Избирам да озаглавя първия си пост от поредицата южноамерикански приключения така, защото наистина нямам думи да го опиша. Логично, първата ми спирка е Мачу Пикчу. Не защото е най-екзотичното място от маршрута. Не е и по хронологичен ред, а заради неописуемия му магнетизъм. Това е от онези срещи, които те оставят безмълвен, с отворена уста и пълно от щастие сърце. Не преувеличавам – отидете и се убедете… или поне елате с мен в следващите редове, за да ви се прииска да го посетите.
Моят път към града на инките
От дете съм запалена по историята – факт, който малко хора знаят за мен. Мечтаех си да бъда археолог. Исках по цял ден да се ровя из прах и камъни, за да научавам повече и повече за миналото. Така се случи, че съм далеч от тази професия, но не пропускам възможност да се доближа до детската мечта. Обожавам исторически музеи. Не се колебая преди да посетя изложба с вкаменелости на динозаври. Била съм в Египет, само за да вляза в пирамидите.
Въпреки всичко това Мачу Пикчу беше нещо, за което не смеех дори да си помисля. Далеч е, изисква време, скъпо е, ходи се пеша. Все се разубеждавах, че няма да се случи.
Един ден обаче стана ясно, че ще ми се случи и то как. Избрах да отида до там с влак, като аристократите от едно време. Предпочетох да оставя маршрута на инките през джунглата за следващ път, а сега да се потопя в мистерията на този град по мой образец.
Изчетох всичко за функциите на комплекса, за живота и обичаите на хората, които са го обитавали, хипотезите за обезлюдяването и спекулациите за жертвоприношения. След това се влюбих в рокля от Other Theory, която да облека в този емблематичен за мен ден. И така потеглих.
Пътят към върха наистина беше филмов. Километри сред менящата се природа. Полетата се сменят с планини и гъсти дървета. А аз пия чай във влака и фантазирам за живота на древните…
Веднъж качила се на входа на Мачу Пикчу започнах да се чудя дали тълпата няма да „ограби“ преживяването ми. Притесних се, че толкова много хора на едно място може да омаловажат моя досег с историята. Горе-долу това се случи в Египет, когато пътувах с камила до пирамидите. Тя се изпишка, а собственикът ѝ намираше за много смешно да се шегува с мен, че няма да ме свали от гърба на горкото животно.
За щастие този път Другите не нарушиха моя миг. Мъглата сякаш ги погълна и мястото беше само за мен.
Тичах като хлапе по стълбите (доста високи за толкова дребнички хора като и инките и перуанците). Усмихвах се на апарата и исках да за запечатам всяка секунда с него. В един миг се сблъсках с нещо френско. Телевизионен водещ от Париж, изтупан в луксозен спортен екип, се опитваше да заснеме видео, а аз опитвах да направя същото до рамото му. Посмяхме се, разделихме територията и другият отново потъна в мъглата.
Поглед към миналото
Сред фактите, които най-силно ме впечатлиха за Мачу Пикчу, е този, че местните са знаели за съществуването му.. Това не е съвсем изчезнал и забравен град като Сюидат Пердида в Колумбия.
„Старият връх“ на Перу е бил обитаван от семейство индианци, когато американецът Хайръм Бингам го „открива“ за света. Преди него пък немци са го посетили, за да отмъкнат от богатствата му.
Твърди се, че владетелят, който е построил цитаделата, е бил погребан в храм в нея, но тялото му никога не е било открито.
Не е истина и онази легенда, според която инките режат мостовете си към крепостта, когато усещат, че испанците ще ги завладеят.
Те са напуснали територията малко по-рано от окончателното си падане под силите на конкистадорите. Причината е, че са имали множество военни конфликти с други племена, а Мачу Пикчу е служел като развъдник за нови сортове царевица, който във военно време е минал на втори план по важност.
Комплексът в действителност е разделен на земеделска, храмова и жилищна част. Във втората са живеели близо 1200 души заедно със своя император и жрец. Смята се, че те са били аристократи, които прекарвали в планините сухия сезон, за да почитат бога-слънце Инти.
Всичко това обаче може да се окаже просто съвременен прочит на миналото, защото инките не са оставили писмени описания на ежедневието си и днес ние само гадаем какво е било битието им.
