Гениите на висшата мода отново вдъхновяват Париж.
Двама от дизайнерите, променили представите за естетика на няколко поколения, събраха тълпи във френската столица.
Мистериозният белгиец Мартин Марджела и „модният архитект“ от Тунис Азедин Алая са фокус на две изложби, които бяха в списъка ми със задължителни за посещение. Щастлива съм, че срещнах таланта им именно там.

На пръв поглед между тях няма никаква пресечна точка.
Единият е синоним на провокация и буквално обръща дрехите с хастара навън, а другият – обсебен от женствеността и класическия силует.
Решавам да ги събера под едно заглавие, защото следата, която всеки от тях оставя в модата, е толкова ярка и паралелът помежду им става възможен по линия на креативността и съвършенството на подиума.

Последният рицар на котюра
Азедин Алая е роден в скромен дом на фермери в Северна Африка. Завършва колеж по изкуствата и след това поема към столицата на модата – Париж. Там късметът бързо му се усмихва и тунизиецът е приет на стаж като шивач в модна къща „Диор“. За съжаление избухва война с Алжир и Алая трябва да напусне мечтаната работа. След края на конфликта Азедин работи за Ги Ларош, а по-късно и за Тиери Мюглер.
В началото на 80-те на подиума изгрява първата самостоятелна колекция на дизайнера. Неговите клиентки са цяло съзвездие, в което се открояват Грета Гарбо и Тина Търнър.
Случайността прави Алая популярен отвъд океана. Интериорният дизайнер Андре Путман е спрян на улицата от служител на магазина Бергдорф Гудман, който иска да научи от къде е изумителното палто на минувача. Геният зад безпогрешно изработената връхна дреха е именно Алая, който веднага след случката попада на витрините на 5-то Авеню и покорява Америка.
В средата на 90-те Азедин губи сестра си и изчезва от светлините на прожекторите, но не спира да твори. Колекциите му са представяни в малко ателие и то пред подбрана публика.
Милениумът му носи финансови трудности, но и партньорство с „Прада“, което му помага да ги преодолее. Истинският ренесанс настъпва през 2007-а, когато Алая откупува от миланската марка независимостта на името и бизнеса си.

Мишел Обама, Карла Бруни, Бионсе, Риана и Лейди Гага превръщат творенията му във втора кожа. Алая отново става символ на лукса и женствеността. Той не се колебае и критикува, когато не е съгласен с нещо или някого в модата.
Така той влиза в заглавията на вестниците като обвинява Карл Лагерфелд, че никога не е докосвал ножици, затова моделите, които създава за „Шанел“ приличат на карикатури. Главният редактор на „Вог“ Ана Уинтър пък е определена като отлична бизнес дама, но не и жена с отличен стил.
Въпреки влиятелните врагове, които си създава, Алая продължава да твори още 10 години до смъртта си миналата есен в Париж.

Тунизиецът запазва свободолюбивия си дух, не се подчинява на правилата, не участва на седмиците на модата, а прави собствени дефилета, когато реши, че има какво да покаже. Именно бунтарският дух е нещото, по което прилича на своя колега Мартин Марджела – белгиецът, известен с факта, че не харесва факта, че е известен.


Невидимият конструктор
След дипломирането си Мартин Марджела събира мебели от къде ли не, за да обзаведе първото си ателие.
Пет години по-късно той е поканен да работи за Жан Пол Готие, а през 1997-а заема поста на криейтив директор в “Ермес”.
Именно този период от кариерата му успях да видя в пълни детайли по време на изложбата в Париж. До 2003-та той променя из основи визията, политиката, клиентите, логото и начина, по който светът гледа на бранда, определян като консервативен.
Дизайнерът е пионер, който облича сакото с ревер на гърба и обувки, разделящи пръстите, използва активно нюансите на оранжевото и трансформира иконичната Кели чанта, кръстена на американската актриса и принцеса Грейс.
С първата си колекция за Ермес Марджела изненадва публиката не с екстравагантни идеи, а класически заемки от 20-те години на миналия век. Въпреки това пресата има нужда от малка книжка с инструкции, за да разтълкува моделите на дизайнера. Той списва речник с термини, които компанията използва по време на работата си с него. Белгиецът има силно привличане към дрехите в преувеличен размер и специфичните рамене, превърнали се в негов отличителен белег и след напускането на Ермес. Скритите детайли също не липсват, особено във връхните дрехи на Марджела, които често се деконструират и придобиват коренно различно приложение.
Мартин повдига въпроса за етиката в гардероба и започва да използва кожи и платове втора употреба.
Той се обявява против консумеризма и учи целия моден свят на уважение към жените. Известен е фактът, че преди всяко ревю дизайнерът правел комплимент на манекенките и ги черпел с чаша шампанско.
За една от кампаниите си дори използва напълно обикновени жени на средна възраст без грим. В същото време две поредни години той използва не хора, а кукли, за да покаже дрехите си. За да е сигурен, че поставя акцента единствено и само върху колекцията, той обвива куклите в найлон.