В средата на седмицата е време за виртуално бягство до Мароко. Днес споделям няколко кратки и съвсем практични съвета за пътуване до любимата си дестинация с надежда да Ви пренеса поне за малко там. Разделям полезното в пет категории с по пет идеи във всяка и вярвам, че ще Ви накарам да мечтаете пред компютрите за африканска жега и екзотика.
Какво да облека?
Започвам от тук, защото за дрехите и багажа трябва да помислите още преди да прекрачите прага на дома си и пътешествието да започне. Този сезон някои от модните тенденции просто са създадени за мароканско пътешествие.
- Лен – сигурна съм, че няма да изненадам никого с предложената материя. Когато заложим на класика – рядко допускаме грешки. При предишното си посещение бях избрала и изкуствени материали, които не създаваха комфорт при 40+ градусовите температури. Добрата новина сега е, че все повече достъпни брандове предлагат и състейнабъл вариант на най-старата известна на човека тъкан в света – лен, с което сдобиването с него става съвсем лесно.
- Гащеризонът – хитът на лято 2019 е идеален начин да покажем отношение към модата и в същото време да пътуваме удобно, дори в Африка. Така ще спестим място в куфара от аутфити в две части и ще бъдем ефектни на снимките си. Трябва да призная, че съм обиколила глобуса от Токио до Фес в гащеризон и съм адски щастлива, че тази година именно споменатата дреха шества по подиумите и улиците.
- Дългото е новото черно – силно препоръчвам да заложите на покрити крака и да избягвате късите рокли и поли. Така направих и самата аз. Никой няма да Ви каже или направи нещо, ако не сте като мен, но въпреки това ще съберете доста погледи. Макар и силно туристическа, държавата не е свикнала с провокативните дрехи. А и ще сте сигурни, че няма да изгорите, ако пропуснете да освежите слънцезащитния крем.
-
Карето – този игрив десен е заел мястото си между добрата стара класика и последния писък на модата. Всеки сезон виждаме някоя негова разновидност да излиза на преден план. Влюбена съм в каретата и през 2019-та те преобладават по закачалките ми. Все пак трябва да спомена факта, че то е трудно за комбиниране с други мотиви и принтове. Оптически може да създаде усещането, че сме по-едри, ако въпросната плетеница не е подбрана за фигурата ни.
- Аксесоарите – дяволът е в детайлите, затова е важно да избираме внимателно с какво да комбинирате тоалетите си. Малката чантичка е силно препоръчителна, за да избегнем набезите на джебчии (казвам го, въпреки че и при двете си посещения не съм била свидетел на подобна ситуация, но онлайн гидовете съветват да имаме едно наум). Големите и тежки бижута не са удачни. В моя случай водят до силно раздразнение на кожата в комбинация с високите температури. Слагам ги само за снимка и след това ги прибирам в споменатата чантичка. Най-добре да се сдобиете с тях по време на пътя, а не да ги носите и да тежат в багажа ви. Кърпата за глава е нещо, което открих, че не само помага да се слеем с местните жени, но и отлично предпазва от слънцето, не я забравяйте.
Какво да знаем преди да тръгнем?
В тази точка ще включа и нещата, които всеки трябва да очаква от Мароко, за да си спестим неприятните изненади по време на пътешествието.
- Валутата – местният дирхам се купува след пристигането в страната и е забранено да бъде изнасян. Преброявайте внимателно банкнотите, които Ви дават, често се случва да забравят някоя и да Ви я подадат с широка усмивка, още докато вдигате недоволен поглед.
- Пазаренето – няма къде да се скрием от него, но за да не си изпатим, е добре да не пипаме и приемаме нищо, подадено от търговец на улицата. Редовен въвеждащ въпрос е дали сте за първи път в Мароко и отговорът винаги трябва да е “не, идвам всяко лято”. Разликата в цените е осезаема. Съветвам Ви да решите колко искате да похарчите за дадена стока и да не скачате по-високо от тази сума. Задавайте и уточняващи въпроси по време на сделката. Понякога е и хубаво да се замислим какво значение има последното евро намаление в цената за местния продавач и дошлия от друг континент турист и да спрем, дори да има още накъде.
- Такситата – това е най-лесният начин да се движим из градовете. Шофьорите често отказват да ползват апарата (compteur на френски), особено чакащите пред забележителностите или на места като гари и летища. Договорете предварително цената, имайки предвид, че същия маршрут от и до забележителност може да струва двойно. За придвижване от стария до новия град в Маракеш това значи между 20 и 40 дирхама (2-4 евро) и това би трябвало да е най-високата цена за градски курс. Специфична особеност са двата вида таксита – малки и големи. Малките могат да качват до трима пътници и не се учудвайте, ако шофьорът спре и някой заеме свободното място. Големите се ползват предимно като междуградски и макар да са с размер на нормален за нас автомобил, возят до 6 пътника + шофьора – 2 на предната седалка и още 4 отзад. В доста градове има фиксирани тарифи за трансфери от и до летището или гарата, потърсете информация в таксито, на стоянката или предварително в интернет.
-
Алкохолът – има го рядко и е скъп. Освен традиционното сиво вино, наподобяващо розе, трудно ще откриете нещо интересно и вкусно за пиене с градус. Ако в заведение любезно Ви предложат „мароканско уиски“ – знайте, че ще получите чаша ментов чай и по всяка вероятност той ще бъде безплатен комплимент.
- Телефонът и мобилните услуги – още на летището може да си вземете безплатна сим карта и да я заредите във всеки случаен супермаркет. Услугата е финансово достъпна (10 дирхама – 1 евро за гигабайт интернет) и улеснява престоя.
