Градините Мажорел – онова място под слънцето, за което бях мечтала години преди да видя.
Два акра и половина земя, приютили повече от 300 вида растения от цял свят.
Раят, в който между сенките на дърветата са запечатани мигове от живота на Ив Сен Лоран.
Домът, далеч от родината, където модният гений е търсил вдъхновение и покой.
В началото беше изкуството
Преди дизайнерът да се влюби в градините Мажорел друг французин ги създава.
Оазисът в сърцето на Маракеш е сътворен от френския художник Жак Мажорел, който пристигнал в Северна Африка, за да изпълни военния си дълг. Скоро след това е демилитаризиран в следствие на крехко здраве. Пет години по-късно той решава трайно да се устрои в екзотичната страна. Ежедневието си Мажорел посвещава на големите си страсти – рисуването и ботаниката. Той купува имот, строи вила и студио, а дворът, граничещ с палмова плантация, превръща в шедьовър.
Ив Сен Лоран и Пиер Берже откриват градината през 1966-та година, по време на първото си пътуване до Мароко. Те с тъга научават, че магнетичният парк ще бъде купен и превърнат в хотел.
Така двамата се впускат в дълга и мъчителна битка, за да станат собственици на Мажорел.
През 1988-а мечтата им се сбъдва и те заживяват в средата на оазиса.
Ателието на първия собственик било трансформирано в музей, посветен на берберското изкуство.
20 градинари започнали да полагат ежедневни грижи за градината.
По идея на Лоран в нея бил направен басейн с водни лилии.
В интервюта той казва, че това късче от планетата е неизчерпаемият му източник на идеи и музи.
Присъствието му и до днес се усеща по алеите и всяка стъпка в градината е все едно направена в обувките му.
След смъртта му през 2008-а тленните останки на дизайнера са разпръснати над розите.
