Вече Ви разходих из Будапеща, но реших „да поостана“ още малко в унгарската столица.
Причината е Szimpla Kert – бар, ресторант, арт пространство и фермерски пазар под един покрив, за който искам да Ви разкажа повече.
Жалко че в София си нямаме подобно място. На мен много ми липсва. Вярвам, че в него биха се раждали добри идеи. То би дало нов звук на нощния живот по нашите географски ширини. Би направило града ни по-цветен и за местни, и за туристи. За да ви запаля по идеята – последвайте ме из коридорите на тази extravaganza.
През 2002-ра година в стария еврейски квартал на Будапеща полуразрушена и нефункционираща фабрика е превърната в лятно кино и бирария. С времето и смяната на сезоните тя се променя в място за концерти, театрални спектакли и срещи. Популярността ѝ расте и днес всички я наричат „приемна за култура“.
Основната функция на това алтернативно място е да кара посетителите му да мислят „извън кутията“ на собствените си фантазии.
Тук всеки с нестандартни идеи е добре дошъл да нарисува нещо на стената или да остави свое произведение из етажите на някогашния малък завод.
Освен като бягство от масовия вкус, Szimpla-та се утвърждава като пространство за устойчива мода и земеделие, давайки възможност на локални артисти и производители да излагат „реколтите“ си тук.
По време на четиридневния си престой в Будапеща три пъти се върнах на това местенце и все имаше какво да видя.
Първо отпих от коктейлите. През на уикенда тук се вихри DJ, който е затворен в клетка, а отпред зорко пази безглав манекен.
На сутринта прекосих половината град, за да опитам прочутия брънч и да излекувам опиянението си. Оказа се че сервират бургери и салати, а чак в неделя ще открия това, което търся.
Последният ден от седмицата е отреден за фермерски пазар и моя бленуван брънч. Струваше си третото идване.
Срещата с хора, които сами отглеждат и произвеждат унгарските деликатеси, беше колоритна. Признавам си, запасих се със сирена и наденички за гости в София… знам, че не е добра идея да ги пренасям през границата, но не мога да не ги споделя с приятелите си.
Тук често се събират неправителствени организации, а самите създатели подпомагат различни каузи. Една от тях е целият квартал да стане пешеходен.
Така се сетих, че и в София имаше идея „Шишман“ да бъде затворен за коли. Две години живеех там и съм убедена, че щяха да са по-пълноценни, ако всички се движехме само на собствен ход и поглеждахме по-смело към арт капанчетата, които днес са „невидими“ заради ламарините на поредния ремонт.
Но нека не се отплесвам – разказвам ви за това пространство, защото то ме вдъхнови. Снимах го през моя си поглед. Направих шашава смесица от всички дрехи в куфара и се оказах предрешена в сако с нишки-ламе и лачена пола. Носех чанта, приличаща на найлонов плик за покупки в супермаркета и синьо червило.
