Дизайнер, моден критик, стилист, директор на филмов фестивал и блогър – общото кратно между всички тези е Даян Перне. Екстравагантна дама, потопена в модния бизнес, за която тенденциите не означават нищо, а добрият вкус не може да бъде купен със скъпи етикети. Тя е завършила кино, запалена е по фотографията, има своя марка парфюми и в продължение на години е давала модни съвети на читателите на някои от най-големите списания в Европа. Известна по цял свят с нетрадиционната си визия и набито око към красивото тя стартира кариерата си през 80-те години на миналия век.
И: Разкажете ми малко повече за атмосферата от онова време – 80-те са едно от най-големите вдъхновения на подиума този сезон.
Д: Да, даже започвам да се чудя кога това ще приключи.
И: Защо не ги харесвате?
Д: Защото съм ги преживяла. Много различно е, когато родителите ти са носели дрехи от 80-те, а ти си млад дизайнер на 20 – няма как да фантазираш за тези години. Това, което днес виждаме като спомен от онова време, не е най-доброто от него. В действителност обичам 80-те, но не живея в миналото. Предпочитам настоящето и не искам да се връщам обратно там, въпреки че тогава определено имаше специална енергия и креативност.
И: А спомняте ли си какви дрехи носехте като дете – хората в модата започват увлечението си още в ранна възраст?
Д: Да и аз съм така, но вкусът ми много се промени. Харесвах розово и много момичешки неща, харесвах дрехи с къдрички. Спомням си как баба ми караше мен и сестра ми да носим гащеризони в жълто, който завършваше с бъбрива пола и бях влюбена в него, но майка ми, от друга страна, прекаляваше и насила ме караше непрекъснато да нося ярки цветове, защото самата тя ги харесваше.
Сигурно в това се корени причината днес запазена марка за Перне са тъмните дрехи и очила.
Д: Черното си е черно. Чувала съм, че може да го сменим с морско синьо, но не – черното си е черно.
И: Хората казват, че личния ви стил е екстравагантен, ексцентричен – вие как бихте го определила с една дума?
Д: О, това е много относително, но аз бих казала, че е прост. Сигурно на хората това ще се стори странно, но аз харесвам дълги поли и палта, черни тениски и аксесоари и не намирам визията си за толкова нестандартна. Ако не съм в пижамата си все съм в черно.
И: Какъв цвят е пижамата ви?
Д: Розова е, това сигурно е намигване към детството. Имам и синя и винаги спя в бели чаршафи, но апартаментът ми е много цветен, въпреки че обличам черно. Не искам да живея на черно място. Обичам да го нося, но не и да живея в него – депресира ме.
Родена зад океана, в страната на неограничените възможности, модната легенда нарича Париж свой дом повече от 25 години.
Д: Когато реших да се преместя в Париж вече 13 години имах своя модна марка, живеех в Ню Йорк, но за мен 1990 беше ужасна.
И: Защо?
Д: Защото имаше толкова много бездомни хора, които живееха в кашони в големите паркове в града, вилнееше епидемия от СПИН, която уби близо 90 % от жителите на моя квартал, почти всички бяха заразени или на легло, много хора взимаха наркотици и престъпността беше неконтролируема. Тогава си помисли – това не е вдъхновяващо за дизайнер. Наистина беше много депресиращо, а плъховете бяха с размер на малко куче. Затова реших, че трябва да напусна. Нямах стратегия какво искам да правя оттук нататък и се чувствах все едно съм на ръба на някой мост и всеки момент ще скоча. Но постоянно си казвах, че не мога да живея така без дори да имам свободата да се разходя на спокойствие в квартала си. Казах си, ако искам да остана в модния бизнес – какъв избор имам? Трябва да се преместя или в Париж, или в Лондон или в Милано. Обичам Италия – това е любимата ми страна. Обичам храната, светлината, музиката, но е твърде малка. В Англия пък не е достатъчно екзотично и така избрах Париж.
Д: Не беше никак лесно. Първите три години бяха кошмарни.
И: Знаеше ли френски, когато пристигна там?
Д: Разговорен. Все пак в гимназията бях учила езика, но проблемът беше, че в новата държава познавах само един човек.
И: Само един?
Д: Да
И: Кой?
Д: Франсоа, човекът, за когото съм омъжена.
Преди да срещне любовта в очите на французина екстравагантната дама е минавала под венчило три пъти и остава вдовица още на 31 години, а днес вече е категорична, че е приключила с браковете.
Д: Стигат ми толкова, не мислиш ли… Няма да има повече.
През 2005-а година в кариерата на Перне се случва пореден обрат и тя създава първия в света моден блог.
Д: Когато аз стартирах това начинание нямаше други блогове, посветени на модата. Имаше такива за икономика, политика и храна и аз реших, че това е начин да нахраня хората. Така повдигнах завесата и показах как в действителност се случват нещата. В началото блогърите бяха хора, които обичат да си купуват дрехи и изказваха мнението си за тях съвсем честно. Те си стояха на компютрите, а не на първи ред на ревютата и затова можеха да изкажат гласно мнението си. Когато започнаха да получават покани за големите шоута те станаха твърде политически коректни.
Въпреки професията си Даян Перне не е човек, заслепен от блясъка на модния бизнес. Тя вярва, че трябва да се обръща повече внимание на начина, по който се произвеждат дрехите, и на условията, в които работят хората във фабриките.
Д: Ако можеш да си купиш рокля за 16 евро, на цената на един обяд да речем, значи има нещо гнило в начина, по който е произведена. Как е възможно човек да я е създал и как ли се отнасят с него, как ли живее този шивач. Вярвам, че трябва да сме по-открити и да си дадем сметка, че не е важна бройката на дрехите в гардероба ни. Все пак ние всички имаме един врат, две ръце, два крака…
И: Колко дрехи трябва да има една жена?
Д: Изобщо не са толкова много. Купувай по-добри неща, но купувай по-малко.
Д: Най-стилните хора харчат най-малко пари. Това е доказано. Ако искаш нещо само заради етикета му и защото не си достатъчно уверена в себе си и носиш скъпи марки, само за да покажеш колко си богата в действителност не показваш стил, а нещо по-различно.
И: Имате ли си любима дреха, която никога няма да изхвърлите от гардероба си, дори и когато вече не я носите?
Д: Да, аз нося дрехите си, докато се разпаднат. Не си падам по тенденциите. Харесвам определени неща и смятам, че по-скоро ще си купя нещо, защото го намирам за красиво и ми е удобно в него, но не е изобщо модерно. Когато имаш нещо много модерно – чантата на сезона да речем. Веднъж Рикардо Тичи ми подари такава чанта – черна естествена кожа със златни шипове. Много ми харесваше да я нося, беше велико, но това приключи следващият сезон.
И: Ако трябва да дадете един съвет на жените за това какво да обличат – какво бихте им казали? Носете черно?
Д: Не, не бих го казала. Носете това, в което ви е удобно, което изразява вас самите и да не ви пука какво казват другите. Не живеем в диктатура и никой не определя колко да са дълги полите ни. Най-важно е дрехите ти да разкриват естествената ти красота, а не ти да ги допълваш – това е ключът.
