Медината“, старият град, изглежда както и преди хилядолетие и пази занаятите и традициите си живи.
Зад високите ѝ стени се намират три цеха за щавене и багрене на кожи – единият е най-големият в страната, а друг – най-старият.
И трите са почти идентични, а миризмата им отблъсква и най-запушения нос.
Условията на труд са нечовешки, но са единственото препитание за доста от мароканците.
Позициите в цеха дори се наследяват в семейството, защото работници винаги се търсят, а децата „си хващат хляба в ръце“ още невръстни.
След като всяко едно животното бъде одрано, кожата му се накисва в огромно каменно корито, пълно с кравешка урина, негасена вар, вода и сол.
И тук се включват работниците. Основното им задължение е да тъпчат с крака материала за бъдещите чанти, за да го омекотят.
Вторият етап от обработката се случва в ново корито, пълно с изпражнения от гълъб. Третият зависи от цвета, в който ще се обагри коженото изделие. За червено се използват макови цветчета. За синьо – индиго. За оранжево – къна. За кафявите нюанси се употребява кедрово дърво. За зелените са подходящи листенцата от мента. Жълтото пък се постига с шафран.
Кожите съхнат на слънце, а след това се кроят и шият почти изцяло на ръка.
Дори и някой майстор кожар да използва машини – то те със сигурност не са автоматизирани и шивачът ги задвижва с крак.
Държа да отбележа, че животните не се избиват на случаен принцип, за да се задоволят прищевките на туристите, решили да отнесат у дома нещо, произведено в Мароко. За целта се използват само животни, убити за храна.
След като стоките бъдат изложени в дюкяните на търговците започва пазаренето.
За да стигне по-голяма част от платеното до работниците, а не да остане предимно в прекупвачи и търговци, производителите на различни стоки са сформирали синдикати и кооперативи, които да продават продукцията им.
Моят съвет е да купите сувенири именно от техните магазини. Освен че подпомагате онези, нагазили в адската смрад в цеха, минимизирате шанса да бъдете измамени от местен хитрец, който да ви продаде некачествена стока на завишена цена.
Дълго се двоумих дали да пазарувам в Мароко нещо, различно от храна. Реших да си взема само една раница с надеждата, че парите, които съм платила за нея, наистина ще бъдат поделени сред хората, които са я изработили.
