Или как да разтоварим мислите и тялото си от стреса за дълъг уикенд.
Краят на лятото се оказа тежък за мен. Усетих се на ръба на burnout-а или поне така го наричам аз онова тревожно и нервно състояние. Сигурно ме споходи заради многото ангажименти, малкото сън, глупавия режим на хранене и желанието да случа двойно повече неща, отколкото силите ми позволяват. Една сутрин се събудих болна и с to do list от 43 точки за изпълнение преди денят да е свършил. Разплаках се. Знаех, че няма как да изляза на нула в този мач и се почувствах безсилна. Спомних си как през май в Париж изпитвах същото. Спестих от съня, за да съчетая парти нощ в София с брънч на Champ Elysees. Страхотна идея, но на хартия. Целият свят се въртеше в своята си луда въртележка. Беше красиво, но аз нямах сили да му се зарадвам. Освен това ошушках джобовете си, за да мога да кажа, че съм правила и това в живота си.
Този спомен ме връхлетя онази сутрин с 43-те точки в списъка и ме разтърси. Няколко часа по-късно и едно глупаво преяждане с шоколад осъзнах, че трябва да забавя темпото, за да запазя себе си. Изключих телефона и компютъра. Пуснах си любим сериал и си казах:
„Август е, всичко може да почака! Сега е време за мен.“
Започнах да чета статии на видни психолози за разтоварване от стреса. Споделих с най-близките си, че преминавам през тъмен период. Всички бяха единодушни – трябва ми почивка. Реших спешно да я случа по онзи начин, за който доказано гарантирам, че тя действа – старомодно бягство с кола без телефон, само с любов.
Така с Лари се озовахме на границата на Гърция, въоръжени с джапанки и настроение за две денонощия спокойствие край брега…
Защо Солун?
Без да прозвуча като лигла – пътуванията понякога ме стресират. Като тегля чертата се оказва, че голяма част от триповете си прекарвам в опаковане на багаж, смятане на бюджети и тичане за полети. Не бих се отказала от тях, но ги оптимизирах. Това беше първата спирачка на моя Fear of missing out.
И така Солун изскочи на картата като идеалната дестинация. Хем е познат и не ме задължава с a must туристическа обиколка на забележителностите. Хем е близо и няма да ми докара безсъние от някоя странна часова разлика. В същото време градът млад. В него никой не скучае. Зарежда със своя кипящ нощен живот и скрити капанчета из кварталите.
Relax & Sun
В плана ми имаше уловка и много предвидливо Лари се постара да я избегнем. За да не залитна и да реша и за ден да обиколим музей, пристанището и какво ли още не – той предпочете да отседнем в хотел извън самия град. Така времето за закуска, плаж и разходки по пясъка наистина не ни се изплъзна.
Eat & Drink
Ясно е, че двамата членове на нашето семейство са бохеми с любопитни езици. Обикновено гастрономическите ни приключения на път не отстъпват на културните, но този път се ограничихме до един ресторант. Sebriko беше изборът ни. Това е малко заведение тип кооператив между приятели, в което продуктите на масата идват директно от производители в различни региони на Гърция. Крит, Родос и Атина се срещнаха в чинията покрай порция сирене, подправено с мастика, пастърма и маслини. През август ресторантът дори попада във фокуса на световно известното списание Monocle.
Като част от slow life плана ми оставих изборът на бар на случайността и се доверих на цветния интериор на произволно избрано място на крайбрежната улица. От години не бях седяла да погледам морето без да ми пука какво има в чашата или какво съм обула.
Train Cemetery
Все пак не очаквайте да загърбя този блог и всички причудливи места, за които разказвам в него. Няма начин! Обичам да правя това и един вид откриването на чудатости се превърна в медитация в движение.
На връщане от Солун отбихме от пътя, за да разгледаме влаковото гробище край града. От 1980-та година в него стареят и сякаш се сбръчкват цели влакови композиции.
Спомняте ли си онова в Боливия, за което Ви разказах миналата зима. Ами в нашия край на света има не по-лошо такова. Тук влаковете са една идея по-съвременни, но все така пустеещи. Туловищата им са оставени да почиват в последната си гара, а природата ги припознава и приема за свои. Вагоните са наистина стотици. Строени са по релсите и сякаш козируват, обрасли с храсти, смокинови дръвчета и висока трева. Нетипичната забележителност не е опасна за посещение и определено я препоръчвам на хората с желание за мъничко адреналин и без деца (за тях ще е сложно да се покатерят).
Аз съм до тук в разказа си за обиколката на втория най-голям гръцки град. Стискайте ми палци да намеря баланса между връхлитащите ме задължения и добрите дзен намерения… и не се натоварвайте излишно. Just enjoy life.
