Включила съм в режим “полезна” и реших да ти споделя идеи за пътувания на всеки любител traveler в зависимост от целта на приключението. Покрай последните си няколко маршрута осъзнах, че и най-прехваленото място няма да ми хареса, ако съм отишла там за нещо, което няма да открия. В Малта например ще ме препратят към Сицилия за шопинг. В Мароко ще ме посъветват да поема към Южна Франция, ако търся тишина и спокойствие. От там пък ще ме изпратят в Париж, за да ъпдейтна познанията си в областта на модерното изкуството… с две-три думи казано – днес ти разказвам за своите топ десет дестинации в зависимост от причината да събера багажа към тях.
Храна
Започвам с тази категория, защото в момента съм адски гладна, а и фуудито в мен винаги държи да е спокойно, че на път няма да му се наложи да яде бургер. У дома – може да се члучи чат-пат, но извън граница мисля, че това е престъпление и пропусната възможност да опиташ неощо ново.
Тук убедително място си печели Токио. Не само заради сушито, което между впрочем японците наистина ядат рядко, но и заради начина, по който в страната на изгряващото слънце се сервира храната.
Горещите нудли идват със сурово яйце, за да ги финализираш сам в купата. Телешкото кобе върви с малка скара, за да го запечеш по свой вкус. Свинското тункацу също, а раменът се приготвя почти винаги в отворена кухня пред теб, за да наблюдаваш.
Ето няколко линка с идеи за заведения, ако ти предстои трип към Япония:
Afuri Harajuku – място за евтин и вкусен рамен, понякога има опашка, но работи до късно
Gyukatsu Motomura Shibuya – тонкацу, панирано месо, което всеки клиент досготвя по свой вкус на каменен грил
Sushi Tokami – суши със звезда Мишлен, но със задължителна резервация
Kushiya Monogatari : Shinjuku – евтина традиционна гостилница
Carp Tokyo – окономияки, традиционен омлет с всякакви добавки, направен пред теб
Jirōmaru Shinjuku Honten – най-достъпният начин да ядеш kobe beef, цените са според вида и породата, печеш си сам, 6-8 порции на човек
Забавлвние
Тук лесно може да се подведеш, ако не провериш къде отиваш. Чисто и просто във всяка държава разбират по различен начин забавата. Твърде лъскавите клубове на Франция и скъпите напитки в Лондон за мен не са фън също както онези заведения с ретро хитове по морето в съседните ни държави.
Градусът на настроението ми вдига Берлин с огромните електронни партита, но и Лисабон или Неапол със своите кокетни барове, цветни шотове, коктейли по литър и тълпи студенти.
Ако и ти усещаш нещата като мен – долу ще намериш идеи, за да кажеш “Наздраве”:
Monkey Bar/ Neni – най-любимо място, съчетаващо храна и чашка
Salno – Zur WIlden Renate – клуб, в който може да чуеш от хард техно до кънтри и да танцуваш до зори
Кварталът на студентите “Байро Алто” в Лисабон – изгодно и вечно младо място
Култура
Тази категория адски много ме затруднява.
Флоренция е изключителна по отношение на музеите и галериите, но често е твърде претъпкана, за да им се наслади човек. Лондон предлага много исторически и природонаучни експозиции, които поне веднъж в живота трябва да се видят, но и там опашките се вият пред вратите още от зори.
Все пак Париж спечели сърцето ми със съотношението между изкуство, модерни артисти, класика и възможност за fast line билет.
Ето къде да хвърлиш по едно око, ако си на път към френската столица:
Ако си падаш по изобразително изкуство – алтернативна изложба с творчеството на Ван Гог
Музеят на занаятите – музей, в който може да видиш махалото на Фуко
Шопинг
Тази дума е родена в САЩ и няма как да не препоръчам пазаруването на изгодни цени да се случи там.
Важно е само да предвидиш голям куфар за връщане и да взимаш неща, от които имаш нужда и ще използваш все пак, а магазините са следните:
Аутлети във Флорида (подобни има и в NY, и във Вегас)
Природа
Колумбия е моят фаворит.
Държавата, известна с наркокартелите, в действителност е една от най-красивите на нашата планета. Тя предлага изоставен град на древна цивилизация в джунглата, розов водопад в средата на река, причудлива скала, карибски плажове и къщички сред кафе плантациите.
По-евтино е да я посетиш след октомври, но трябва да си отделиш поне пет седмици, за да я разгледаш обстойно, защото е голяма и не се пътува лесно из нея.
Релакс
На пук на логиката няма да кажа Тайланд или Бали.
България е най-удачна за почивка, спа и леки прояви на мързел. Тук няма да се сблъскаш с културни различия. Няма да имаш проблем с това местните да разберат какво им казваш или да се налага да обикаляш забележителносто.
Ти просто си у дома и можеш спокойно да облегнеш гръб назад и да почиваш.
Аз предпочитам Боровец през есента и пролетта, Балчик през лятото и Пловдив през зимата.
Екзотика
Класирам Боливия тук, защото не мога да я сравня с нищо друго.
Само в тази държава може да се возиш с лифт над града, най-луксозният ресъорант да предлага ларви, пълнени със слънчоглед, бедните да живеят в кварталите на хълма, а богатите – в downtown. Само тук затворът е атракция, пустинята е от сол, но има остров с кактуси в средата, а на пазара продават вещици.
Плажове
На тази тема със сигурност има по-големи експерти от мен, но не мога да я пропусна предвид лятото.
Няма да слагам място под номер едно, а ще дам три идеи, за които сигурно не си чувал, но си струват.
Гръцкият плаж на бандитите е див и подходящ за къмпингари. Котор в Черна гора е очарователна смесица от море, планинска гледка и стари градове. А ако си решил да разбереш дали гмуркането е твоето нещо – отиди в Египет. Там цените не са високи, Червено море предлага разнообразни срещи под вода, а и можеш да съчетаеш с пирамидите или с някой друг фараон, кой знае.
Снимки
Ами Мароко сякаш обира овациите.
Все пак два пъти го обикалям и още не съм се наситила на цветовете, палатите, пазарите, маймунките, мозайките и децата му. Тук срещу бакшиш от максимум долар може да се снимаш спокойно с всеки, а палмите и кактусите винаги са инстаграмабъл вариант, ако не искаш да плащаш.
Ето моите любими ъгълчета за кадър:
Есауира – сърфисткият рай на Мароко
Кактусите – в страната има много градини с бодливите растения, но най-лесно откриваеми в Маракеш са в музея и къщата на Ив Сен Лоран
Медината във Фез – най-екзотичното кътче от тази държава, опазило лудостта и колорита й в максимална степен
Винтидж мода
Франкфурт е голямата ми изненада в тази графа.
Немският град изобилства от магазини с употребявани дрехи на цени от евро до 10000, наистина.
Затова вярвам, че всеки почитател на този тип облекло ще намери нещо за себе си зад витрините или в кошовете на някой second hand.
Кои магазини съм видяла и определено бих препоръчала – виж тук:
Пепеляшка – цените са солени, но находките – уникални по рода си
Oxfam – тук марковите етикети отсъстват, но дрехите са запазени и впечатляващи
А сега, traveler – стягай куфара и ще чакам твоите letters from a traveler, за да ми дадеш идеи какво ново да опитам аз…
P. S. В началото на текста слагам по една снимка от Италия и Малта, защото ги обичам, а някак останаха извън класацията.
