„Ако това балконче беше в Италия – вече щеше да си го пуснал в Инстаграм…“
С тази мисъл в началото на лятото започна всичко около фото идеята ми #снимайбългария. Днес, почти на финалната права на любимия сезон, реших да събера в един блог пост своите любими места и кадри от родината.

Почти ежедневно водя разговори с познати и приятели за живота в България. Да, и аз съм от хората, които предпочитат да почиват в чужбина заради обслужването и отсъствието на бетонни мастодонти край брега. Не искам да крия, че много пъти дори съм мислела за емиграция заради неуредиците по нашите земи. Въпреки това не мога да отрека, че природата в България е една от най-впечатляващите.
Културно-историческите особености на региона са ни дарили и с любопитни забележителности като „Чинията“ на Бузлуджа и пантеона „Майка България“ в Гургулят. Кръстопътното географско положение е обогатило кулинарните традиции у нас.
Не на последно място, евтините самолетни билети и фактът, че сме страна-членка на Европейския съюз привлича все повече чужденци в столицата и големите ни градове. Някои от тях решават да останат и да заживеят тук.

От всичко това си правя извода, че не ни е лошо, а просто обичаме да си помрънкваме и да припяваме рефрени като „Ех, Канада“ и „Как ще ги стигнем американците“.
Преди няколко месеца в самолета се запознах с едно момче, избрало да емигрира от „нормална“ държава именно в София. Това ме накара да се замисля много сериозно над възгледите си за родината. През погледа на чужденеца, предпочел BG пред дома, сякаш видях че благоговеенето пред чужбината е излишно. Ние сме различни, не много богати и не винаги добре възпитани, но не сме лоши.
Ние сме позабравили големите традиции в архитектурата на Кольо Фичето, но някои комични български модерни сгради оглавяват големи класации за urban туристически забележителности. Нямаме паста, но имаме кюфтета. Никой от певците ни не е направил пробив на запад, но гласът на Валя Балканска лети в космоса. Нямаме Айфелова кула, за която мечтаят инфлуенсъри от цял свят, но определено България е колоритна на снимка.
Затова и заради още много причини създадох хаштага #СНИМАЙБЪЛГАРИЯ. За да обединя в него сили с други хора като мен, видели хубавото в България. Щастлива съм, че за по-малко от 90 дни той заживя свой собствен живот и вече се появява в повече от 500 поста в социалните мрежи. Използвайте го смело всеки път, когато си кажете:
„Ако беше в чужбина – да си го наснимал вече.“
Без повече приказки искам да покажа любими места в България, които в последно време съм уловила в обектива по моя си начин.

Пловдив
За тези, които не ме познават лично, бързам да отбележа, че това е моят роден град. Не съм живяла в него, но някак се получава така, че винаги го посещавам, когато съм на кръстопът в живота си. Обичам спокойствието му и то заземява емоциите ми. Заведенията и нощният живот успяват да ме ободрят. Не пропускам да си купя локум от турското кафе в центъра и да посетя ливанския ресторант в Капана, след което да обърна поне едно в „Найлона“. Тези малки ритуали зануляват напрежението ми.
Казанлък
Това е мястото, на което съм израснала. Прекарала съм в него 18 години от живота си и нямам нито една снимка, която може да отрази красотата на Розовата долина. Древните траки не са били глупави да изберат този къс земя за свой. Слънцето в котловината никога не я прави свирепо студена, а артисти като Чудомир ѝ придават нотка бохемско очарование. Павираният център и аромата на рози (той се усеща само през юни, по време на празниците на града, когато самолети пръскат с розово масло за туристите) са най-романтичните ми спомени от детството.

Рудник „Цар Асен“
Хванах ли те с това име? Това странно място открих преди три години покрай блога, търсейки интересни локации за снимки. Намира се край Пазарджик и пустее от доста време. За съжаление красивият цвят на водите е следствие от тежките метали в тях. В непосредствена близост има хълм, който предоставя панорамна гледка към забравената мина. Имайте едно на ум, ако решите да го посетите – този лунен пейзаж не е опасен, стига да не влизате във водата.
Рибарското село до Бургас
То сякаш живее втори живот след като го напусна едно именито заведение. В момента селото има живописен кей с гледка към причудливите постройки на рибарите. Няколко кучета сноват из уличките му и допринасят за усещането, че се намираш във филм за Попай моряка. Вярвам, че ако статия за него се появи в някой голям вестник в чужбина – и то ще привлече туристи.

Царската гара в Казичене
Миналата есен разказах за нея покрай една кампания на колеги журналисти, опитващи се да я спасят от разрухата. И в момента тя си гине, но остава все така красива. Мястото е не само от историческо значение за България. Тук са пристигали крале и знатни особи от цяла Европа. От този перон в изгнание поема Фердинанд, а днес мястото е нямо пред безхаберието на онези, които трябва да се погрижат за него. Иска ми се да вярвам, че някой ден ще го видя така, както е изглеждало при построяването си в началото на миналия век.
Подбалканският път
Тази пътна артерия е събрала от двете страни на мантинелата историята на България. Градове като Копривщица и Сопот разказват в захлас за Освобождението. Това е от малкото начини да си припомниш соц колите, да се разхладиш в Балкана и да попълниш знанията си за родината.
Слънчогледовите поля край Сливен
И изобщо слънчогледовите поля из цялата страна. Обожавам да ги снимам. Като малка си спомням как дядо режеше по една пита в началото на есента, за да „занесем“ лято в града, така казваше. С бума на Инстаграм те станаха много популярни, но красотата им не увяхва.
Солниците в Бургас
Погледнати от кабината на самолета те приличат на екзотичен плаж в Австралия или Колумбия. Тази „вносна“ окраска им придава розовият цвят. Те са не само място за добив на сол и луга. В последните няколко години солниците все по-убедително се превръщат и в безплатна спа дестинация. Някои посетители сравняват мястото с известните балнео курорти край Мъртво море. Районът е примамлив и с богатото си разнообразие от птици. В резервата край Атанасовското езеро могат да бъдат забелязани 316 вида птици от общо 423, виреещи в България.
Корабът в Черноморец
Май за всички е ясно, че южното Черноморие е сред местата, които обожавам да посещавам. Тази ретро реликва на корабоплаването се намира до пристанището в малкото градче. Корабът не може да бъде разгледан отвътре, но пък е боядисан и освежен. Така се превръща в идеален „партньор за снимки“. Най-близкият плаж е доста скалист, все още незаселен с тълпи туристи и живописен.
София
Къде без нея?! Нейните трамваи, красиви куполи на стари сгради и дори панелните блокове са така фотогенични. Столицата често влиза в злободневния преглед на печата с криви плочки, дълги и напоителни ремонти или километрични задръствания. И все пак тя има свое очарование. То е скрито на паркинга за велосипеди „Балкан“ край парка Заимов. Пази историята ни на места като Банята, домът на Яворов и Къщата с ягодите. Дреме между сградите, обагрени с гигантски графити. Да, понякога се усмихва беззъбо от нашите снимки, но е красива тази София.
#СНИМАЙБЪЛГАРИЯ – заслужава си. Кадрирай я, публикувай я, популяризирай я. Опитай поне за един клик с камерата време да не мислиш за нейните минуси. Ако беше Италия – нямаше да ги забелязваш, а щеше да си вперил поглед в онова балконче…