В перуанската столица Лима се живее много лесно – сред пауни и мъничко суета. Нямам какво много да разкажа за престоя си в този магически хотел. Просто държа да ви го покажа. Искам да се похваля със спокойствието и красотата на тази колониална къща, обитавана от цветни птици, бели статуи и костенурки.
След престоя в Колумбия се отправихме към Перу. Полетът ни закъсня около пет часа и след пристигането си в хотела не успях да разгледам, а заспах на мига.
Мястото беше избрано от Лари. Той е отсядал там преди шест години и много искаше да ми го покаже.
На сутринта веднага разбрах защо. Стаята ни беше изключително малка и изключително скромно обзаведена. Все пак нощувката струваше 20 долара. В същото време зад стените на този дом (хотелът е семейна собственост и се поддържа от многочленна рода) се крие уютен свят.
Закуската се приготвя от старата стопанка, стаите се оправят от дъщерите и, а поддръжката е поверява на внуците. В последните години бизнесът се е разраснал и все пак се е наложило да бъдат наети външни хора. Много е смешно как към тях има по-строги изисквания в изпълнението на задачите от тези към фамилията.
Коридорите и общите части на хотела да еклектично декорирани с репродукции на известни картини на испански майстори и гипсови бюстове.
Стълбищата и полилеите пък са като в приказките.
На това място разбрах защо перуанците са толкова ведри – заради спокойствието в комбинация с красотата около тях.