Ако планираш да го видиш ще ти е полезно да…
- Отиването на Мачу Пикчу става на три етапа – първо до старата инкска столица Куско, която има и летище, като полетът от Лима е малко над час. Алтернативата е с автобус, пътуването от перуанската столица отнема около 36 часа. Куско е интересен град, с много исторически забележителности и музеи, испански катедрали, построени върху инкски руини, както и изходна точка за дневни екскурзии като Rainbow mountain, Ollantaytambo, Urubamba и други. Не е лоша идея да прекараш ден-два разглеждайки наоколо, за да свикнеш с надморската височина (3400м)
- Следващата стъпка е стигането до Мачу Пикчу Пуебло, наричано доскоро Агуас Калиентес. Вариантите са три – пеша по стария път на инките, отнема поне 4 дена ходене в група през джунглата, спане в палатки, много ограничени места и с предварителна резервация; с автобус до малкото градче Хидроелектрика (около 6 часа) и след това три часа пеша по линията на влака; и с влак, за около 3 часа и половина в посока. Разписанието на влаковете е на сайта на Peru Rail, за пешеходния поход трябва предварителна резервация с агенция, преходи с автобус организират десетки малки туристически агенции на място.
- От Мачу Пикчу Пуебло вариантите вече са само два – 2 часа стръмно изкачване пеша или 15 минути с автобус.
- Билети се купуват предварително, на място не се продават. На входа проверяват дали името на билета съвпада с паспорта, с друг документ не пускат.
- Ако искаш да посрещнеш изгрева или да се изкачиш до един от двата върха над Мачу Пикчу, трябва да преспиш в Мачу Пикчу Пуебло и да тръгнеш много рано сутринта (в зависимост от сезона може да е в три). Билетите за тях също се купуват предварително и местата се изчерпват седмици по-рано. В градчето няма нищо интересно за гледане или правене.
- Не ти трябват спортен екип и планински обувки, ако пътуваш с влак и автобус. Достатъчно е да не си на ток и ще се чувстваш комфортно по пътеките на инките.
- Ако нямаш опит в трекинга – не се подвеждай по идеята, че пешеходният маршрут е лесен. Не е – от бюрото в джунглата е грешен подход, който може да развали преживяването ти, а височинната болест може да е като четиридневен махмурлук, който не иска да си тръгне. Веднъж на пътеката, няма връщане назад или опция да изостанеш от групата си, колкото и да ти е зле.
- Гидът не е задължителен. Може да прочетеш всичко онлайн или да си купиш виртуален гайд, за да обиколиш интересните места в своя ритъм.
- Сезонът има значение – дъждовният може да се окаже тежък, ако ще се катерите до комплекса Мачу Пикчу Пуебло, докато пътят на инките през джунглата е изцяло затворен през февруари. По време на ученическите ваканции в сухия сезон мястото е пълно с местни туристи, това е най-популярната дестинация за перуанските ваканции от 60те години на 20ти век.
- Теоретично е възможно да летиш със сутрешния полет от Лима, такси до гарата, влак и автобус, 2 часа в комплекса и след това обратно по същия път до летището и в Лима. На практика предизвикателството от кацането в долина на 3400 метра и постоянните мъгли водят до редовни закъснения на полетите, които могат да осуетят подобен смел план.
- за да ти е още по-лесно да се ориентираш какво и как се случва на местата, за които разказвам, реших да включа кратка информация в някои от снимките. Ето и как да разтълкуваш символите:
- Instagramable: всички искаме да имаме хубави снимки, затова с пет звездички ще отбелязвам местата, на които дори не е нужно да мислиш за кадъра, а е достатъчно само да щракнеш
- $$$: цената никога не е без значение, затова най-евтините места и забавления ще отбелязвам само с една звездичка, а ако броят им расте – значи и разходите скачат
- Fun: или усмихнатото емоджи ще ти покаже колко забавно е по скалата от едно до пет на съответното място; ако се чудиш защо на Мачу Пикчу не давам пълния брой точки в тази категория – причината е, че в комплекса има доста охрана и ако дори опиташ да подскочиш ще ти се скарат. От своя страна това се случва само и единствено с цел безопасност, затова е оправдано.
- Papaya: тази категория ще се появи в някой от следващите постове и тя ще ти показва колко опасно е на мястото, на което те водя. В Колумбия имат израз “Не си давай папаята!”. Той означава да внимаваш за личните си вещи и сигурност на някои места. В днешния пост папаята липсва, защото градът на инките е напълно безопасен за всеки.
