Градът на цветовете. Така бих нарекла Маракеш и със сигурност това определение вече сте го чували. Едва ли не сте виждали картички на розовите стени на стария град, зелените градини, мънистените мозайки и обкованите врати. Те са само първата краска по дрехата на мароканската бивша столица. Разходката из медината* те прави разноглед. Миризмата на подправките те омайва и обърква представата ти за време, но изостря сетивата ти до максимум. Искаш всичко да опиташ, да купиш всяка гривна, да се спазариш най-изгодно и да попиеш всеки нюанс на екзотиката. До сергийка за натурални сокове те посреща укротител на кобри или маймуни, а до него е застанала арабка с красиви очи, която те приканва на тераса с гледка. И ти се изгубваш в боите на града.
Ако те заинтригувах, трябва да знаеш нещо – три дни в Маракеш са малко.
Стигат само за онези спирки, които всеки гайд предлага. Да, ще надникнеш в забранената за християни джамия Кутубия, построена през 12-ти век и станала известна с пищността и размера си. Ще ахнеш във фоайето Mamounia – хотелът на богатитe, станал дом на Чърчил, Никол Кидман, Елтън Джон и кой ли още не. Ще стигнеш до градината на Мажорел, приютила над 300 вида растения от цял свят и къщата на Ив сен Лоран. Без съмнение ще си оближеш пръстите на площада на храната Jemaa el-Fnaa, който през деня е пазар, а вечер не можеш да преброиш количките с риба, месо, зеленчуци и десерти по него. Ще отбележиш, че си бил в музей, ако отскочиш до двореца El Badi, строен цели 25 години от най-добрите испански майстори за времето си.
Ако приличаш на мен – ще направиш стотици снимки и ще искаш да запечаташ всяко ъгълче в кадър за спомен, но тайните на уличките из Маракеш остават скрити от теб.
Определено си струва една разходка до модерната част на града, нашарена с графити, носещи социално послание. Не мога да пренебрегна и спестя факта, че в Маракеш, както в почти цялото кралство, класовото разделение е доста явно. Бедните квартали преобладават, но онези приказки за опасности и престъпници не са истина.
Хората са дружелюбни, но бедни и искат да спечелят от всичко – показвайки ти вярната посока, разказвайки ти вяла информация за града, продавайки ти фалшификати, че дори преструвайки се на заведение, което търсиш.
И все пак – новият град “звучи” съвременно. Улиците са чисти. Ресторантите са обзаведени по френски образец. Сградите са високи и тук-там виждаш познати вериги магазини. Операта привлича окото с красива архитектура, но основната и сцена не е достроена. Въпреки това интересни събития не липсват в летния театър. Испанският квартал пък е запазил настроението на Иберия и е приятен за разходки.
Маракеш е идеална сцена, за да развихриш въображението си и да отнесеш там най-шарените си дрехи. Както и да върнеш обратно куп кехлибарени бижута.
Там туристите вече са проправили път на запада и не се налага да криеш косата или ръцете си, все пак бих препоръчала да избегнеш късите поли и панталони. Не забравяй слънцезащитния крем – той ти става най-близък приятел, когато живакът в термометрите прескочи 40-я градус. Не си прави илюзии, че ще обикаляш по цял ден. Жегата е непосилна и най-приятният следобед е край басейна, а вечерите са по-сладки на покрива на сградите. Такситата имат фиксирани тарифи, понякога, но качват непознати пътници по пътя, за да изкарат още някой дирхам. Алкохолът не е много популярен. Местните искат бакшиш, ако ги снимаш, и за всяко нещо има различна цена за чужденци.
Красотата на Маракеш се крие в странната смесица от луди тълпи, устремени към следващата забележителност и мързеливите мигове по залез.
Градът е спрял да си почине между богатото минало и твърде младото бъдеще, но прилича на стар приятел, когото не си виждал с години.
Имаш чувството, че се е променил, направо е непознат, но ти е толкова близко на сърцето…
P. S. Не разказвам много за храната, защото това си е въпрос на вкус.
*медина – старият град и исторически център на арабските градове
Гащеризон Mango
Тениска H&M
Марокански обувки, наречени бабуш
Гривна Made in Morocco
Раница Made in Morocco
Обеци Kia Fil от Калина Филчева