Розовото е подходящо за момиче, а синьото – за момче.
Да, ама не. Още от детската градина момчешката цветова гама ми е по-любима. Спомням си любимите си сини къси панталонки. Все още пазя една снимка със синята раница от първи клас. В гимназията не спирах да нося една синя шапка с козирка и отказвах да я свалям в час, ей така напук на всички.
За мен това не е най-топлият цвят нито е символ на тъгата. Това е цвят, с който никога няма да сбъркаш.
Черното е така предвидимо. Бялото не е за всеки. Жълтото плаши доста дами. Червеното се смята за твърде агресивно. Синьото е гаранция за добра визия. За работа, за коктейл, в парка или мола – за всяко място и ситуация.
Затова днес си играя с нюансите. Арена на експеримента ми е един от най-старите и добре запазени храмове в Токио – Suwa Shrine. Преливам тъмното в небесното и добавям точки и райе за разнообразие. Две панделки правят визията завършена и категорично подчертават факта, че синьото е най-момичешкият цвят.
Риза Zara
Панталон Zara
Брошка динозавър от Биби Копоева
Брошка с японски жерав Jeanasis Tokyo
Плюшени кецове Primark