Какво да опитаме?
Признавам, че храната в Мароко е сред нещата, които най-малко ми харесват там. И все пак гладна не съм останала.
- Плодовете – заради климата и липсата на индустриално отглеждане често са по-сочни и вкусни от достъпните в Европа.
- Натуралните сокове – абсолютна класика е да изпиете един ананас, портокал, папая или всички заедно при сутрешната си разходка. Централните площади в градовете са превзети от продавачите на сок, които само вас чакат. Предварително се осведомявайте за цените, често обявените са за малка чаша портокалов сок, изпит на място (4 дирхама), докато Вие поръчвате голяма take-away напитка от пъпеш и манго (20 дирхама).
- Морските дарове – те са силно изпържени в повечето случаи, но винаги пресни заради близостта до океана и морето.
- Амлу (Amlou) – тази магическа сладост е смес от бадемова паста и арганово масло. Напомня на нутелата, но е по-вкусна и значително по-полезна.
- Кускусът и тажинът са задължителни, ако сте за пръв път в страната, но аз не ги намирам за особено интересни. Гълъбът също долита в тази графа и чиния под формата на pastilla.
Медината във Фес
Централният площад в Маракеш
Какво да посетим?
Мога да говоря с дни за забележителностите и ще се радвам да ми пишете, ако имате въпроси. За пълни детайли – дайте един сърч в блога и ще откриете всички постове с атракции и препоръчани места. Сега ще опитам да съм кратка, за да оставя и на вас самите възможност да се превърнете в откриватели и да намерите местата, които ще останат в сърцето Ви.
- Медината във Фес – най-старата и голяма медина в Магреб. Тук местните все още живеят по своите стари обичаи и най-добре може да се докоснете до бита им.
- Централният площад Джма Ел Фна в Маракеш – отидете вечер. Мястото се превръща в същински панаир от хора, животни, музика, храна и атракции. Храната при Aicha на номер 1 досега не е разочаровала и там най-малко от всички ще Ви добавят малки чинийки непоискани добавки, които да откриете след това в сметката си. Хлябът и сосовете не са комплимент, а по 10 дирхама на човек.
- Мажорел в Маракеш – хем ще научите повече за живота на Ив Сен Лоран в музея на фондацията му, хем ще разгледате и музея на берберското изкуство, за да опознаете миналото на страната. В същото време ще се насладите на прохладата и в градините и техните десетки видове растения от цял свят. Колкото по-рано сутрин, толкова по-добре, автобусите с групи идват след закуската в курортите.
Плажовете край Есауира
За пустите плажове и курортите в близост до тях ще разкажа подробно съвсем скоро, но сега само ще загатна за тях.
- Есауира – сърфисткият рай на Мароко, разположен на Атлантическия океан. Мястото привлича бохеми още от златните години в кариерата на Джими Хендрикс, а днес е една идея по-спокойно от Маракеш.
- Не бих препоръчала Казабланка въпреки очакваната романтиката от едноименния филм. Градът е мръсен и индустриален и може да се похвали само с красива джамия на брега и огромен мол.
Какво да си купим?
По отношение на това от къде да го купим – апелирам за пазаруване от кооперативните магазини с фиксирани цени. Те гарантират, че печалбата достига до производителите и не слагат баснословна надценка в полза на търговеца, дори издават касови бележки. Да – хората, които продават какво ли не по улиците не са истинските производители на стоката. Другият вариант са женските кооперативи, в които също няма да се пазарите и ще подкрепите самостоятелността на мароканките, които работят в тях.
- Бижута – може да избирате между мъниста, кехлибар и оцветени камъни. Колиетата са най-добрата покупка, защото обеците могат да доведат до инфекции, ако не са сребърни. Цените варират от евро-две до 100-200 в зависимост от използваните материали. По-евтините не могат да се похвалят с добра изработка, но в никой случай няма да се счупят след едно слагане. Внимателно поглеждайте “камъните” отвътре – много са пластмасови и търговецът веднага ще свали цената, ако Ви види да инспектирате стоката така.
- Чанта с мозайка от цветни камъни – такава в Европа няма да намерите лесно на разумна цена. В Мароко средно голяма може да е ваша за 50 евро и определено ще направи впечатление на околните. В правилния момент и с малко търпение бихте могли да свалите цената до 200 дирхама (20 евро).
- Фурми и сладки – лесен начин да ги пренесете и да почерпите приятелите у дома. Фурмите в супермаркета често са 30-60 дирхама за килограм (3-6 евро), за качество, което на пазара е между 50 и 120. Хубавите са внос от Тунис и продавачите на сергиите нямат преимущество като при плодовете, които са местни. Сладките варират от 60-80 дирхама за килограм в по-обикновените работилници до почти 200 в ориентирани към туристите места. Рядко се ядат на място, купуват се като подарък в кутии.
- Арганово масло – няма нужда да казвам за свойствата му в козметиката. Следете да бъде сертифицирано, за да не Ви измамят. Цената е приблизително 6 евро за 50 милилитра. Ако предпочитате да носите сухи неща – сменете го със сапун. Ако имате кола под наем, просто спрете в някой от женските кооперативи покрай пътя.
- Подправки – лесно ще ги пренесете през границата, изборът е богат и ще похарчите стотинки за тях. Най-ценни са харисата, куркумата и шафрана (той е доста скъп, до около 300 евро за килограм).
Убедена съм, че дори и да не следвате моите стъпки – Мароко ще остави печат не само в паспорта, но и в емоциите Ви. Затова – смятайте бързо кога и как да потеглите и ще очаквам да споделите колко Ви е харесало.