Манията по екзотични кътчета всяка година отвежда все повече и повече туристи в Мароко като по последни данни през 2017-та година страната поставя рекорд със своите 11.35 милиона посетители. Тези сухи цифри имат своето просто обяснение – в Мароко всичко е красиво. Затова и аз се връщам за втори път там. Това е държава, обагрена в цветове, забулена в приказни тайни и мистерии, овкусена с десетки подправки и накарала множество европейски знаменитости като Ив Сен Лоран и Катрин Деньов да се влюбят в нея. Виждаме я от екрана в култови филми и сериали като „Игра на тронове“. Мароко е страна с десетки лица и всяко едно те кани по прашните й улици отново и отново.
За едно от любимите ми места там ще Ви разкажа днес – градчето на сърфистите Есауира… а докато пътуваме мислено към него нека саундтрак ни бъде онази песен Heaven is a place on Earth…
По-малко от 200 километра делят 40-градусовите жеги на Маракеш от вечната пролет на Есауира. По улиците й щъкат десетки котки, които веднага се превръщат в добра компания за дружелюбните чужденци като нас. А сега нека споделя малко за историята на това място.
През вековете градът преминава през много трансформации. Бил е римско място за отдих, след това португалска крепост, по-късно свърталище на пирати-корсари, а след това е препостроен от френски архитекти по поръчка на султана като град за дипломати и търговци.
Султан Мохамед III избира Маракеш за своя столица и стимулира развитието на Есауира като най-близко пристанище, заповядвайки на чуждестранните дипломати да преместят посолствата си там, а неговият наследник Сюлейман преселва в тази територия всички еврейски търговци, които дори стават повече от мюсюлманското население.
Градската легенда разказва, че самият Джими Хендрикс е обичал да летува по бреговете край града, а днес те привличат с вълните си сърфисти от цял свят.
Днес тази перла в мароканската корона може и да ви изглежда донякъде позната. Причината е че курортът е поредната мароканска локация, която се превръща в снимачна площадка на сериала „Игра на тронове“.
Именно тук златокосата Денерис набира своята армия Неопетнени.
От свежия бриз на крепостните стени лесно попадате в лабиринта от подземни улички и работилници, скрити под стария град и в медината.
Цените на типичните туристически сувенири са по-ниски, пазаренето става по-бързо, а най-предприемчивите млади продавачи са осъзнали, че туристите не обичат алъш-вериша и предпочитат намаленията и на техните щандове не само има цени, но и предложения като 3 за 2 и -50% от втория продукт. В бижутерските ателиета се продават автентични накити от кехлибар, а някои магазини имат уникални дрехи и аксесоари от цяла Африка. На минута от търговската част се намира старото пристанище.
Силно препоръчвам да се доверите на някой от морските вълци, да купите пресен улов направо от лодките или от него и да оставите готвачите на големите скари зад лодките да го приготвят вместо вас. Целият обяд ще ви струва 5-10 евро и ще си оближете пръстите след него.
И все пак на брега на океана най-интересни за мен си остават километрите плаж, лишени от шум и човешко присъствие. Карайки успоредно на бреговата ивица, отбийте в любопитно изглеждаща просека през гората и има шанс да попаднете на собствен плаж за деня…
Heaven is a place on Earth и то се казва Есауира – не пропускай да го посетиш в този живот, струва си.
