Този пост е за филма, накарал ме да се влюбя в пътеките, които прекосявам всеки ден.
Именно те ме отведоха в Токио, защото бях смела да ги следвам и упорита, за да не ги забравя в годините.
Това е мястото, на което за пръв път се осмелих да обуя кожен панталон и да сложа винтидж риза, която с години криех в гардероба и не знаех как да облека.
Модата ни я диктуват големите – дизайнерите, инфлуенсърите, известните… защо днес да не ни я покаже градът с 30 милиона лица.
Този пост е за колебанията, които всеки трябва да прегърне.
Те са нужни на човека, за да открие себе си.
За непознатите, на които да се усмихваме по-често.
Само така ще ги направи приятели.
За града на мечтите и мечтите за всеки нов град.
Приключенията не познават граници и ни очакват в различни държави.
За онова далечното, непознато и неразгадаемото, което ще накараш да стане твое.
За филма, попаднал в класацията “Ще гледам отново и отново”.
За платоничния поглед към живота, който съществува и съвсем не е мираж.
За всеки, който поне веднъж се е чувствал Lost In Translation.
Кожен панталон VERO MODA
Кецове adidas Originals NMD_R2 Primeknit
Винтидж риза
